Учените обясниха как се е появил космосът по време на Големия взрив

Големият взрив не е имал център или граници — той се е случил навсякъде едновременно. Според учените, това не е била експлозия на определено място в космоса, а началото на самия космос, когато разширяването на Вселената току-що е започнало. Оттогава Вселената се разширява всеки ден и всички обекти в нея – от частици до галактики – водят началото си от това събитие.

Противно на общоприетото схващане, Големият взрив не се е случил „някъде“ в определена точка. Той няма идентифицируем център, защото всяка част от пространството едновременно е участвала в процеса. Ако можете да си представите, която и да е частица назад във времето, нейният път води до общо начало – момент, в който всичко е било под натиск и в свръхплътно състояние.

Често се използват аналогии, за да се обясни това явление – например разширяването на повърхността на балон или хляб. С увеличаването на обема на балона или хляба всички точки се отдалечават една от друга. Тези примери обаче са несъвършени, защото имат център и ръб, докато Вселената няма нито едното, нито другото.

Разширяването на пространството не означава, че вселената се разширява „в“ нещо. Няма стени извън вселената, няма празнота, в която тя би могла да се разшири. Самата концепция за „отвън“ не е приложима, защото всичко, което съществува, е вселената. Дори вакуумът, който изглежда празен, е част от физическата реалност.

По този начин, Големият взрив не е бил място, а събитие във времето, случило се в миналото на всяка точка от пространството. Това е моментът, от който е започнала историята на Вселената и който обхваща всичко съществуващо. В разбирането на съвременната космология, Големият взрив не е експлозия в пространството, а възникване на самото пространство.