Учените откриха защо ходенето става по-уморително с възрастта

Ходенето изглежда толкова естествено, че повечето хора дори не се замислят за сложните процеси зад всяка стъпка. Тялото изпълнява безброй задачи всяка секунда, за да поддържа баланс, да координира движенията и да се движи напред. Но ново проучване на австралийски учени установи, че тази фино настроена система постепенно се променя с напредване на възрастта.

Изследователи от университета Флиндърс и университета в Канбера са установили, че с напредване на възрастта телата ни започват да дават приоритет на безопасността и стабилността, дори това да намалява ефективността на ходенето ни. Тази стратегия ни помага да избегнем загубата на равновесие, но също така прави ходенето по-бавно и изисква повече енергия.

Тялото избира стабилността

Като част от проучването, учените анализирали характеристиките на ходене на 107 здрави хора на възраст от 26 до 86 години. Те обърнали особено внимание на работата на глезенната става и мускулите, отговорни за баланса и движението по време на ходене.

Според водещия автор на изследването, д-р Коди Линдзи, именно глезенът играе ключова роля в съчетаването на две важни функции – поддържане на равновесие и осигуряване на движение напред.

Резултатите показват, че с напредване на възрастта хората все повече свиват мускулите, които изпълняват противоположни функции едновременно. Този механизъм, известен като коактивация или мускулно съкращение, втвърдява ставата и помага за по-добрия контрол на позицията на тялото по време на контакт на стъпалото със земята.

По-безопасно, но по-малко ефективно

Допълнителната стабилност обаче си има цена. Поради повишената скованост на ставите, мускулите трябва да работят по-усилено, но произвеждат по-малко сила, за да се движат напред. В резултат на това възрастните хора правят по-къси крачки и ходят по-бавно. Освен това тялото използва повече енергия, за да измине същото разстояние, което води до по-бърза умора.

Съавторът Мартен Иминк обяснява, че тези промени не са свързани само с мускулите, но и с нервната система. С напредване на възрастта тя започва да използва един вид стратегия „безопасността на първо място“, компенсирайки естествените промени, свързани с възрастта, чрез повишена стабилност.

Защо това е важно?

Учените подчертават, че подобно преструктуриране на механиката на ходене може да има сериозни последици за ежедневието. Човек се уморява по-бързо, по-трудно му е да изминава дълги разстояния и да поддържа активен начин на живот.

Друг проблем е, че по-скованата походка намалява способността на тялото да реагира бързо на неочаквани ситуации, като например спъване или подхлъзване, което е един от ключовите фактори за падания сред възрастните хора.

Дори малки промени могат да повлияят на самочувствието. Хората започват да се чувстват по-нестабилни, особено когато ходят по неравни повърхности, и често ограничават дейностите си.

Как да поддържаме мобилността

Авторите на изследването смятат, че програмите в подкрепа на здравословното стареене трябва да се фокусират не само върху укрепването на мускулите. Също толкова важни са упражненията за баланс, координация и правилното взаимодействие на различните мускулни групи по време на ходене.

Сред полезните дейности учените посочват редовната физическа активност, упражненията за баланс, включително тай чи, укрепването на мускулите на долните крайници и тренировките за координация.

Според изследователите, дори малки, но редовни упражнения могат да помогнат на хората да запазят мобилността, независимостта и самочувствието си за по-дълго време.

Получените резултати могат да формират основата за разработването на нови програми за предотвратяване и рехабилитация при падания, които ще помогнат на хората да останат активни и здрави в продължение на много години.