Учените откриха начин за определяне на обитаемостта на планетите, подобни на Земята

Астрономите все по-често насочват вниманието си към червените джуджета —- така наречените звезди от тип М, които са най-често срещаните в Млечния път. Те са по-малки и по-хладни от Слънцето, но почти винаги имат скалисти планети с размерите на Земята. Ето защо подобни системи се считат за обещаващи при търсенето на живот, въпреки трудните и понякога враждебни условия в близост до самите звезди.

От особен интерес за учените е група млади червени джуджета, известни като сложни периодични променливи звезди. Те се въртят бързо около осите си и демонстрират редовни спадове в яркостта. Дълго време не беше ясно дали тези промени са причинени от процеси на повърхността на звездата или от нещо в околното пространство.

Детайлни спектроскопски наблюдения, които ни позволиха буквално да „видим“ динамиката на процесите във времето, дадоха отговор на този въпрос. Изследователите откриха, че около такива звезди се образуват големи натрупвания на студена плазма, задържани от магнитното поле. При въртенето на звездата това вещество образува пръстеновидна структура —- плазмен торус, наподобяващ космическа поничка.

Този плазмен торус не е просто екзотичен детайл. Той действа като естествена „космическа метеорологична станция“, която позволява на астрономите индиректно да изучават магнитното поле на звездата и поведението на заредените частици в близост до нея. Смята се, че около 10% от младите червени джуджета може да имат такива структури, което прави явлението доста често срещано.

Остава обаче един ключов въпрос: откъде идва плазмата за този торус? Тя може да бъде изхвърлена от самата звезда по време на мощни изригвания или може да идва от остатъчния диск от прах и отломки, обграждащи системата. Отговорът на този въпрос ще ни помогне да разберем по-добре еволюцията на червените джуджета и тяхната непосредствена околност.

Тези резултати са важни и за оценката на пригодността на планетите за живот. Планетите в обитаемата зона около червените джуджета са разположени много близо до звездата и са силно повлияни от нейната магнитна активност. Разбирането на това как се формира и се държи звездната среда ни позволява по-точно да оценим дали такива светове могат да поддържат стабилни атмосфери и условия, необходими за появата на живот.