Учените представиха нова теория за съзнанието

В продължение на години в областта на неврологията доминираха две основни теории за съзнанието: за интегрираната информация и за глобалното невронно работно пространство. Скорошни изследвания обаче поставиха под въпрос някои части от двете теории. Новата хипотеза за невронното съзнание може да изглежда странна, но нейните автори предполагат, че произходът на нашите мисли, чувства и възприятия не се ограничава до мозъчните клетки, а е в тясна зависимост от съдовата система и потока на течностите.

Авторите на новата концепция, учени от университета в Джорджтаун (САЩ), са я нарекли теория на глимфно-вазомоторенното поле. Тя се основава на глимфатичната система, която пречиства тъканите на централната нервна система от отпадъчните продукти. Теорията предполага, че по време на сън областта на мозъчния ствол, наречена locus coeruleus, ритмично освобождава норепинефрин. Това освобождаване действа като помпа, карайки кръвоносните съдове на мозъка да пулсират в бавен, равномерен ритъм. Пулсацията, или вазомоторната активност, стимулира потока на гръбначно-мозъчната течност, като промива отпадните продукти от обмяната на веществата.

Всичко това е добре известно на науката. Въпросът, който авторите поставят, е: какви са електрическите последици от това движение на течностите?

Цереброспиналната течност съдържа соли и провежда електричество. Според законите на физиката заредените йони, когато са ускорени, генерират електромагнитно поле в течността. Теорията за ГВФ гласи, че ритмичното, пулсиращо движение на цереброспиналната течност създава слабо, но силно структурирано, осцилиращо електромагнитно поле, което прониква в мозъчната тъкан. Това е глимфовазомоторното поле или ГВФ.

ГВФ съществува независимо от прякото нервно взаимодействие, съобщава Daily Neuron. Авторите предполагат, че то действа като неврална рамка, която може да влияе и организира дейността на мозъчните клетки. Според статията „това, което измерваме като мозъчни вълни по време на сън, всъщност може да е отражение на невронната активност, отговаряща на промените в основното ГВФ“.

Представете си оркестър. Невроните са отделни музиканти, всеки от които може да свири различна мелодия. ГВФ е диригентската палка, която задава общия ритъм, позволяващ на целия оркестър да свири съгласувано. Това поле не създава музиката, но принуждава музикантите да свирят съгласувано. С други думи, то осигурява механизъм за синхронизиране на отдалечените части на мозъка, без да ги свързва пряко чрез синапси.

Потвържденията на тази хипотеза са открити във фармакологията и клиничните наблюдения. Например известно е, че седативното лекарство золпидем действа върху locus coeruleus, като намалява вазомоторните реакции и глимафните токове. В съответствие с теорията за ГВФ той също така променя съзнанието и намалява нискочестотната мощност на ЕЕГ.

Още по-убедителна е парадоксалната способност на золпидем да събужда някои пациенти от минимално съзнателни състояния. Теорията за ГВФ предполага, че това се случва, защото лекарството „пренарежда“ нарушеното хидродинамично поле, активирайки организираната мозъчна дейност.

Новото предположение опровергава утвърдената концепция, че съзнанието е продукт единствено на невронните изчисления. То предефинира съзнателния ни опит като „продукт на електромагнитно поле, генерирано от флуиди, а не на чиста синаптична активност“.

Ако хипотезата се потвърди, от клинична гледна точка тя ще отвори пътя към изцяло нови методи за лечение на разстройствата на съзнанието и мозъчните увреждания. Тя също така очертава цялостна картина на съзнанието, където съзнанието е „възникващ резонанс на цялата мозъчна екосистема“. Както поетично пишат авторите, „ако невроните са симфония, то ГВФ е размерът на такта“.