Учени от университета Корнел (САЩ) са открили как уникалната черепна форма на лисицата ѝ позволява безопасно да се гмурка с главата напред в снега, докато лови гризачи.
Според резултатите от изследването, дългата и тясна муцуна на животните действа като естествен обтекател, което значително намалява силата на удара при сблъсък със снежната покривка.
През зимата мишките и другите гризачи се крият в тунели под снега. Лисиците, след като са намерили плячка, накланят глави, слушат звуците под повърхността и атакуват решително. Изследователите са открили, че тези хищници са способни да скочат на височина над 30-50 сантиметра, след което се гмуркат с главата напред със скорост от около 16 километра в час, оставяйки само задните си крака и опашката над повърхността. Този метод на лов, известен като „мишка“, въпреки че изглежда забавен, е изключително ефективен.
„Дългата муцуна на лисицата прорязва снега като нож през масло, намалявайки силата на удара и предпазвайки черепа“ — обясни биомеханикът Seonghwan Jung, съавтор на изследването.
Това откритие е особено важно, тъй като снежната покривка често е силно уплътнена или покрита с ледена кора.
За да потвърди хипотезата си, екипът на Юънг е изследвал черепите на различни видове лисици, отпечатвайки ги на 3D принтер и провеждайки серия от експерименти, измерващи силата на удара при падане в снега. Сравнителният анализ показа, че удължените муцуни на тези животни създават значително по-малко съпротивление при гмуркане в снега, отколкото по-широките черепи на други хищници, като рисовете, което минимизира риска от нараняване.
Проучването установило също, че тази форма на муцуната не само предпазва от наранявания, но също така позволява на лисиците да се ровят по-дълбоко в снежната покривка, увеличавайки шансовете им по-бързо да намерят плячката. Арктическите лисици и червените лисици в северните райони използват тази техника особено активно, демонстрирайки невероятна адаптация към суровите условия.
Струва си да се отбележи, че в райони с тънка снежна покривка лисиците избягват подобни скокове, предпочитайки традиционния лов, използвайки зрението и слуха, за да преследват плячката на повърхността или в тревата. Учените смятат, че това е еволюционен механизъм за самосъхранение, който помага на животните да запазят лицата си непокътнати.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
