Учените създадоха най-хлъзгавата субстанция на Земята. Но защо?

Най-четени

Триенето е важен фактор за това дали водата полепва по повърхността или не. Ако химичният състав на повърхността е еднакъв, очакванията са, че водата ще изтече доста бързо. Нови изследвания обаче показват, че не е толкова просто.

Въпросната повърхност беше направена от силиций и покрита със „самостоятелно сглобяващ се монослой“ или SAM.

Тези SAM са молекулярни слоеве, които могат да се движат като течност, но са силно свързани с повърхността отдолу. Те действат като лубрикант между повърхността и водните капки. Изследователският екип контролира колко от SAM се образува на повърхността и установи нещо интересно.

Твърде много, но и твърде малко SAM ще накара водата да тече бързо.

Нашата работа е първият път, когато някой е преминал директно на ниво нанометър, за да създаде молекулярно хетерогенни повърхности. Открихме, че водата тече свободно между молекулите на SAM при ниско SAM покритие, плъзгайки се от повърхността. И когато SAM покритието е високо, водата остава върху SAM и се изплъзва също толкова лесно. Само между тези две състояния водата полепва по SAM и полепва по повърхността.

Изявление на водещия автор Сакари Лепико от университета Аалто.

Така екипът успя да създаде най-хлъзгавата течна повърхност в света.

Според изследователите тя може да доведе до много интересни приложения.

Неща като пренос на топлина в тръбите, размразяването и замъгляването са потенциални приложения. Също така ще помогне с микрофлуидиката, където малките капчици трябва да се движат гладко. Като и със създаването на самостоятелно почистващи се повърхности. Нашият на пръв поглед несъвместим с интуицията механизъм е нов начин за увеличаване на мобилността на капките навсякъде, където е необходимо.

Микрофлуидиката на практика е поведението, манипулирането и прецизната възможност за контрол на течности в много малък мащаб – под милиметър.

Важно е обаче да се отбележи, че SAM имат ограничения.

Най-голямото се състои в използването на правилното покритие, което да взаимодейства с тези самосглобяващите се монослоеве. Но с още проучвания по темата тези детайли ще бъдат анализирани до съвършенство.

Изследването е публикувано в Nature Chemistry.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

1 Коментар
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини