Ученият, който се опитва да създаде достъпна машина за гласуване, защитена на 100% от хакване

В края на 2020 г. в офиса на Хуан Гилбърт в университета на Флорида пристигна голяма кутия. Професорът по компютърни науки от месеци търси такъв продукт. Вътре има прозрачна кутия, изработена от френска компания и оборудвана с 27-инчов сензорен екран. Почти веднага Гилбърт започна да я модифицира. Поставил вътре принтер и свързал устройството с Prime III. Това е системата за гласуване, която изгражда от първия мандат на администрацията на Джордж Буш-младши.

След 19 години работа той смята, че е изобретил “най-сигурната технология за гласуване, създавана някога”

Разказва за нея пред Undark. Гилбърт не просто иска да публикува статия, в която да опише своите открития. Той иска общността за сигурност на изборите да признае това, което е постигнал. 

През пролетта на 2022 г. изпраща електронно писмо до няколко от най-уважаваните и гласовити критици на технологията за гласуване, включително Андрю Апъл, компютърен учен от Принстънския университет. 

Той отправя просто предизвикателство: Хакнете моята машина.

Достъпът им ще бъде неограничен – няма да се избягват пломби за подправяне, да се спазват процедури за веригата на съхранение или да се заблуждават фиктивни гласоподаватели.

Подкрепящите машинния вот твърдят, че електронните системи за гласуване могат да бъдат сравнително сигурни, да подобрят достъпността и да опростят гласуването и преброяването на гласовете. В същото време академични критици като Апъл твърдят, че те са несигурни и трябва да се използват колкото се може по-рядко. Тези аргументи понякога са подкрепяни от голяма, неформална общност от хакери, които прекарват времето си в доказване, че могат да хакнат устройствата.

Да се  направи машина за гласуване, която е лесна за използване, базирана на софтуер с отворен код и значително по-трудна за хакване от съществуващите модели, се превръща в мисия на Гилбърт. 

Някои експерти смятат, че този стремеж е погрешен, защото никой компютър не може да бъде защитен от хакване на 100%.

Дори и машината на Гилбърт да е безотказна, културата на гласуване, която се стреми повече да унищожава устройства, отколкото да ги създава, прави малко вероятно машината някога да бъде приета.

Докато хакерите оспорват машините за гласуване, Гилбърт продължава да разработва своето решение. 

През 2018 г. софтуерът на Prime III беше използван в Ню Хемпшир, след като беше тестван няколко години преди това. През същата година той дебютира и в окръг Бътлър, Охайо, където Гилбърт е израснал.

Последната версия на машината, която Гилбърт и неговите ученици финализираха тази година, има всички части на нормална машина за гласуване. Това са сензорен екран, на който избирателите правят своя избор, и принтер за идаване на хартиена бюлетина, която след това се подава в скенер или на комисия.

Машината има и някои по-различни функции за сигурност. 

• Сензорният екран е прозрачен, което позволява на избирателите да наблюдават в реално време как машината отпечатва бюлетината им и да забележат евентуални проблеми. 
• Цялата машина също така е обвита в напълно прозрачно стъкло, което затруднява незабелязаното поставяне на злонамерено USB устройство. 
• Операционната система, софтуерът, връзката с принтера и информацията за бюлетините се съхраняват на Blu-ray диск, който е предназначен само за четене. За разлика от типичния твърд диск, който според скептиците на технологията за гласуване може да бъде манипулиран, за да се променят гласовете на дадено лице, дискът не може да бъде презаписван, модифициран или променян по какъвто и да е начин. 

За да се гарантира допълнително, че USB портовете не могат да бъдат използвани за качване на злонамерен код, машината на Гилбърт се рестартира след всеки подаден глас.

Машината произвежда и хартиена бюлетина, която може да бъде одитирана. 

Едно от дългогодишните опасения относно тези хартиени следи е, че избирателите всъщност не проверяват дали отпечатаното в бюлетината им съвпада с това, което са избрали на машината. 

Ако случаят е такъв, тогава одитите са безполезни.

Ето защо машината на Гилбърт е толкова иновативна. Прозрачният сензорен екран принуждава гласоподавателите да гледат директно отпечатаната хартия, което прави много по-вероятно гласоподавателите да забележат всякаква фалшификация. И ако това се случи, избирателят може да подаде сигнал.

До началото на май е изпратил имейл до около половин дузина експерти, включително до Апъл и Хари Хурсти.

Иска те да тестват машината и софтуера. Вторият е съосновател и съорганизатор на инициативата за хакване на машини за гласуване на DEF CON. Това е ежегодна хакерска конференция в Лас Вегас. 

Той отправя своето предизвикателство: Могат ли те да хакнат машината?

До септември Гилбърт все още не е получил отговор от Хурсти. Всъщност никой не се е съгласил да тества машината.

Когато Undark се обръща към експертите, с които Гилбърт първоначално се е свързал, те предлагат различни обяснения за мълчанието си. 

• Единият казва, че се е пенсионирал. 
• Другият бил в болница.
• Хурсти казва, че Гилбърт е изпратил електронно писмо до личния му акаунт, а не до официалния акаунт на DEF CON. 

Запитан дали ще включи машината в събитието през следващата година, Хурсти не отговаря на многократните съобщения от Undark. В деня преди публикуването на материала,той уточнява, че машината на Гилбърт ще бъде добре дошла на конгреса догодина. При условие че спазва определени политики на DEF CON, включително да не се изисква от хакерите да подписват споразумения за неразкриване на информация. 

Апъл отказа да тества машината, като заявява, че не разполага с необходимите ресурси, за да я провери обстойно. 

Но той е видял видеоклип с устройството в действие и е чул Гилбърт да прави презентация на новия модел. Според него това е добра идея за дизайн, а липсата на твърд диск осигурява по-малко места за атаки, които хакерите могат да използват. Той добави, че машината решава проблем с устройствата за маркиране на бюлетини, с който никой друг не се е опитвал да се справи. Все пак той продължава да е скептичен към самата идея за ненарушимост в различни сценарии.

Не е ясно дали машината на Гилбърт някога ще намери по-широко приложение. 

Дан Уолах, компютърен учен от Университета Райс, заяви, че машината е обещаваща стъпка напред. Все пак той изрази опасения относно издръжливостта на частите на машината. Апъл допълва, че всяка нова технология ще се сблъска с проблеми, свързани с масовото ѝ производство, и ще изисква обучение на гласоподаватели и служители.

Съществуват и други пречки. За потенциалните нови участници в сектора е трудно да пробият, обяснява Бен Ховланд, комисар в Комисията за подпомагане на изборите.

Държавите и щатите изискват машините да бъдат сертифицирани, за което доставчиците трябва да платят. Този процес е доста продължителен и изключително скъп.

Занапред Гилбърт планира да напише нов документ, в който да опише подробно своя проект. Все още се надява да намери хакер, който да изпробва машината. Опитът го е накарал да се почувства изморен от света на изборното хакерство. Описва го като свят, който според него често изглежда съсредоточен повече върху показното откриване на слабости и отхвърляне на различни варианти, отколкото върху действителна работа за намиране на решения.