Физиците вярват, че пътуването във времето е възможно: необходима е свръхсветлинна скорост

Физици са разработили модел за изучаване на хипотетично пътуване във времето. Тяхното изследване разширява така нареченото пространство-времето на Алкубиер, предложено за първи път от физика Мигел Алкубиер преди повече от 30 години. Физиците са усъвършенствали теорията на Алкубиер, за да направят още една стъпка към потенциалната възможност за пътуване във времето, съобщава Popular Mechanics.

Мигел Алкубиер предполага, че е възможно да се пътува през космоса със свръхсветлинни скорости. Това изисква варп двигател, който изкривява пространство-времето. В познатата вселена е невъзможно да се пътува по-бързо от скоростта на светлината, тъй като физиката на нашето пространство-време просто не го позволява.

За да се избегне това, двигателят на Алкубиер създава един вид балон около космическия кораб, компресирайки пространство-времето пред кораба и разширявайки го зад него. Това държи космическия кораб неподвижен, докато балонът се движи, позволявайки пътуване по-бързо от скоростта на светлината.

Авторите на изследването са използвали и идеята на математика Курт Гьодел за пространство-времето, което позволява затворени времеподобни криви. Тази идея е част от специално решение на стабилната система от уравнения на Алберт Айнщайн. Преди повече от 30 години Алкубиер е твърдял, че неговият балон на Алкубиер може да бъде проектиран така, че да позволи съществуването на затворени времеподобни криви в него.

Задвижването на Алкубиер създава един вид балон около космически кораб, компресирайки пространство-времето пред кораба и разширявайки го зад него.

Физиците смятат, че пътуването във времето е възможно с помощта на два балона на Алкубиер или с помощта на специален случай на въртящо се пространство-време.

В изследването учените стабилизират едно измерение на пространство-времето на Алкубиер, като го свързват с координати в балона, трансформирайки затворени времеподобни криви в сложни форми, наречени геодезически кръгове.

Според учените, такива затворени времеподобни криви са идеални за изучаване на ситуациите, в които частица взаимодейства със своето минало или бъдещо „аз“ – например в проблема с билярдната топка – и могат да служат като платформа за изследване на класическите и квантовите модели за пътуване във времето в рамките на общата теория на относителността.

Какво представлява проблемът с билярдната топка? Това е перфектна илюстрация на това колко изумителни могат да бъдат теориите за пътуване във времето. В пространство-времето със затворени времеподобни криви, една билярдна топка може да има повече от един предвидим път. Ами ако попадне в червеева дупка, което може да доведе до два резултата вместо един предвидим? Ами ако билярдната топка се сблъска със собственото си минало „аз“?

Това изследване, подобно на други подобни, помага на физиците да усъвършенстват своите модели и да изследват как и къде техните теории биха могли да се провалят. Пътуването във времето е теоретично възможно, ако приемем, че можем да пътуваме по-бързо от светлината. Но на практика това в момента е невъзможно.