Хиляди риби внезапно започнаха да се изкачват по водопадите – ето какво казват учените (видео)

Природата е най-великият сценарист и понякога подхвърля сюжети, които и най-изобретателният автор не би могъл да измисли. Представете си следната картина: над бразилската река Акидахуана пада здрач. Въздухът е влажен и топъл след горещината на деня. Изведнъж от бълбукащата вода в подножието на водопада се появява мъничко същество, оранжево-черен сом, и започва… да пълзи по стръмната, хлъзгава скала. Следва го второ, трето, стотици, хиляди. Това не е сцена от научнофантастичен филм, а реално събитие, което учените наскоро документираха и което може да ни каже много за скритите механизми на оцеляването.

Това, което бразилските служители на екологичната полиция приемат за странен природен феномен, се оказа уникално научно откритие. Те са станали свидетели на масовото изкачване на вид сом (Rhyacoglanis paranensis), рядък и недостатъчно проучен вид, който се оказва, че има таланта на опитен катерач.

Анатомия на изкачването: физиката срещу течението

Първият въпрос, който възниква, е: как, по дяволите, го правят? Рибите са създадени да плуват, а не да се изкачват. Въпреки това еволюцията е дарила тези малки същества с изумителен набор от приспособления.

Наблюденията на учените показват, че сомчетата действат много прецизно. Тяхната стратегия е комбинация от сила, захват и правилен момент. Те широко разтварят сдвоените си гръдни и тазови перки, превръщайки ги в своеобразна опорна точка. След това, извивайки цялото си тяло – учените наричат това „странични и опашни движения“ – те буквално се оттласкват от повърхността на скалата, като бавно си проправят път нагоре. По същество те използват същата мускулна сила, с която скачат във водата, но я насочват към преодоляване на гравитацията.

Но голямата тайна вероятно се крие другаде. Изследователите предполагат, че сомовете имат смукателен механизъм. Може би устата или коремът им са способни да създават зона с ниско налягане, която им позволява буквално да се залепят за гладката повърхност на скалата, докато се подготвят за следващия си ход. Това донякъде прилича на начина, по който работят вендузите на пипалата на октопода или краката на дървесната жаба. Без такава надеждна „застраховка“ всеки воден поток би ги отнесъл обратно в реката.

Времето е също толкова важно. Сомовете не се движат в най-горещото време, когато Слънцето пече най-силно. През деня, когато скалите са горещи и хищните птици могат ясно да видят плячката си, те се крият в сенките. Изкачването започва едва по залез слънце – перфектен компромис между намаляващата жега и настъпващия мрак, който служи за прикритие.

Голямата цел: защо да рискуваш живота си върху скалите?

Със сигурност за подобно енергоемко и рисковано поведение трябва да има основателна причина. И тя е налице. Учените са почти сигурни, че са станали свидетели на миграция на хвърлящи хайвер риби.

За много видове риби пътуването нагоре по течението е важен етап от жизнения цикъл. Там, в горните течения на реките, водата е по-чиста, има повече кислород и най-важното – има по-малко хищници, които биха могли да застрашат хайвера и малките. Това е един вид „родилен дом“, създаден от самата природа. А за да се стигне до нея, трябва да се преодолеят редица препятствия.

Наблюденията потвърждават тази хипотеза:

Съставът на групата: Сред „катерачите“ има както мъжки, така и женски, като повечето от тях вече са полово зрели.

Време на годината: Изкачването съвпадна с началото на дъждовния сезон. За обитателите на реките това е мощен сигнал. Нивото на водата се покачва, открива нови пътища и носи храна. Това е гонгът на природата, който известява: „Време е да продължим“.

Оказва се, че това отчаяно изкачване на водопада не е прищявка, а инстинктивно програмирано действие, необходимо за оцеляването на вида. Това е надпревара с времето и стихиите в името на следващото поколение.

Откритие, което може да бъде тревожен сигнал

На пръв поглед историята на катерещите се сомове е просто още един удивителен факт от съкровищницата на знанията за дивата природа. Но всъщност това откритие има по-дълбоко и приложно значение, особено в областта на екологията.

Това, което научихме за тези риби – техният уникален начин на миграция – е в същото време и тяхната ахилесова пета. Съвременният свят активно променя ландшафта на реките. Изграждането на язовири и диги за водноелектрически централи или селско стопанство напълно затваря тези миграционни пътища. За рибите, които могат да изкачат четириметров водопад, бетонна стена с височина десетки метри е непреодолимо препятствие.

Фрагментирането на реките, т.е. разделянето им на изолирани участъци, откъсва популациите от техните исторически места за хвърляне на хайвер. Дори ако условията за живот по течението останат приемливи, видът е обречен на изчезване, ако не може да се възпроизвежда.

Така че това изследване не е просто описание на едно забавно поведение. То е важна информация за еколозите и инженерите. Сега, знаейки, че тази река е дом на такива „скални катерачи“, проектирането на всякакви структури трябва да включва специални рибни проходи или „стълби“, които имитират естествените бързеи и позволяват на сомовете (и на други видове, които са били забелязани да се катерят наблизо) да продължат жизнения си път.

В крайна сметка тази история ни напомня колко малко все още знаем за света около нас. В спокойните басейни и бурните потоци се крият невероятни стратегии за оцеляване, усъвършенствани от милиони години еволюция. И всяко подобно откритие е не само повод за удивление, но и за голяма отговорност. Когато научим за някое чудо, ние ставаме отговорни за неговото опазване.