“Хъбъл“ и “Уеб“ заедно предоставиха най-доброто изображение на Сатурн в цялата история на наблюденията

Европейската космическа агенция (ESA) публикува най-изчерпателното съвместно проучване на Сатурн, получено чрез сътрудничество между космическите телескопи „Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“ на НАСА. Инфрачервените и видимите наблюдения, проведени през август и ноември 2024 г., позволиха на учените да запишат атмосферата на планетата по време на преходния период към равноденствие през 2025 г.

Уникална комбинация от данни, получени в множество дължини на вълните, разкрива слоестата структура на атмосферата на този газов гигант, включително облаци, химични съединения и динамиката на атмосферните процеси на различни височини.

Космическият телескоп „Хъбъл“ засне Сатурн във видимата светлина, подчертавайки фините цветови вариации в лентовите облаци и мъглата. Междувременно космическият телескоп „Джеймс Уеб“ проникна по-дълбоко в атмосферата в инфрачервената светлина (около 4,3 микрона), разкривайки скрити облачни структури и химикали. Този подход позволи атмосферата на планетата да бъде „разрязана“ като лук, анализирайки я като единна триизмерна система, в която видимите и невидимите явления са тясно свързани помежду си.

Сред ключовите открития —- дългоживеещ струен поток тип „лентова вълна“ в северните средни ширини, остатък от „Голямата пролетна буря“ от 2011-2012 г., няколко бури в Южното полукълбо и фини ръбове на все още мистериозното шестоъгълно полярно струйно течение на Северния полюс. Полярните региони изглеждат сиво-зелени в инфрачервената светлина, което може да се дължи на аерозоли в горните слоеве на атмосферата или полярни сияния.

На изображенията от Уеб, пръстените на планетата светят ярко благодарение на водния лед с ясно видими тънки структури, включително спиците и особеностите на пръстените. На изображенията от Хъбъл, пръстените са по-слаби. Комбинирането на тези данни с десетилетия предишни наблюдения на Хъбъл ни позволява да проучим атмосферата на планетата от гледна точка на динамиката на флуидите в екстремните среди. Това е нещо, което никакви пари не биха могли да създадат в лаборатория на Земята, да не говорим за уникалния мащаб на природните явления.

Тези наблюдения са от решаващо значение за разбирането на атмосферната динамика на газовите гиганти, включително вълновите процеси, стабилността на бурите и полярните явления. Те допълват дългосрочната програма за наблюдение на атмосферите на гигантските планети (OPAL) и ще предоставят окончателния, най-подробен поглед върху северния полярен шестоъгълник до 40-те години на 21-ви век, когато полюсът на Сатурн ще потъне в 15 години зимен мрак. В бъдеще, с наближаването на южното лято през 30-те години на 21-ви век, учените очакват още по-изчерпателни данни за сезонните промени на Сатурн.

Спомнете си за 3D модела, който подсказва на какво се дължи шестоъгълната буря на Сатурн. Той е проектиран от Джepeми Блoĸcaм, пpoфecop пo гeoфизиĸa oт Maлинĸpoд, и Paĸeш Ядaв, ĸoйтo paбoти в лaбopaтopиятa нa Блoĸcaм в Oтдeлa зa Зeмятa и плaнeтapните нayĸи в Xapвapдcĸия yнивepcитeт.