Цензурата в арабския свят: Как киберсигурността се превърна в инструмент за репресии

През декември Общото събрание на ООН планира да одобри нова конвенция за киберпрестъпленията (Global Cybercrime Treaty), която според правозащитници крие сериозни рискове за цифровите права. Заплахите са особено сериозни в арабските страни, където законите за киберпрестъпността се използват за потискане на свободата на изразяване.

В нов доклад правозащитната организация AccessNow подчерта проблемите, пред които са изправени арабските граждани, когато властите злоупотребяват със законите за киберпрестъпността.

В някои държави в региона наказанията за онлайн дейности като критикуване на властите или изтриване на публикации включват присъди и затвор. Ако конвенцията бъде приета в сегашния си вид, тя ще укрепи ръката на авторитарните режими, позволявайки им да легитимират цифровите репресии под претекст за борба с престъпността. Освен това международното сътрудничество при разследването на действителни киберпрестъпления поради нарушения на правата на човека ще стане по-трудно.

Как законите за киберпрестъпността се използват за цензура

Законите за киберпрестъпленията в много арабски държави са формулирани по начин, който позволява възможно най-широко тълкуване. Сирия и ОАЕ преследват за уронване на „престижа на държавата“, Саудитска Арабия и Египет – за „нарушаване на обществения морал“, а Йордания и Мавритания – за съдържание, което „намалява стойността на исляма“.

Подобни формулировки са несъвместими с международните стандарти съгласно член 19 от Международния пакт за граждански и политически права. Съгласно Пакта всяко ограничение на свободата на изразяване трябва да бъде ясно определено, обосновано от необходимостта и пропорционално. Арабските държави обаче далеч надхвърлят тези принципи.

Например Оман криминализира призивите за „разврат“, а ОАЕ криминализират оправдаването на „грехове“. Понятията са толкова неясни, че властите могат да ги тълкуват както намерят за добре, като потискат критиката и принуждават интернет потребителите да се самоцензурират.

Съдържание срещу киберпрестъпления

Законите за киберпрестъпността в Саудитска Арабия, Йордания и Либия се съсредоточават върху регулирането на онлайн съдържанието, а не върху борбата с престъпленията, зависещи от технологиите. Това предполага, че основната грижа е контролът върху словото, а не борбата с киберзаплахите.

Особено сериозни проблеми възникват, когато съществуващите престъпления се преквалифицират в киберпрестъпления. В Тунис клеветата, която преди попадаше в обхвата на закона за свободата на печата и се наказваше с глоба от около 700 долара сега може да се наказва с до 10 години затвор. Подобно е положението и в Оман, където клеветата онлайн се наказва с до 3 години затвор, въпреки че наказателният кодекс предвижда само 6 месеца затвор.

Заплаха за неприкосновеността на личния живот

Законите за киберпрестъпленията в арабските страни също така значително ограничават неприкосновеността на личния живот. В Тунис, Либия и Палестина се разрешава наблюдение на потребителите без необходимите законови процедури. В Алжир, Ливан, Египет и други страни доставчиците на интернет услуги са задължени да събират и съхраняват данни за потребителите в продължение на няколко години. Съхраняваните данни включват информация за движението, социалните връзки и други аспекти на личния живот.

Подобни практики са признати за нарушение на правата на човека. Съдът на ЕС вече постанови, че масовото събиране на данни без конкретно подозрение е незаконно.

Опасности на международно равнище

Проектът за нова конвенция на ООН буди безпокойство и поради широкия си език. Например терминът „тежки престъпления“ включва всяко деяние, което се наказва с лишаване от свобода за срок от 4 или повече години. Това би могло да означава, че международното сътрудничество ще се използва за преследване на клевета, богохулство или изразяване на сексуална ориентация – престъпления, които се наказват с тежки наказания в редица държави от арабския свят.

Допълнителен проблем е липсата на забрана за използване на доказателства, получени в нарушение на правата на човека. Тази „свобода на разследването“ създава среда на сътрудничество между държавите, в която се пренебрегват международните стандарти, което подкопава доверието в съдебната система.

Правозащитниците призовават държавите да преразгледат отношението си към конвенцията, като откажат да я ратифицират. Предлага се да се обърне специално внимание на промяната на националните закони за киберпрестъпленията в арабския регион, за да бъдат приведени в съответствие с международните стандарти.