Южнокорейските учени продължават да настояват за свръхпроводимостта на LK-99

Изглеждаше, че откриването на предполагаемата свръхпроводимост на материала LK-99 при стайни условия е в края си. Редица реномирани лаборатории се опитаха да възпроизведат резултатите от южнокорейското откритие и не успяха. Отчасти виновни за това са откривателите на „чудодейния“ материал, които по някаква причина не можаха да опишат пределно ясно реда на експериментите. Нещо повече, сега те продължават да настояват за свръхпроводимостта на LK-99 при стайна температура.

Съобщава се, че откривателите на съединението LK-99 са променили текста на заявката за патент. Тестът все още не е достъпен на английски език, а машинният превод от корейски език не описва изцяло всички нюанси. Но графиките, представени в патента, не оставят никакво съмнение, че учените са открили в материала LK-99 (оловен апатит, легиран с мед и примеси) свойства, които могат да бъдат съотнесени към свръхпроводимостта. По-специално, след критична температура от около 105 °C съпротивлението на материала скача от почти нула до твърде съществено значение.

Независими изследователи критикуват тази гледна точка, като твърдят, че това е температурата на фазовия преход на медния сулфат, който по естествен начин е съпроводен със скок в съпротивлението на материала към тока и не е критичната температура на ефекта на свръхпроводимост. Но южнокорейските учени гледат на това от своя собствена позиция, като твърдят, че примесите са важни за ефекта на свръхпроводимост, но тяхната роля се проявява по много по-различен начин.

В променения текст на заявката за патент се предлагат модифицирани методи за синтез на LK-99. Но според първите становища на външни експерти те не са станали по-добри. Така например сега в процеса има добавени примеси от силиций и желязо. Също така откривателите на материала препоръчват да се прибягва до синтез не от твърдата фаза на смесите, когато в плътно затворена епруветка последователно се спичат праховете на съставните материали, а от парната фаза в процеса на отлагане. При процеса на отлагане по стените на епруветката се получават филми с различен процент примеси – от богати към бедни. Само филмите, получени в средната част на областта на отлагане, демонстрират свръхпроводимост при стайна температура, твърдят корейците.

Авторите признават, че полученото оловно-апатитно съединение по принцип е изолатор. Те обаче твърдят, че добавянето на мед, което води до замяна на оловните атоми с медни в LK-99, е ключът към разкриването на декларираната свръхпроводимост. Според актуализирания документ екипът е наблюдавал образци, в които съотношението на свръхпроводимия оловен апатит е било 48,9%, на несвръхпроводимите оловни съединения – 40% и на медните съединения – 11,1%.

Приблизително равните пропорции на „свръхпроводимите“ съединения водят до способността материалът да левитира в магнитно поле, но само частично – само от страната, където „свръхпроводимите“ елементи са повече. Учените обясняват това с проявата на ефекта на Майснер в най-чист вид.

Южнокорейските учени са съгласни, че характеристиките на материала създават острови на магнетизъм и диамагнетизъм. Това би могло да демонстрира фалшива левитация и да създаде впечатлението, че авторите бъркат естествения магнетизъм със свръхпроводимостта. В същото време наличието на острови на магнетизъм би могло да попречи и на откриването на истинския ефект на Майснер (левитацията).

Интересно е, че южнокорейските изследователи продължават да бъдат подкрепяни от някои учени от други лаборатории. Така например българските изследователи са разгледали възможността за свръхпроводимост на LK-99 и са установили, че тя е теоретично възможна, въпреки че не твърдят, че е постигната при стайна температура и нормално налягане. Теоретиците все още не са отхвърлили идеята за свръхпроводимостта на LK-99 и изглежда, че ще бъдат публикувани още много статии по тази тема.