Ян Лекун: „Предвижданията за появата на свръхчовешки ИИ са пълна глупост“

Ученият Ян Лекун, един от „кръстниците“ на съвременния изкуствен интелект, смята, че настоящите очаквания за изкуствения интелект са силно преувеличени, а заплахата от него – твърде пресилена. Въпреки че редица технологични лидери, сред които Илън Мъск и основателят на OpenAI Сам Алтман, прогнозират появата на свръхчовешки ИИ през следващите години, Лекун е скептичен към подобни твърдения. Той нарича тези прогнози преждевременни, като отбелязва, че настоящите модели на ИИ са далеч от това да надминат дори домашните любимци. „Извинете ме за лошия френския език, но това са пълни глупости“, казва Лекун, когато е попитан дали трябва да се опасяваме от бързия напредък на ИИ.

Лекун е убеден, че в близкото бъдеще ИИ няма да може да се мери с човешкия интелект. Не бива да се очаква и възстание на машините, смята изследователят. Той отбелязва, че дори най-напредналите ИИ системи не могат да се конкурират с интелигентността на домашните животни.

„Котките например имат мисловен модел на света, дългосрочна памет, способност да разсъждават и да планират, докато съвременният ИИ не притежава тези качества“, казва той.

Сегашните ИИ модели всъщност само предвиждат следващата дума в текста, казва той. Но те са толкова добри в това, че заблуждават хората. Поради огромния им капацитет на паметта може да изглежда, че те разсъждават, но в действителност те просто възпроизвеждат информацията, с която вече са били обучени.

„Свикнали сме да мислим, че хората и животните, които могат да изразяват мислите си и да използват реч, са интелигентни, но случаят не е такъв“, казва Лекун. – Можете да говорите много и да не сте интелигентни и точно това показват големите езикови модели“.

Ученият също така уточнява, че ИИ няма собствени мисли – само мислите, които разработчиците влагат в него.

Интересно е, че пътят на Лекун към науката отчасти е вдъхновен от научнофантастичния филм „2001: Космическа одисея“, където ИИ HAL 9000 излиза от контрол. Именно тази идея го насочва към изучаването на изкуствения интелект. След като получава докторска степен от Сорбоната и започва кариерата си в легендарната Bell Labs, той допринася за разработването на невронните мрежи.

Лекун не само продължава изследванията си в Нюйоркския университет, но и ръководи една от най-модерните лаборатории по изкуствен интелект в Meta. Неговата работа е генерирала милиарди долари приходи за компанията и той казва, че ИИ е станал неразделна част от всичко – от превод в реално време до модериране на съдържание. Благодарение на развитието на ИИ проектът на Зукърбърг се оценява на около 1,5 трилиона долара.

Въпреки успехите обаче Лекун смята, че повечето съвременни компании правят грешката да се фокусират върху мащабирането на съществуващите модели. Според него броят на графичните процесори и наборите от данни няма да доведе до създаването на изкуствен интелект, равен или превъзхождащ човека.

Той настоява, че трябва да се търсят нови подходи и един от тях е ИИ да се обучава на базата на реалния свят, точно както малките животни научават за света чрез взаимодействие със заобикалящата ги среда.

Лекун също така не се страхува да спори открито с колегите си. Така например той неведнъж е участвал в публични дебати с Илън Мъск, който активно популяризира идеята за скорошно създаване на свръхинтелигентен ИИ. Мъск твърди, че това ще се случи до 2026 г., а Сам Алтман от OpenAI дори даде срок за появата на свръхинтелигентния ИИ – „няколко хиляди дни“. Лекун смята, че подобни прогнози са прекалено оптимистични. Когато един от изследователите на OpenAI заговори за необходимостта да се научим да контролираме един свръхинтелигентен ИИ, Лекун отговори с думите:

„Преди да започнем да контролираме системи, които са по-умни от нас, трябва поне да измислим система, която да е по-умна от една домашна котка.“

Неговите колеги също изразяват мнението си за позицията му. Например Йошуа Бенгио казва, че не са съгласни с това дали може да се вярва на компаниите да контролират ИИ. „Надявам се, че Лекун е прав, но не мисля, че трябва да оставим защитата на обществото и демокрацията на конкуренцията между компаниите“, отбелязва той, подчертавайки важността на държавното участие в регулирането на изкуствения интелект.

Въпреки това Лекун продължава да вярва в бъдещето на изкуствения интелект и смята, че истинските пробиви тепърва предстоят. „Някой ден хората ще разговарят със своите ИИ системи, с помощта на смарт очила и други устройства, а те ще имат здрав разум и ще се държат като истински асистенти„, казва той. Той обаче добавя, че пътят до това ниво на ИИ ще отнеме десетилетия и днешните подходи едва ли ще доведат до тази цел.

Да напомним, че миналата година Meta набързо пусна големия езиков модел LLaMa, създаден от екипа на Лекун, въпреки че някои служители бяха против това решение. По-конкретно, правният и политическият отдел на компанията настояха, че е твърде рано за неговото излизане на пазара и че моделът трябва да бъде финализиран.

Но първият неуспешен опит не възпря Зукърбърг. Компанията продължи разработките си в областта на изкуствения интелект и през юли 2023 г. пусна Llama 2 – следващата версия на своя първоначален модел.