12 успешни „провала“ в автомобилния свят

Историята на автомобилостроенето е изпълнена с автомобили, които са били проблемни по един или друг начин. Те може да са били лошо проектирани, лошо конструирани, неадекватно рекламирани или просто неподходящи за времето си. Възможности всякакви. Повечето от тях са се продавали много зле, но някои – често порицавани в наши дни – всъщност са се представили забележително добре на пазара.

Материалът дава британската гледна точка за „провалите“, които са били всъщност успешни в автомобилната индустрия, а не тази на соц блока.

1. AMC Gremlin

Gremlin често се появява в списъците с лоши автомобили заради името си, дизайна си или често и заради двете. Това е малко несправедливо. Има хора, които оценяват високо този автомобил в ретроспекция заради комбинацията от мощност и икономичност (в зависимост от това кой от многото двигатели с обем от 2,0 до 5,0 литра е монтиран), забележителната якост на конструкцията на каросерията и факта, че е изглеждал много радикално за автомобил, представен през 1970 г. 

Недоброжелателите не могат да избегнат факта, че са продадени близо 700 000 Gremlins, докато автомобилът не е заменен от много подобния AMC Spirit през 1979 г.

Това се счита за приличен успех. Gremlin се продава значително повече от конкурентния Ford Pinto, но той се произвежда от много по-малка компания от която и да е от Голямата тройка (Chrysler, GM, Ford), която разполага с много по-големи ресурси.

2. Austin Allegro

Британският конгломерат Leyland е бил и си остава лесна мишена за шеги относно лошите дизайн и надеждност. Моделът Allegro, пуснат на пазара през 1973 г. и спрян от производство девет години по-късно след две големи обновявания, е имал повече от справедлив дял от тях.

Той изглеждаше много по-необичаен, отколкото дизайнерът Харис Ман (роден през 1938 г.) възнамеряваше, двигателите му бяха старомодни, а работата на скоростната кутия – слаба. След това се появява известният квадратен волан, за който много хора смятат, че е бил отличителната черта на автомобила, въпреки че е бил премахнат от гамата на ранен етап.

Всичко това е много добре, но Allegro не беше чак такъв провал, за какъвто често го смятат. Вярно е, че той не изкарва достатъчно пари, за да измъкне компанията BL от проблемите ѝ. Но от друга страна, за по-малко от десетилетие от него са продадени близо 670 000 екземпляра, което не е никак лошо, като се има предвид цялата “помия” по него.

3. Chevrolet Citation

От всички автомобили, които Chevrolet е произвеждал в продължение на повече от век, малко от тях са били толкова порицавани, колкото Citation. Тази репутация би била голяма изненада за много хора, които са били запленени от него в началото.

Това е първият нов модел на Chevrolet през 80-те години на миналия век и първият модел с предно предаване. Първите съобщения в пресата били много благоприятни. Какво би могло да се обърка?

Citation може да се счита за огромен успех, ако се погледнат данните за продажбите само за 1980 г. През тази година са продадени повече от 800 000 екземпляра. Но след това настъпва сривът. Само приблизително същият брой намери купувачи през останалите пет години на производство, взети заедно.

Има няколко доклада, според които автомобилите, дадени за преглед на журналисти, са били много по-добри от продадените на клиенти, главно защото в тях е било премахнато буйното отклонение от курса заради въртящ момент. Освен това Citation си спечели репутацията на автомобил, който блокират блокират колела при спиране, често с катастрофални последици. Продажбата на 1,6 милиона екземпляра от един модел може да се счита за успех, но това се случи само защото клиентите от първата година не осъзнаваха какво купуват.

4. Chevrolet Corvair

Първото поколение на Corvair е известно с монтирания отзад двигател и задното окачване с swing rear axle. Това беше трудна комбинация за шофьорите, които не бяха свикнали с нея, а именно тези, които преди това не бяха притежавали Volkswagen Beetle – ключова цел за този нов компактен модел.

В своя бестселър „Опасно при всякаква скорост“ Ралф Нейдър (роден през 1934 г.) остро критикува оформлението на задното окачване и други компоненти. Можеше да се очаква, че тази лавина от лоша реклама ще унищожи шансовете на Corvair на пазара, но не беше толкова просто.

Всъщност Chevrolet продава повече от 1,8 милиона Corvair-а през 60-те години. Интересното управление на Corvare не изглежда да е отказало хората да го купуват. Освен това книгата на Нейдър е публикувана в края на 1965 г., когато преработеният Corvair с по-конвенционално окачване вече е бил наличен повече от година.

Продажбите спадат през 1966 г. и не се възстановяват, но това не се дължи непременно на Надер. Сред другите фактори са намаленият маркетинг от страна на GM, фактът, че Corvair изглеждал все по-старомоден, и нарастващата популярност на по-модерния Ford Mustang.

5. Chrysler PT Cruiser

Представеният през 2000 г. PT Cruiser е базиран на Chrysler Neon, но има повече вътрешно пространство и ретро стил в стил 30-те години на миналия век, разработен от Брайън Несбит (роден 1969 г.).

Първоначално е добре приет и печели няколко награди. Когато производството приключва десетилетие по-късно, автомобилът все още има верни фенове, но други хора са загубили търпение към него. Версията кабриолет, чието треперене на жабката веднъж беше сравнено с това на кабриолета Morris Minor от 1960 г., беше обект на особена критика.

Независимо от мнението на тези, които са решили, че вече не го харесват – или никога не са го харесвали – PT Cruiser е доста успешен през десетгодишния си живот.

Общите му продажби надхвърлят 1,3 милиона. Това е средногодишно около 130 000, но в продължение на няколко години тази цифра беше достигната както в САЩ, така и в Европа. Едва след 2007 г. общественият интерес и от двете страни на Атлантическия океан спадна, тъй като този ретрофутуристичен автомобил започна да омръзва.

6. Ford Escort Mk5

Ford беше лидер на пазара в Обединеното кралство в продължение на почти половин век до съвсем скоро, а предишните версии на Escort доминираха в класациите през по-голямата част от 80-те години.

През 1990 г. излиза нов Escort, който веднага е критикуван в медиите за безвкусен дизайн и слаба динамика на шофиране. Със сигурност успехите на прочутата марка бяха към своя край? Очевидно за разработването му са похарчени 1 милиард паунда, но не сме сигурни как.

Ford реагира много бързо на лошата медийна реакция и само след две години в шоурумите се появи напълно обновен Escort. Що се отнася до регистрациите обаче, това изглежда нямаше значение.

През 1990 и 1991 г. Escort наистина изостана от Fiesta, но година след това отново зае първото място. Актуализацията не може да е била причина за това, тъй като новата версия се появи едва през септември. Изглежда, че британските купувачи са искали Escorts без значение какъв е бил той – обновен или необновен.

7. Ford Pinto

Репутацията както на Pinto, така и на самия Ford, беше силно накърнена от данните за безопасността на автомобила, които включваха склонността му да избухва в пламъци, когато нещо друго се блъсне в задната му част.

Това е нещо, което може да постави производителя на колене. В случая с Pinto това не се е случило.

Въпреки огромната негативна публичност Pinto остава много популярен модел и първият субкомпактен автомобил на Ford, продаван в Америка. Общото производство от 1970 г. до 1980 г. надхвърля 3,1 милиона, а през 1974 г. – годината, в която започва широко да се изразява загриженост за безопасността на автомобила – надхвърля половин милион.

Продажбите спадат веднага след това, но Ford продължава да произвежда близо 200 000 екземпляра годишно до момента, в който Pinto – и неговата марка – са спрени от производство.

8. Lada

„Лада Класик“ не е официално наименование, а общ термин за седаните и комбитата, произлезли от Fiat 124, произвеждани от руската компания АвтоВАЗ от 1970 до 2012 г. Популярни в родината си, където са много подходящи за пътищата, автомобилите се изнасят и в други страни, включително в Обединеното кралство. Тук те бяха смятани за нещо като шега, освен от хората, които харесваха идеята да си купят чисто нов автомобил за много малко пари и не се интересуваха какво мислят другите за него.

Казвайте каквото искате за тези аавтомобили Lada, но те намериха много купувачи. По времето, когато бяха спрени от производство, АвтоВАЗ заяви, че е произвел почти 18 милиона броя от тях. Дългият живот очевидно има много общо с това, но ако цифрата е вярна, това означава, че средното годишно производство е над 400 000 екземпляра всяка година от разпадането на „Бийтълс“ до началото на кариерата на Тейлър Суифт. Кой производител не би приел няколко шеги в замяна на подобно представяне?

9. Morris Marina

Marina е един от многото автомобили, които често по инерция се определят като едни от най-лошите, създавани някога. Като се имат предвид някои от ужасите, които са били причинени на автомобилната публика през годините, това е силно преувеличено, но е вярно, че средният клас модел на British Leyland от 70-те години на миналия век е далеч от това да бъде отличен.

Той беше проектиран набързо, по стара технология и се нуждаеше от по-нататъшно развитие след пускането му в продажба. Години преди да достигне своя край, той е смятан за много старомоден в сравнение с конкурентните модели. Провал? Да, донякъде.

Marina никога не завладява въображението на купувачите в същата степен като ранния си съперник Ford Cortina, но за известно време е сред най-продаваните модели в Обединеното кралство и се представя сравнително добре в чужбина.

Смята се, че са произведени над 1,1 милиона бройки, като близо 40% от тях са отишли за износ. Днес автомобилът може да се смята за още по-ужасен от Austin Allegro, но за приблизително същия период от време той постига почти двойно повече продажби от по-малкия автомобил.

10. Renault Dauphine

Вероятно най-сладкият автомобил, произвеждан някога от Renault, Dauphine е заместител на следвоенния 4CV с по-голяма и по-мощна версия на същия двигател.

Много популярен във Франция, Dauphine е запомнен в САЩ като жалък провал. Причините за това са няколко, включително, но не само, склонността му да ръждясва. Както при много други неща обаче, всъщност нещата са малко по-сложни.

Първоначално Dauphine е бил много популярен за малък вносен автомобил в САЩ, тъй като е бил на гребена на мини-бума при „вторите автомобили“ и е бил впечатляващо печеливш за Renault. Внезапното му изпадане в немилост предизвика финансов хаос, който почти постави компанията на колене.

Като цяло обаче той беше голям хит. На Renault са били необходими само четири години, за да произведе един милион екземпляра (на 4CV са били необходими 14 години, за да достигне същата цифра), а общото производство от 1956 до 1967 г. е било 2,1 милиона. Независимо от мнението на американците, Dauphine е триумф за Renault.

11. Trabant 601

Моделът 601 е най-дълго съществувалият модел, произвеждан в тогавашната Източна Германия под марката Trabant. Неговият най-далечен предшественик, P50, е бил сравнително модерен, когато се появява през 1957 г., но само леко подобреният 601 отдавна се е превърнал в един от най-големите анахронизми на автомобилния свят, когато е спрян от производство през 1990 г.

Това бил автомобил, който бихте купили само ако няма алтернатива. Как можеше да бъде успешен този нещастен автомобил?

Отговорът на предишния въпрос е, че 601 беше успешен именно защото в родината си той нямаше почти никаква алтернатива. Клиентите трябваше да чакат с години между плащането и доставката (освен ако не платиха много повече за екземпляр втора ръка), но поне в крайна сметка щяха да имат автомобил, а следователно и свобода на придвижване.

Оценките за броя на продадените автомобили варират в широки граници, но се смята, че цифрата е около три милиона, което е значително повече, отколкото автомобилът е заслужавал. 

Ако източногерманците имаха достъп до това, което се предлагаше отвъд границата в Западна Германия, едва ли някой от тях би си помислил дори да си купи трабант. Всъщност, когато страната се обединява, бившите източногерманци бързо си купуват Volkswagen и Trabant излиза от бизнеса.

12. Triumph TR7

Подобно на други автомобили на British Leyland през 70-те години, TR7 страда от забавено развитие, проблеми с качеството и безкрайни стачки. Не помогна и фактът, че дериватът TR8 с двигател Rover V8, продаван само в Северна Америка и смятан за най-добрия от всички, беше въведен много късно в производството и никога не получи възможност да се продава в големи количества. Съществува и въпросът за стила на автомобила, който по онова време е бил много противоречив.

Прекратяването на производството на TR7 почти означава край на марката Triumph. Той е последван само от много различния Acclaim, който почти не е Triumph, а версия на Honda Ballade.

От току-що казаното е лесно да се мисли за TR7 като за провал. Той със сигурност не се продава в същите количества като Austin Allegro или Morris Marina, но като един определено немасов автомобил едва ли е можело да се очаква това.

Всъщност той е най-успешният от всички спортни автомобили TR на Triumph и единственият, от който са продадени повече от 100 000 екземпляра.