1. Chrysler Crossfire
Crossfire е един от най-любопитните автомобили в историята, но не затова е в този списък. Разбираме какво е целял Chrysler, тъй като той се появи, когато ретрото беше най-горещата тенденция в дизайна. Освен това Crossfire обещаваше толкова много. Двигател отпред, две седалки по средата и цялата мощност към задния мост.
Но това беше автомобил, конструиран върху стара платформа, с архаичен шестцилиндров мотор с атмосферно пълнене и един от онези волани, които биха изглеждали съвсем на мястото си в тир.
Можем да продължим да хейтим още. 3,2-литровият двигател с произход от Mercedes генерира само 215 к.с. и 310 Нм въртящ момент. Можете да работите с тези характеристики, ако автомобилът е лек или двигателят е “щастлив от оборотите” (обича да се развърта), но Crossfire не постигна нито една от тези цели. V6 двигателят генерира максимална мощност при 5700 об/мин.
Максималната скорост е електронно ограничена на 250 км/ч, но за да стигнете до нея, трябва да имате търпението на дзен будист. В интериора се подвизаваше долнопробна пластмаса с металически ефект, но с времето лакът избледняваше, оставяйки ви рудиментарен климатик, увит с пластмаса, която не бихте използвали дори за направата на една от онези колички за бутане, които можете да наемете за детето си в мола.
Има ли някакви положителни качества? Тъй като това е един от най-лошите автомобили, произвеждани някога в Америка, можете да си го купите евтино. От модела SRT знаем, че V6 двигателят е лесен за надграждане, а за платформата на първото поколение SLK се предлагат много резервни части.
Все пак предпочитаме да си купим Nissan 350Z от същия период.
Класацията е направена от автори на carbuzz.
Същият клас автомобил, но Nissan всъщност си е свършил работата по създаването на спортен автомобил, а не просто на някакъв автомобил “за спорта”.
2. Dodge Caliber

Dodge Caliber можеше да бъде страхотен. Той се появи преди въобще думата кросоувър да стане популярна в автомобилния свят и можеше да бъде доминиращ компактен автомобил.
Dodge му даде стил, вдъхновен от мускулестите си автомобили, което ни накара да си мислим, че това ще бъде семеен автомобил, с който можете да участвате в драг състезание. В телевизионните клипове на Caliber Dodge дори озвучаваше със звук от V8 двигател, заради което си навлече правни проблеми.
В действителност Caliber беше оборудван с ужасно недодялан 2,0-литров четирицилиндров двигател с атомсферно пълнене, който произвеждаше само 158 к.с. и 191 Нм. Моделът с най-висока спецификация беше оборудван със CVT трансмисия, но максималният въртящ момент беше достъпен едва от 5000 об/мин.
Както открихме през годините след пускането на Caliber на пазара, CVT трансмисиите наистина работят само когато имате на разположение прилично количество въртящ момент от 2000 об/мин или по-малко.
Петстепенна механична трансмисия се предлагаше за по-слабите модели и трябваше да превключвате много, за да задържите двигателя в рамките на неговия диапазон на мощност. Това можеше да бъде забавно, но скоростният лост се усещаше така, сякаш е поставен в купа с чироз, която е престояла десет години. В резултат на това разходът на гориво беше просто ужас.
Dodge се опита да отстрани проблема с версията SRT4, която имаше четирицилиндров двигател с турбокомпресор, но в крайна сметка се получи един от най-неубедителните хотхечове в историята.
Близо 300 к.с. на предните колела, така че автомобилът имаше склонност към torque steer и се губеше цялата идея на по-високата мощност. Честно казано, по-добре беше просто да си купите традиционен спортен седан.
3. Hummer H2
Историята за това как военният автомобил Humvee се превръща в цивилен автомобил е добре известна. Тези военни превозни средства станаха известни благодарение на войната в Персийския залив.
Отбелязвайки търсенето от страна на цивилните, AM General започва да произвежда Hummer H1. Той има същите основни характеристики като военния Humvee, но с някои допълнителни удобства.
General Motors купува марката през 1999 г., виждайки възможност да спечели от националната гордост. За съжаление H2 беше почти безполезен извън пътя, тъй като беше построен на платформата GMT820, използвана от Chevrolet Tahoe и Suburban.
Имаше система за постоянно задвижване на четирите колела с предавателна кутия и заключващ заден диференциал, но Jeep можеше да ви продаде много по-добро 4х4 за много по-малко “гущери”.
През 2006 г. Hummer H3 се появи като по-евтина алтернатива, но имаше същите проблеми, присъщи на H2.
Основният проблем беше липсата на прилични варианти на двигатели. Фейслифтнатите модели H2 бяха оборудвани с 6,0-литров V8 с мощност 325 к.с. През 2008 г. General Motors направи фейслифт на автомобила, добавяйки 6,2-литров V8 с 393 к.с. Комбинирайте това с 2900 кг собствена маса (фейслифт моделите) и най-доброто, на което можете да се надявате, е 20+ литра на 100 километра комбиниран разход.
H3 се предлагаше с редови петцилиндров и 5,3-литров V8 двигател.
С последния двигател теглото на H3 оставаше под 2300 кг. Този модел можеше да постигне под 20/100 км разход. Йее.
Защо Hummer се провали? Това беше комбинация от неща, които са навързани. Войната в Ирак ставаше все по-малко популярна с течение на времето, а и цената на горивата се повиши. През 2007 г. настъпи Голямата рецесия, която беше последният пирон в ковчега на Hummer.
За една нощ той се превърна в остарял, свръхголям, лаком SUV. Собствениците не получаваха нищо в замяна на ужасния разход на гориво. Този така наречен Sports Utility Vehicle вече не беше стремеж, а символ на самозабравил се консумеризъм. Напълни резервоара с гориво и след ден цялото то е изчезнало. Възходът на електрическите автомобили също започна по времето, когато марката загина, което накара собствениците да изглеждат още по-нелепо.
Но ние не се интересуваме от политика. Hummer е тук, защото беше ужасен автомобил, предлагащ само коруба и малко съдържание, още по-малко някаква автомобилна стойност.
Човек би си помислил, че GMC ще използва друга тактика, когато преоткрива Hummer като изцяло електрическа марка. За да постигне приличен пробег, GMC трябваше да оборудва Hummer с 205 kWh акумулаторна батерия, която е най-тежкият компонент на автомобила. Той тежи общо 4000 кг (1360 от които са батерията) и можете само да си представите какво би направил с най-малкия автомобил в света – Peel P50. По-реалистичен сценарий е сблъсък между Hummer EV и Toyota Camry.
Организациите за краш тестове вече изразиха опасения относно теглото на Hummer, а както се оказва, той не е и толкова икономичен, колкото бихте очаквали. В общи линии GMC просто повтаря историята, но този път без V8 двигател.
4. Maybach 57 и 62
След като BMW закупи марката Rolls-Royce, тя пожела думата, казано на парламентарен език. Искаше да направи statement. Резултатът беше Phantom VII, произвеждан от 2003 до 2017 г. BMW остави майсторите на лукса сами да си свършат работата и резултатът беше перфектен.
Rolls-Royce разбираше, че луксът няма нищо общо с технологиите или с монтирането на сензорен интерфейс на всяка налична повърхност. Луксът е тишина, движение и ускорение без усилие, простота, светлина и въздух и общо усещане за благоденствие.
Mercedes-Benz реши да върне Maybach като самостоятелна марка, за да се конкурира с Phantom. Можете да си купите 57 (с къса база) или 62 (с дълга база). И двата модела са оборудвани с 6,0-литров V12 двигател с мощност 600 коня. Имаше екрани за шофьора и пътниците отзад, впечатляващо време за ускорение и чаши за шампанско, но не можеше да прикрие какво се крие под него.
Докато Phantom беше поръчков, Maybach представляваше удължена
S-класа. Mercedes също така извърши кардиналния грях да споделя компоненти между двата автомобила, което накара много клиенти да се чудят защо трябва да плащат повече от два пъти за автомобил, базиран на S-класата. Фактът, че S-класата и без това беше толкова добра в ролята си на ултралуксозен автомобил, не помогна на каузата.
Бавните продажби в крайна сметка унищожиха Maybach като самостоятелна марка и това не се дължеше на рецесията. Rolls-Royce непрекъснато изпреварваше продажбите на Maybach, въпреки че Phantom беше по-малко технологичен.
Maybach все още съществува, но сега е свръхлуксозна модификация, която все още попада под по-широката марка Mercedes-Benz.
5. Smart ForTwo
В много отношения Smart ForTwo е антипод на споменатия по-рано Hummer H2, така че защо е възможно да е един от най-лошите автомобил в историята? Е, не сте познали истинския страх, докато не сте карали ForTwo по магистралата или не сте се опитали да откриете границите на сцепление, които предните гуми осигуряват.
ForTwo се предлагаше само с трицилиндрови двигатели с турбокомпресор, съчетани с шестстепенна автоматизирана механична скоростна кутия. Тя се справяше отлично с работата си в пренаселени градове като Лондон или Ню Йорк, където мястото за паркиране на улицата е оскъдно. Разбира се, потребителите усещаха, че нещо не е наред с глупавата скоростна кутия, но това нямаше значение, защото можеха да се разкарват из града, самодоволни от малкия си автомобил, който можеше да паркира и на най-тесните места.
Но идилията приключва, щом я изкараш на магистралата, опитвайки се да достигнеш максималната скорост, каквато и да е (аз така и не стигнах дотам, защото се уплаших). Оказа се, че да имаш автомобил, който е широк почти толкова, колкото е дълъг, не е добра идея.
Също така сте наясно, че миниатюрният автомобил, който се вози на комплект гуми, не по-големи от колелата на детско колело, е много по-малък от всичко останало. Шофирането на ForTwo в страна, където Ford F Series е най-продаваният автомобил, е плашещо.
Тази малка пластмасова каросерия не предлага почти никаква защита, а задната броня е на няколко сантиметра от задника ви. В общи линии вие бяхте зоната на смачкване (crumple zone). Към днешна дата това е единственият автомобил, който ме е плашил поради липса на скорост.
Но управлението беше далеч по-лошо, също и заради уникалното шаси. Не беше нужно да натискаш силно, за да накараш колата да поднесе.
За щастие ForTwo беше “убит” и в наши дни Smart просто произвежда два сравнително анонимни електрически автомобила с достатъчно дълго междуосие, че да не е всяко отиване до супермаркета игра със смъртта.
6. Chrysler Sebring Кабриолет
Изборът на най-нещастния и “убит от живота” кабриолет не беше лесен, защото Nissan Murano CrossCabriolet и Range Rover Evoque Convertible също претенденти. Въпреки че тези автомобили заслужават споменаване в списък, отговарящ на въпроса кои са най-лошите автомобили, те поне имаха нещо в своя полза.
Nissan и Range Rover поне успяха да постигнат основната си цел – да накарат останалите участници в движението да гледат към този, който ги е купил, което предполагаме, че ги прави полууспешни.
С Chrysler Sebring Convertible просто демонстрирахте на другите участници в движението, че искате кабриолет, но не знаете нищо за автомобилите. И затова сте закупили нещо от най-близкия дилърски център до дома ви, който по случайност е бил Chrysler. Няма друга причина, за която да се сетим, поради която да сте си купили този автомобил.
Себрингът изглежда зле от всеки ъгъл. Има огромна гърбавина отпред и огромна издута задна част, за да се побере сгъваемият твърд покрив. И до днес не можем да решим дали изглежда по-зле с вдигнат или свален покрив. С вдигнатия покрив поне другите хора не могат да ви видят.
Предлагаха се три варианта на двигатели, като нито един от тях не беше добър. 2,4-литровият атмосферен четирицилиндров двигател нямаше достатъчно мощност, за да преодолее близо 1700 кг собствено тегло. 2,7-литровият V6 двигател имаше същия проблем и беше съчетан с ужасен четиристепенен автоматик.
Подобно на много по-стари автомобили, той сваляше предавката и издаваше повече шум, без да осигурява по-голяма динамика. 3,5-литровият V6 двигател генерираше 235 к.с. и беше съчетан с шестстепенна автоматична скоростна кутия. Това беше най-добрият наличен двигател, което не е много. Това е като да избираш между това да те ритнат в чатала или в тестисите.
Най-евтиният модел струваше около 28 000 долара през последната си моделна година (2010 г.). През същата година NC Miata в изпълнение Touring струваше с 3000 долара по-малко. NC Miata може и да не е най-добрата версия на Miata, но може да прави кръгчета във всяко едно отношение около Sebring-а. Разбира се, Sebring имаше задни седалки. С тях можехте да закарате децата до най-близкия дом за сираци и да си купите Миата.
Може и да изпитате болка от загубата на децата, но тя е нищо в сравнение с болката от това да излезете на балкона за цигарка и на паркинга пред блока да видите вашия Sebring Convertible.
7. Ford EcoSport
Kia Soul, Mazda CX-30, Buick Encore и Hyundai Kona са идеални примери за това как се проектира и произвежда малък кросоувър за страна от първия свят. Вместо да проектира нов модел от нулата, Ford адаптира модел от третия свят и го продава в Америка.
Става дума за EcoSport, който беше представен за първи път през 2012 г. Когато беше нов, той се продаваше в Индия, Япония, Тайван, Австралия, някои части на Европа и Южна Африка. Той беше голям хит, така че през 2016 г. Ford реши да адаптира автомобила за американския пазар.
Пренасянето на EcoSport тук не беше просто натоварване на няколко бройки на кораб в Индия и изпращане на пратката в Щатите. Ние карахме оригиналния EcoSport от третия свят – ужасен автомобил, който превъзхожда съперниците си само заради някаква криворазбрана лоялност към марката.
За да подготви EcoSport за САЩ, Ford трябваше да оборудва автомобила с камера за задно виждане, поради което интерфейсът със сензорен екран изглежда като недомислица. Освен това Ford трябваше да включи контрол на сцеплението и стабилността в цялата гама.
Разработването на усъвършенствани функции за подпомагане на водача обаче би струвало твърде скъпо, затова той има наблюдение на мъртвата зона с предупреждение за напречно движение отзад само при моделите с най-висока спецификация.
Предлага се само 2,0-литров четирицилиндров двигател с естествено пълнене, който развива 166 к.с. и 202 Нм. Той просто не е достатъчно добър и трябва да бъде премахнат.
Категорията на малките автомобили не би била пълна без две почетни споменавания. Първият е Chevrolet Aveo – автомобил, който Chevy предпочита да забрави. По същество това беше Daewoo с емблема на Chevy, залепена отпред. Той приличаше на автомобил, но проектиран от човек, който е виждал автомобил само по телевизията.
Mitsubishi Mirage също заслужава куп подигравки. Той е 383 сантиметра „бляк“, символизиращ колко далеч е паднала тази някога почитана марка.
8. Aston Martin Cygnet
Ако Aston Martin беше честен за Cygnet от самото начало, той нямаше да е такава обида за автомобилната общност.
Според маркетинговия отдел на Aston Martin Cygnet „е проектиран като луксозно решение за градска мобилност“ и е „продължение на гамата от доказали се луксозни спортни автомобили на Aston Martin“.
Истинската причина за съществуването на Cygnet е Регламентът за средните емисии на автомобилния парк на Европейския съюз от 2012 г. ЕС наложи ограничение на емисиите за целия автопарк на автомобилния производител и тъй като по това време Aston Martin произвеждаше само модели с двигатели V8 и V12, нямаше как да мине.
Вместо да проектира нов автомобил, който да отговаря на тези глупави разпоредби, Aston Martin закупи няколко автомобила Toyota IQ и свали емблемите.
След това британската марка залепи емблемата си отпред, сложи му емблематичната решетка и добави някои луксозни елементи в интериора. И му поиска три пъти по-висока цена.
Това щеше да е добре, ако Aston Martin беше просто честен. Щяхме да аплодираме Aston Martin за честността. В прессъобщението трябваше да се казва:
„Използваме Cygnet, за да заобиколим регулациите за емисиите, определени от политици, които нямат представа как работи автомобилната индустрия.
Ако продадем няколко такива автомобила, ще можем да продължим да продаваме красиви GT автомобили и може би дори ще можем да монтираме турбокомпресори на V12, за да видим какво ще се случи.“
Вместо това се придържа към глупавите маркетингови цитати, споменати по-рано. За щастие, от това се получиха DB11 и DB12.
9. Jeep Compass (първо поколение)
В миналото Jeep е направил няколко ужасни автомобила. Примери за това са Patriot – моделът на Jeep, който е копие на Dodge Caliber, споменат по-рано. Liberty и Commander също бяха out-of-date, още преди да бъдат пуснати в продажба. Последният беше произведен в епохата, когато Jeep се бореше с/за качеството на интериора, което вече не е така.
Но най-голямото падение от всички тях беше първото поколение на Compass, произведено между 2006 и 2016 г. Той също използваше същата платформа и двигатели като Patriot и Caliber, но Jeep коригира маркетинга за Compass. Той беше проектиран така, че да бъде по-младежки, за да привлече по-млади купувачи към марката. Вместо това Compass отблъсна много млади хора.
Позволете ни да обясним.
Първият проблем беше CVT трансмисията. Това беше в ранните дни на CVT, когато производителите обещаваха, че те ще пестят гориво и няма да имат никакви недостатъци.
Както ще ви каже всеки, който някога е шофирал 2,0-литровите или 2,4-литровите модели, това не е така. Усещането е, че съединителят постоянно приплъзва, свистенето е непоносимо и трябва да му дадете газ, за да постигнете някакво ускорение. Това всъщност увеличава разхода на гориво, така че оставате с автомобил, който е ужасен за шофиране и не е толкова икономичен, колкото обещава прозиводителят.
Това беше ужасен автомобил с ужасен интериор. Вместо да привлече по-младите клиенти, Compass ги отблъсна директно ”в ръцете” на Honda CR-V или Toyota RAV4.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!


















