Автопилотът е безполезен в града: изисква човешка намеса приблизително на всеки 9 минути

На пазара вече има достатъчно автомобили, чиято бордова електроника позволява на превозното средство да остане в пътната лента, автоматично да забави скоростта и да приложи аварийно спиране пред препятствия. Представители на американската асоциация AAA опитно са установили, че при шофиране по улиците на Лос Анджелис намесата на водача в работата на електронните асистенти се налага средно веднъж на всеки девет минути.

По време на експеримента, както съобщава Ars Technica, са използвани серийни автомобили с активни системи за подпомагане на водача от пет различни разработчика. Всички те са изминали около 550 км по многолентови пътища в района на Лос Анджелис за около 16 часа, движейки се по един и същ маршрут. Някои от системите са принадлежали към второ ниво на автономност, което изисква водачът постоянно да държи волана, докато други са принадлежали към трето ниво, което позволява на водача да държи ръцете си далеч от волана. Установено е, че системата е изисквала водачите да хващат волана средно веднъж на всеки 8,8 км или веднъж на всеки 15,3 минути. Като цяло, системите от второ ниво са се сблъсквали със сериозни събития, изискващи намесата на водача, три пъти по-често от системите от трето ниво.

Всъщност, по време на експеримента, автомобилите са се движили в доста гъст градски трафик по многолентови магистрали. Повечето бордови системи се справят успешно с тази задача, въпреки че статистиката показва необходимостта от честа намеса на водача. Средно, при шофиране в градски трафик, водачът условно разполага с не повече от 10 минути подред „свободно време“, тъй като системата обикновено изисква намеса в процеса на управление с такава честота. В автоматичен режим, без участието на водача, автомобилът при такива условия изминава средно малко над 5 км. „Значимите събития“ в 85% от случаите изискват човешка намеса в процеса на управление.

Най-често срещаните от тези събития са опитите на съседни превозни средства да сменят лентата пред превозното средство под автоматично управление. Тези ситуации са наблюдавани на всеки 24,4 минути или 13,76 км пътуване, като в 90% от случаите е била необходима човешка намеса. Второто най-често срещано събитие е неточно позициониране на превозното средство спрямо центъра на лентата. На всеки 32,2 минути или 18 км пътуване, автопилотът е отвеждал автомобила от центъра на лентата, като в 72% от случаите траекторията е могла да бъде коригирана само след намесата на водача.

В 71 случая автоматичната система не е успяла да възстанови движението след спиране на автомобила, в 57 случая функцията за контрол на лентата или адаптивният круиз контрол се е изключил спонтанно, в 43 случая автопилотът не е осигурил адекватно забавяне, а в 70% от тези случаи водачът е трябвало да прибегне до аварийно спиране.

Установено е, че системите с активна помощ от трето ниво като цяло смущават водача по-рядко: на всеки 20,1 минути или 11,52 км от пътя, докато за системите от второ ниво тези интервали са били 6,7 минути или 3,68 км от пътя. Подобен експеримент, проведен от независима асоциация, за пореден път демонстрира несъвършенството на присъстващите на пазара системи за активна помощ на водача и подчертава необходимостта от бдителност зад волана.