Да подредим поколенията на BMW M5 от най-лошото до най-доброто

BMW M5 често е наричан „суперавтомобил в костюм“ и всяко поколение на спортния седан е отговаряло на тази мантра по един или друг начин. М5 се е превърнал в синоним на идеята за осигуряване на чудовищна мощност в сдържана опаковка, която неентусиастите не биха асоциирали с нищо друго освен с лукс, и този статут на sleeper е огромна част от това, което прави М5 толкова обичан. 

С промяната на времената и изискванията на клиентите се развива и М5, като с всяко следващо поколение се въвеждат нови технологии, за добро или лошо.

Класацията е дело на автор от carbuzz.

Прескачаме E28 M535i, защото това беше модификация на обикновената Серия 5, ориентирана към performance-a, а не пълноценен М проект. 

6. E60

Крещящото E60 M5 се появи в средата на 2000 г., когато BMW все още участваше във Формула 1. Тъй като автомобилите от F1 от тази епоха разполагаха с V10 двигатели, M5 получи нов двигател S85 V10 – 5,0-литрово естествено аспирирано чудовище с 500 конски сили.

Това е същата мощност, която получавате от оригиналното Lamborghini Gallardo, и големият седан можеше да направи от 0 до 96 км/ч за 4,1 секунди. Премахнете електронния ограничител и четиривратият автомобил може да надхвърли 320 км/ч. Имаше и комби вариант.

От BMW винаги са вкарвали много технологии в М5, а този модел получи много нова електроника, която включваше седалки, които можеха да помпат опорите от едната страна, за да ви държат плътно в завои, и soft-close врати (на балкански език – вакуум на вратите), но никой не си спомня колко лоша може да стане електрониката с времето, защото най-болезнената тема на това поколение е автоматизираната ръчна скоростна кутия SMG, която беше доооста тромава.

Тези недостатъци може да извадят E60 от борбата за бъдещ класически автомобил, но той винаги ще има специално място в сърцата на феновете на Bimmer.

5. F10

Тази взривоопасна машина е първото поколение на М5, което разполага с турбокомпресори, макар и не първото, което е било обмисляно за такава технология (повече за това по-нататък в текста).

F10 получи двa охлюва, като 4,4-литровият V8 на S63 предосатвя зашеметяващите 552 к.с. Това може да изглежда достoйно за прозявка днес, но това беше по времето, когато 458 Italia доминираше в света на суперавтомобилите само с десет “кончета” повече. 

За пореден път М5 беше performance седан с такъв арсенал, който можеше да накара много по-скъпи модели да се поизпотят. Изключителното качество на изработката означава, че това би трябвало да е добра покупка на пазара на употребявани автомобили, а като последното М5 с хидравличен сервоусилвател на волана има ниво на обратна връзка, което е безвъзвратно загубено.

Това поколение, колкото и бързо да беше, стана доста тежко. За да се компенсира това, S63 беше настроен да бъде много остър като реакции, а това означава, че управлението на M5 без помощта на електронна намеса може да се окаже предизвикателство за начинаещи шофьори. Първият по рода си M5 Competition помогна да се поправи това, въпреки че след V10 на предшественика си F10 все още изглеждаше по-малко специален.

F10 си остава еталон за „сдържана мощ“ и единствената причина, поради която не се появява по-високо в този списък, е, че другите поколения на M5 са просто по-завладяващи.

4. F90

Мнозина възприемаха този красавец по-скоро като освежен F10, отколкото като изцяло нов модел, но вече мъртвият F90 M5 (който отстъпва място на пристигащия догодина G90) беше изцяло преобразен и изведе марката на съвсем ново ниво на представяне.

Моделът S63 от F10 остана (в подобрена форма с 591 к.с.), но вместо да изпраща цялата мощност единствено към задните колела, това беше първият M5, който получи система за задвижване на всички колела, наречена M xDrive. 

В резултат на това M5 най-накрая можеше да се състезава с конкурентите от Audi RS и Mercedes-AMG в драг състезание от място, като същевременно запазваше хулиганското си алтер его, когато водачът искаше да се движи странично и да гумите да пушат като ямаец.

Освен изтръпналото електрическо кормилно управление, външния вид, който може би е съвсем леко еволюирал от предшественика, и може би твърде голямата дигитализация в салона, тук няма какво да се желае, а в изключително отличната форма CS с 627 к.с. М5 надминава себе си. 

Намираме се в период, в който BMW запазва най-добрата си работа за специалните издания, и макар това да означава, че обикновените М модели не са толкова добри, колкото биха могли да бъдат от самото начало, то позволява на седаните М5 да продължат да се конкурират със суперавтомобилите на много по-ниска цена.

3. E34

E34 е продължение на оригинала и е един от най-големите хитове на BMW. Като наследник на изцяло нов модел на марката, E34 беше донякъде предпазлив в подхода си, но не по-малко славен в изпълнението.

Той запазва 3,5-литровия редови шестцилиндров двигател на своя предшественик (на американския пазар) S38, но добавя кован колянов вал, по-голям ход на буталото, нови разпределителни валове и електронно управление на двигателя от Bosch.

311 к.с. бяха солидна цифра в края на осемдесетте/началото на деветдесетте години, но BMW и AMG тъкмо бяха започнали борбата си за власт, а в Мюнхен дори мислеха за двигател на McLaren F1.

Залогът беше повишен с 3,8-литровия вариант на S38 с мощност 335 к.с., за да може BMW отново да има най-бързия седан с четири врати в света. За контекст, това е същата мощност, предлагана от много по-модерната Серия 1 M Coupe, и то с две турбини.

Със забележително комфортна возия и същевременно чудесно балансирано шаси, това е един от най-великите автомобили, излизали от Европа – с емблема М5 или не, а тези в Италия сигурно са мразели, че седанът е също толкова бърз, колкото Ferrari 348.

BMW представи и първото в историята си М5 комби в E34, с което постави началото на династията на уберкомбитата, която скоро ще бъде възродена.

За щастие, от BMW не са осъществявали всяка чудата идея, която им е хрумвала. Разработен е прототип на кабриолет със сгъваем текстилен покрив и по-скосено предно стъкло, който е със 100 кг по-тежък. Ужасяващо е, че той не успява да стигне до производство не заради това, което е, а защото BMW не може да си позволи да рискува с такава инвестиция.

2. E28

Терминът, с който се описва М5, не е случаен – той наистина е съчетал ДНК на суперавтомобил с делови външен вид. Единственият сериен суперавтомобил на BMW, M1, предаде своя 3,5-литров редови шестцилиндров двигател M88 на суперседана.

Всъщност стилът му е далеч по-сдържан от този на M535i, като избягва крещящия спойлер. М значки и ленти бяха стратегически разположени по автомобила, като само загатваха какво се крие под тях.

Двигателят е достатъчно различен, за да получи нов код (M88/3), и развива 273 к.с. Въпреки двата цилиндъра по-малко, тази мощност е повече, отколкото Tipo V8 от Ferrari 328. Другите акценти включват напълно независимо окачване, четирибутални спирачни апарати, скоростна кутия с близки предавателни числа и диференциал с ограничено приплъзване.

Произведени са само 2145 ръчно сглобени екземпляра, но тези в САЩ наистина са се оказали с късата клечка. Задължителните за САЩ катализатори означаваха, че трябваше да се задоволим с двигател S38 с 255 к.с., така че ако този списък се основаваше само на моделите с американска спецификация, класирането на E28 щеше да падне.

1. E39

Явно не правя никакви нови разкрития, като избирам този автомобил за любимия си M5, но знаете ли, че най-доброто BMW M5, правено някога, е било напът да не се случи? И е било на ръба да бъде с редови шестцилиндров двигател с турбокомпресор, а не с V8.

Да – според един много информативен и обширен исторически материал за историята на разработката на S38 и M88 във форума MyE28, изпълнителните директори на BMW са смятали, че 540i и наскоро представеният E36 M3 ще задоволят нуждите на собствениците на E34 M5, но и двамата с вас, четейки това, се чудим какво, по дяволите, „са пушили“. 

Нима са очаквали клиентите на E34 да се изръсят за два автомобила? Фанатиците не бяха доволни, тъй като смятаха, че нито М3, нито 540i са достатъчно ексклузивни.

За съжаление, Е34 предаде много неща на потомството си, но ръчната изработка не беше едно от тях и когато BMW най-накрая отстъпи пред исканията за конструиране на М5, той беше на същата линия като обикновената Серия 5.

Но няма значение – шасито на E39 беше перфектно и донякъде разбираме защо ръководителите на BMW са смятали, че то може да е достатъчно добро и без значка М. Според Top Gear в някакъв момент, отчасти в отговор на характеристиките, показани от E34 Alpina B10 Bi-Turbo, в Мюнхен обмислят да поемат по пътя на редовия шестцилиндров турбодвигател на няколко от своите състезателни автомобили.

Вместо това в крайна сметка получихме славния V8 на базата на M62 S62B50 с 400 конски сили. Той се продаваше повече от E34 за половината време.

Оформлението на четирите тръби на изпускателната система на М5 перфектно илюстрира сдържания, но внушителен стил, в който всички германски автомобилни производители бяха толкова добри по това време, и макар от горното да става ясно, че любовта ми към Е39 се дължи предимно на инженерната му гениалност, не може да се пренебрегне фактът, че всеки, който види Е39, вижда нещо привлекателно – или поне не грозно – и аз със сигурност попадам в първия лагер.

Да, купето е луксозно, но и целеустремено, и разбира се, широкият диапазон на оборотите на V8 с естествено пълнене и великолепната нотка от ауспуха са достатъчни основания за първото място.

Освен E28, може би нито едно M5 не е улавяло така фино изкуството да изглеждаш като смъртоносен убиец в перфектно ушит костюм на Армани. Навремето E39 подсказваше, че отдолу има нещо зловещо, но не чак толкова, че да отблъсне случайните boy-racer-и да опитат късмета си.

Можеше да го вземете на Cars & Coffee или да го паркирате на червения килим – питайте Мадона и Клайв Оуен (потърсете в Google „BMW The Hire“, за да разберете за какво говоря) – и той щеше да изглежда като у дома си и на двете места.

Хей, хора от BMW, в името на любовта към автомобилите, моля, научете отново този трик. Имате отлични двигатели и водеща в класа си динамика на шасито. Моля, просто ни дайте красотата, която италианското дизайнерско наследство на М5 изисква.