Да подредим поколенията на Mazda MX-5 Miata от най-лошо до най-добро

“Подгответе вилите и факлите, защото не всички ще бъдат доволни от нашия избор.” Списъкът е съставен от един от най-именити и плодовити автори в автомобилната медия Carbuzz – Roger Biermann и съответно това е негова лична препоръка.

Mazda MX-5 Miata е икона с милиони последователи, което е напълно оправдано, тъй като това е най-продаваният двуместен спортен автомобил в света: над 1 милион продадени бройки за четири поколения и 34 години.

Но коя Mazda Miata е най-добрата?

Това е въпрос, който може да предизвика гражданска война сред феновете на Miata, поради което е опасно дори да се повдига тази тема. Все пак ще опитаме и тъй като самият аз съм собственик на две MX-5 и съм карал множество екземпляри от всяко поколение, ще се опитам да използвам своя опит, за да аргументирам позицията си по тази тема.

Роджър Биърман смята, че класифицирането на четирите основни поколения (NA; NB; NC; ND) е прекалено опростяване, тъй като в рамките на тях вариантите преди и след фейслифта са претърпели съществени промени, които правят тези модификации по-добри или по-лоши от другите подгенерации. Поради тази причина ги е разделил и на варианти преди и след фейслифта.

Подобни списъци са изцяло субективни и съм напълно готов да приема, че вашите любими мазди може да не са моите и обратното. Често нашите любимци са повлияни от обстоятелствата, носталгията и най-вече от вкуса.

7. NC1 – 3-то поколение

Миата от трето поколение (NC) обикновено е черната овца в семейството на Миата. Пуристите я възприемат като дебеланкото в семейство на автомобили атлети, като това впечатление се подхранва от нейния външен вид и странни пропорции. Склонни сме да забравяме, че тя беше по-лека от Mazdaspeed Miata и днес все още е чудесна покупка.

Все пак трябва да има автомобил, който да се класира на последно място, и според моя личен опит NC1 е такъв. Продавана за моделните години 2006-2008, тя споделя една платформа с Mazda RX-8 (по мое мнение по-забавният за шофиране събрат по платформа), но вместо роторен, има 2,0-литров бутален двигател с разработка, споделена от тогавашните собственици на Mazda – Ford. 

С мощност 170 к.с. и 189 Нм въртящ момент, той запазва традиционната ръчна скоростна кутия (предлагана с пет или шест предавки напред) и задвижването на задните колела. 

Все пак “дебеланковата Миата” беше малко небрежна по отношение на усещането при шофиране в сравнение с по-енергичните ранни модели. Обратната връзка от волана в сравнение с предишните поколения е по-вяла, не толкова директна. Голяма част от това се оправя лесно с предложения от вторичния пазар, но в заводски вид това е моделът, който най-малко се придържа към мисията на Миата.

Въпреки че това е най-малко любимата ми Миата, и най-слабата (а всъщност малко пълничка) това поколение на Миата си остава страхотен спортен автомобил.

6. NB1 – второ поколение

В първите години на Miata Mazda се фокусира върху непрекъснатото усъвършенстване, като NB пристига за моделната 1999 г. като второ поколение, подсилено от същото шаси като NA.

Подобренията “под кожата” включват по-широка следа между гумите, по-усъвършенствано окачване, по-големи спирачки, по-твърди стабилизиращи щанги и допълнителни укрепвания на каросерията, което я прави по-твърда и по-остра като усещане в сравение с първото поколение – NA. 

Това поколение също така получи по-classy стайлинг и по-добър интериор, въпреки че най-сериозната му грешка беше загубата на емблематичните изскачащи фарове.

Под капака е запазен 1,8-литровият четирицилиндров двигател от късните модели NA8, но с няколко подобрения, като по-висока степен на сгъстяване, конструкция с твърд повдигач на смукателните клапани и подобрени всмукателни тръби и колектор. Промените осигуряват 140 к.с. и 154 Нм, както и по-използваем диапазон на мощността.

5. ND1 – 4-то поколение

Шофирането на Миата NC1 ме остави разочарован от иконата, за която бях чувал толкова много, но шофирането на ND1 – която се появи за моделната 2016 г. – разпали любовта ми към MX-5, която ме доведе до закупуването на първата ми Миата (NB2 за протокола). Така че защо е на трето място от последното в този списък? Ще обясня след малко, но не и преди да обясня какво направи ND1 толкова страхотен.

ND е най-малката и най-леката Миата от оригинала насам, като тежи само с около 45 кг повече и е с 2,54 сантиметрa по-къса от NA. След като стремежът на NC към пътно поведение на лодка накара много фенове да загубят вяра, ND ги възпламени отново с подхода за връщане към корените и възвръщане на първоначалната същност на Miata. 2,0-литровият четирицилиндров двигател в американските автомобили произвеждаше 155 к.с. и 200 Нм, което им осигуряваше достатъчно съотношение мощност/тегло, съчетано с елегантна шестстепенна механична скоростна кутия и изключителен външен вид.

Но не всичко беше добре. Окачването беше твърде меко и под натоварване натежаваше от една страна на друга, а заради електрическия усилвател на волана го нямаше усещането от предишните поколения. Освен това двигателят не се развърташе чисто и звучеше малко грапаво. Въпреки че ND1 разпали страстта ми към MX-5, той все още не е върховата Миата.

4. NC2/NC3 – фейслифтове от 3-то поколение

Ако бяхме подредили този списък само въз основа на общите поколения, NC щеше да е на последно място, но NC2 и NC3 бяха толкова специални, че ги поставихме над ранните NB и ND. Тези фейслифтове на третото поколение на Miata се появиха съответно през 2009 и 2013 г. (моделни години в САЩ) и бяха до голяма степен еднакви в механично отношение.

Визуално дизайнът на NC еволюира в нещо забележително, стилно и което е издържало теста на времето, но „под кожата“ се случиха по-големи промени.

Благодарение на участието на Mazda USA и Miata в състезанията Spec Miata, подобренията бяха по-значими в действителност, отколкото на хартия, тъй като NC2 технически загуби няколко конски сили (при 167 к.с.). От решаващо значение обаче е, че е модернизиран механизъм на клапаните, което означава увеличение на червената линия на оборотомера с 500 об/мин и желание у двигателя за развъртане, което преди това липсваше.

Допълнителни подобрения на шасито и окачването направиха NC2 и NC3 забавни за шофиране на предела, но усъвършенствани при шофиране в по-нормални условия. NC3 получи допълнителни настройки на спирачките, ECU и лоста на скоростите, за да подобри още повече изживяването.

3. ND2/ND3 – фейслифтове от 4-то поколение

Тук се доближаваме до пика на Miata и до голяма степен по същите причини, поради които NC2/NC3 се класира толкова високо – повече обороти.

Моделът ND2 беше обявен за моделната 2019 г. и макар че стилистиката му остана до голяма степен същата, 2,0-литровият двигател получи 26 к.с. повече (181 к.с. и 204 Нм) благодарение на “червената граница” от 7500 об/мин (от 6800 в ND1), като максималната мощност вече достига до 7000 об/мин.

Вътрешните промени включват по-леки бутала и по-голям дросел, което води до по-голям въртящ момент в целия диапазон, а двумасовият маховик прави живота с автомобила по-лесен.

Освен това е получил по-вдъхновяващ звук от ауспуха, за да се поправи не особено вдъхновяващия саундтрак на ND1. Едно от големите предимства е по-добрата настройка на окачването, но EPAS означава, че управлението все още е с по-малко усещане от предишните поколения.

При последвалите актуализации през 2022 г. е добавен Kinematic posture control, а през 2024 г. се появява официалният ND3 с нова настройка DSC Track и асиметричен диференциал с ограничено приплъзване.

2. NA – 1-во поколение

Вече чувам гневната тълпа пред вратата си, но sorry, not sorry. Аз също притежавам NA и макар да я обичам, не смятам, че тя беше върхова Миата. Но тя беше генезисът, възраждането на малкия спортен автомобил. Беше въплъщение на удоволствието от шофирането и, за Бога, имаше изскачащи фарове.

NA е безспорно най-емблематичната Миата и комбинацията от носталгия и значимост лесно може да я направи номер едно в списъка на всеки друг. Дори няма да оспорвам това като личен избор. Съвсем просто, NA Miata предефинира сегмента на спортните автомобили, когато беше представена на 10 февруари 1989 г. на автомобилното изложение в Чикаго.

Завладяващата история на нейното появяване е самостоятелна история, прекрасно обобщена във видеото по-долу от Джейсън Камиса.

1. NB2 – фейслифт на 2-ро поколение

Това може би е най-противоречивият ми избор в този списък и може би се прокрадва моята пристрастност, тъй като притежавам NB2, но смятам, че NB е върхът на Миата по няколко причини.

Докато оригиналният NB беше значителен ъпгрейд на платформата на NA, появата на NB2 през 2001 г. усъвършенства тази рецепта най-много, с по-добро окачване и спирачки и повече твърдост, отколкото платформата е получавала преди това.

1,8-литровият четирицилиндров двигател получи и най-голямото си обновление – променливо разпределение на клапаните – благодарение на което мощността му е 143 к.с., изпращани през шестстепенната механична скоростна кутия.

Визуално предницата на извънземното беше изчистена и стана по-елегантна като цяло. Интериорът ми е любим елемент, тъй като въпреки 22-годишния си опит все още се усеща модерен. 

Въпреки че някои може да не са негови фенове, през 2004 г. NB2 стана свидетел и на въвеждането на единствената заводска Миата с турбокомпресор – Mazdaspeed, която получи 178 к.с. и 226 Нм, подобрено окачване и възможност да завива с до 0,98 G.

Макар че в NA има носталгия, а вариантите NC и ND имаха мощност и усъвършенстване, смятам, че NB2 успя да постигне най-добрия баланс между запазването на оригиналното усещане за Miata, като същевременно се превърна в нещо модерно и усъвършенствано.

Като платформа тя е идеална за модификации, за писта и други, и все пак в заводски вид е напълно забавна всекидневна кола, която вълнува водача, без да го претоварва. Моделът не разполага с изскачащи светлини, но хей, не може всички да са перфектни.

Както беше посочено в началото, подобен списък винаги е до известна степен субективен, но аз съм готов да бъда линчуван в коментарите и съм готов да чуя вашето мнение.