Когато екип от испански журналисти решава да измине 2500 километра с два електромобила от Берлин до Мадрид, целта изглежда ясна: да докаже, че новото поколение електрически превозни средства вече е не само екологично, но и практично. Те тръгват на път с две Tesla – Model Y Long Range RWD и Model 3 Highland Long Range, подготвени да премерят сили с реалността извън лабораториите. Но в края на маршрута отговорът, който носят, е различен от очакваното. Електромобилите все още не са готови да изместят дизеловите коли, поне що се отнася до дългите и динамични пътешествия.
Пътуването започва с посещение в гигафабриката на Tesla край Берлин – символ на новото време, на индустрията без изкопаеми горива. Оттам маршрутът преминава през няколко европейски държави, като на всеки 200–300 километра колите се зареждат – основно чрез Supercharger мрежата на Tesla, но и на обществени станции, когато се налага. Това, което на пръв поглед изглежда лесно и предвидимо, скоро започва да разкрива слабите места на електрическата мобилност.
Скъпо, бавно и зависимо от план
Зареждането чрез Supercharger – макар и най-бързата налична технология – отнема между 20 и 40 минути. Сравнено с дизелов автомобил, който се пълни за пет минути, това изглежда като неудобен компромис. Проблемът обаче не е само във времето. През различните държави журналистите се сблъскват с варираща инфраструктура – някъде липсват станции, другаде са претоварени, а на места просто не работят. Често е нужно да се правят отклонения от маршрута, за да се намери работещ терминал. Това не само забавя темпото, но превръща шофирането в постоянна логистична операция.
В крайна сметка, разходите за електричество също не оправдават очакванията. След изминаване на 2500 километра, сметките показват, че електромобилите са стрували 53,62 евро повече за зареждане, отколкото еквивалентен дизелов автомобил. Сравнени с бензинова кола, разликата достига 136,61 евро в полза на традиционния двигател. Така се опровергава един от най-разпространените аргументи в полза на електромобилите – че са значително по-евтини за експлоатация при дълъг пробег.
Журналистите отбелязват, че с търпение и добра стратегия, използвайки бавни зарядни станции, би могло да се спести част от разходите. Но тогава времето за пътуване скача драматично. В ситуации, при които се търси ефективност и темпо, това просто не работи. А в Европа – и особено в Южна – няма универсален стандарт за цени, мощност и достъпност на зарядната инфраструктура.
Реакции и реалности
След публикуването на доклада, подготвен от журналистите, темата предизвика сериозни полемики. Част от читателите критикуват липсата на по-точни данни за цените на зареждане в различните държави. Други подчертават, че повечето шофьори използват електромобилите си главно за кратки ежедневни маршрути, при които зареждането вкъщи елиминира всички тези проблеми.
Някои читатели отбелязват, че времето за зареждане всъщност може да бъде полезно – момент за почивка, кафе, раздвижване. И макар че това не е аргумент срещу дизела, е вярно, че дългите пътувания с EV позволяват по-спокойно темпо. Но точно тук се крие дилемата – ако разполагаш с време и планираш да спираш в приятни градчета и туристически места, електромобилът се вписва. Ако обаче целта е максимално бързо придвижване по континента, дизелът все още няма конкуренция.
Друг потребител споделя личен пример – 1288 километра път през зимна Европа. При ниски температури електрическият Mercedes EQA изисква седем зареждания за пътуване, което дизеловата B-класа изминава с едно. Той избира дизела и компенсира въглеродния отпечатък с инвестиция в зелен фонд – и въпреки това общата му сметка излиза по-ниска.
В същото време не липсват и гласове, които защитават електромобилите като най-добър избор за градския човек – особено когато зареждането е домашно и слънцето захранва и дома, и колата, както споделя Дейвид от Австралия, който е изминал над 130 000 км с Tesla Model 3.
Извод, който не се харесва на всички
Истината, изведена от този пътешественически експеримент, не е черно-бяла. Електромобилите са технологично чудо, удобно решение за градове, все по-достъпни и популярни. Но за междуградски пътувания, при които се гонят часове, се сменят държави и не можеш да си позволиш спиране без план – дизелът все още е по-надеждният избор.
Това важи донякъде и за държави като България, където зарядната мрежа извън София, Пловдив и Варна и по основните пътни артерии е далеч от стабилна, а повечето хора не разполагат с частен гараж, соларен покрив или свободата да чакат по 40 минути на магистралата. И ако нещо в този експеримент е напълно сигурно, то е, че електрическото бъдеще ще дойде – но не и преди да се изгради удобна, бърза и евтина инфраструктура, която да го подкрепи.
До тогава – дизелът остава кралят. Макар и мълчалив, той тръгва винаги, зарежда се навсякъде, и стига пръв.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
