Ето как един мъж успя да оцелее в автомобил при температура -30 °C в продължение на два месеца

В медиите редовно се появяват истории за хора, оцелели в екстремни ситуации. Една от най-поразителните през последните десетилетия обаче е историята на Петер Скилберг, мъж от Швеция, който попаднал в снежен капан и прекарал два месеца в колата си без храна и в изключителен студ. Случаят озадачи учените. Човешкият организъм за пореден път демонстрира неочаквани способности да оцелява в условия, при които, изглежда, няма никакъв шанс да остане жив. В крайна сметка да живееш два месеца в кола без храна не е лесно дори при комфортна температура. Така че каква е тайната?

Как този човек попадна в снежния капан

По данни на изданието Aftonbladet през декември 2011 г. 44-годишният Петер Скилберг е попаднал в капана на своя автомобил близо до град Умео, в североизточна Швеция. Очевидно колата му е заседнала, а след това е била изцяло покрита със сняг, което е направило излизането невъзможно.

Температурите навън са достигнали -30 °C, което прави дори краткия престой без топли дрехи животозастрашаващ. Мъжът обаче е открит едва два месеца по-късно, на 17-ти февруари 2012 г. Автомобилът е открит случайно от туристи на моторни шейни, които, след като отстранили снега от прозореца, забелязали движение вътре. Пристигналите на място спасители открили мъжа в спален чувал, изтощен и силно отслабнал. В колата нямало никакви хранителни запаси, а само бутилка газирана напитка, цигари и няколко комикса. Никак не е най-доброто решение за оцеляване в подобни условия.

Какво представлява ефектът „иглу“

Според учените основната причина, поради която мъжът е успял да оцелее, е така нареченият „ефект на иглуто“. Това явление е свързано с изолационните свойства на снега. Снежната „шапка“, която покривала автомобила, създавала изолационен слой, който задържал топлината в автомобила. Дори при минимални източници на топлина температурата в такива условия може да се задържи около 0°C, което значително увеличава шансовете за оцеляване.

Ефектът на иглуто е широко използван в далечния север. Например снежните жилища (иглута) са в състояние да поддържат комфортна температура благодарение на топлината, генерирана от човешкото тяло, и липсата на силен вятър в структурата. В случая на Петер Скилберг топлината, генерирана от тялото му, е била достатъчна, за да поддържа живота въпреки суровите условия. Това обаче не е единствената причина, поради която мъжът е успял да остане жив.

Как един мъж успява да оцелее в толкова студена кола

В продължение на два месеца мъжът не приемал храна, което рязко забавило неговия метаболизъм. Организмът му преминал в режим на „пестене на енергия“ и в резултат на това използвал минимални ресурси за поддържане на жизненоважните органи. По този начин телесната му температура е спаднала до опасните 31 °C, което вече се класифицира като тежка хипотермия. За сравнение, нормалната температура на човешкото тяло е около 37°C, а хипотермията започва, когато температурата спадне до 35°C.

Въпреки екстремните условия тялото на Питър Скилбърг продължава да генерира известно количество топлина, достатъчно, за да оцелее. То било като „малка свещ“, която едва тлее, но не угасва дори в суровия студ.

Мъжът не приемал никаква храна, но имал достъп до вода, или по-скоро до сняг. Той го ядял, за да попълва телесните си течности. Това било достатъчно, за да поддържа живота в тялото в продължение на два месеца. Що се отнася до храната, човешкото тяло може да се справи без нея в продължение на 40 до 70 дни. Очевидно Петер Скилберг се е спасил благодарение на факта, че метаболизмът му значително се е забавил.

Уникален случай на оцеляване

Този случай на оцеляване е един от най-дългите, регистрирани при такива условия. Трябва да кажем, че в световната история има примери за оцеляване при по-ниски температури, но те обикновено са свързани с краткотрайно излагане на студа. Така например през 80-те години на миналия век едно полско момче оцелява, изложено на студ от 11,8 °C. То оцелява, но състоянието му изисква интензивни грижи. Известна е и историята на едно момиче, Жан Хилиард, чието тяло е било замръзнало, но в крайна сметка тя също е успяла да оцелее. Нейното лице е било с пепеляв цвят, а кожата ѝ е била толкова твърда, че не е можела да бъде пробита с игла за инжектиране. Въпреки хипотермията и дори измръзването момичето останало живо.

Петер Скилберг е имал късмета да избегне сериозни последствия благодарение на „топлинния пашкул“, създаден от снежната покривка и очевидно от спалния чувал. Възстановяването му в болницата не е изисквало интензивно лечение, което също е било много изненадващо за лекарите.

Като цяло историята на Питър Скилбърг е вдъхновяваща със своята уникалност и показва как простите природни закони могат да бъдат спасителни в екстремни условия. Невероятната комбинация от природни фактори и способността на организма да се адаптира са дали възможност на мъжа да оцелее, превръщайки се в пример за невероятна издръжливост.