Какво е общото между радостта и умните асистенти в автомобилите?

До момента асистентите в автомобилите работят по метода на тоягата. Било то с дразнещи сигнали, било то със съпротивление, когато сменяме лента без подаден мигач. Било то с вибрация във волана, когато сме (или се правим на) разсеяни.

Оказва се, че не е достатъчно асистентите в автомобила да са умни. Те трябва и да ни разбират като човешки същества. Поне да редуват тоягата с морков. До тази проста човешка истина са достигнали учени след множество изследвания. Защото прогресът не се движи напред с пословици и поговорки. Трябва hard data.

Експертите твърдят, че хедонистичното усещане често се пренебрегва, тъй като наличните днес ADAS (Advanced driver assistance systems) понякога се борят с и противопоставят на водача. А какъв е ключът към по-добри ADAS? Да бъдат направени лесни и приятни за ползване.

По-широкото приемане на все по-автономните усъвършенствани системи за подпомагане на водача (ADAS) изисква разбиране на човешката психология и ранно включване на стратегии за проектиране, ориентирани към човека.

Това беше един от основните изводи от неотдавнашната TechTalk, организирана от Continental, която беше посветена на психологията на мобилността.

Ключът към успеха, според участниците в експертния панел, е създаването на положително потребителско изживяване, а за да се постигне това, технологията трябва да е лесна за използване и да доставя радост или удоволствие.

Вторият елемент – хедонистичното качество на преживяването – често се пренебрегва, казаха експертите. Създаването на радост е трудно постижимо, като се има предвид, че наличните днес решения за подпомагане на шофирането изискват от водача да обръща внимание по начин, който прави внедряването на тези системи по-малко привлекателно.

Например, някои функции за подпомагане на поддържането на лентата могат дори да се противопоставят на опита на водача да смени лентата, ако не се използва индикаторът.

Новостта е ключова част от осигуряването на по-положително потребителско изживяване, казва Кристоф Бернхард, който е старши изследовател на UX в германския стартъп Custom Interactions.

„Сигурен съм, че не съм единственият, който невинаги използва пътепоказателя при смяна на лентата, а това означава, че всеки път, когато шофирам, системата ще ме притиска. Това, разбира се, не е добре“, казва Кристоф Бернхард, старши изследовател на потребителското изживяване в германския стартъп Custom Interactions.

 „Но това са изискванията, които системата поставя пред потребителя. И какво се случва с тези изисквания? Ами, потребителят просто изключва системата и повече не я използва.“

Новост и привлекателност

Бернхард заяви, че новостта, привлекателността и стимулацията са важни за осигуряване на по-положително потребителско изживяване.

Новостта описва степента, в която потребителят възприема продукта като иновативен или креативен, а привлекателността описва цялостното впечатление на потребителя за това колко много харесва продукта, а стимулацията описва дали потребителят възприема продукта като вълнуващ и мотивиращ за използване.

„Ако един продукт има добро прагматично качество и също така отговаря на тези характеристики, тогава той ще донесе чудесно преживяване на мобилността и тогава ще бъде използван и от водачите“, каза Бернхард.

Той посочва, че шофирането е силно когнитивна дейност, при която големи обеми информация трябва да се обработват бързо – и непрекъснато, но трябва да се вземе предвид и връзката с положителното емоционално преживяване.

„Психологията помага да се подпомогнат потребителите при обработката, възприемането на акта на шофиране и предоставя методите и инструментите за анализиране и разбиране на нуждите, желанията и изискванията на потребителите“, каза Бернхард.

Той призова за подход на проектиране, ориентиран към потребителя, при който крайните потребители могат да допринасят в началото на процеса на разработване.

Фактори, свързани с потребителското изживяване

Гидо Майер-Арендт, главен експерт по HMI и дизайн в Continental, заяви, че нуждите от комуникация и забавление са станали много важни, тъй като второстепенните задачи стават все по-първични с навлизането на високоавтоматизираните превозни средства на пазара.

„Разбирането на крайния потребител е наистина ключово, но понякога е доста трудно“, каза експертът по HMI на Continental Гидо Майер-Арендт.

„Не мозъкът е този, който управлява автомобила, а човекът с неговите преживявания“, каза той. „Това означава, че потребителското изживяване се влияе от възприятията, убежденията, емоциите, предпочитанията и поведението на потребителя и на всички тях трябва да се обърне внимание.“

Това изисква разбиране за това как функциите на ADAS, като например head-up дисплей (HUD), могат да помогнат. Например, на претъпкано или сложно кръстовище HUD може да предложи както прагматична (предоставяне на практическа помощ), така и емоционална (намаляване на гнева или нивото на стрес) подкрепа на водача.

„Разбирането на крайния потребител е наистина ключово, но понякога е доста трудно“, отбеляза Майер-Арендт. „Наистина е важно да се задават правилните въпроси, за да се приложи подходящ метод, който да разбере какви са реалните нужди на човека.“

Когато става въпрос за изграждане на доверие във функциите на ADAS, са важни прозрачността и мултимодалните подходи, които включват слухови, визуални и тактилни (haptic) сигнали за текущи или планирани маневри.

„Водещ принцип за нас е да разбираме крайния потребител психологически и в резултат на това HMI комуникира с крайния потребител, за да отговори напълно на очакванията му“, казва той.

Различни нива на доверие

Себастиан Вайс, изследовател на човешките фактори и психолог в Continental, заяви, че използването на изследвания и фокус групи може да помогне за създаването на продукти с висока степен на приемане и комфорт.

Това изисква внимателно калибриране на доверието в технологиите, за да се избегне прекомерното доверие в несъвършените технологии или недоверието в същите тези системи.

Той отбеляза, че много фактори – възраст, личност, културен произход, предварителни познания, среда, време на деня, лекота на използване и прозрачност, за да назовем само някои от тях – оказват влияние върху нивото на доверие в системите.

„Вашето доверие се калибрира с действителната зрялост и възможности на системата и по този начин можете да се наслаждавате на шофирането“, каза той.

„Ако не се доверявате на системата, може да бъдете скептични и да се намесите и да спрете автоматизацията или да изключите функциите за автоматизирано шофиране.“

Въпреки предизвикателствата, свързани с разгадаването на всички различни фактори и измерения на доверието, е абсолютно необходимо автономните функции да се разработват по начин, който отчита всички тях чрез ориентиран към потребителя процес на проектиране и разработване, който може да включва използването на виртуална реалност.

Йохен Мьолер, старши експерт по UX и дизайн на взаимодействието в Continental, завърши презентацията с фокус върху възможностите за потребителско изживяване, ръководено от head-up дисплеи, тактилна обратна връзка и концептуални проекти, които могат да доведат до нови пробиви.

Една от концепциите е съсредоточена върху ониксов, ромбовиден инструментален панел, който предлага на потребителите уникално, минималистично интерактивно изживяване.

„Всичко е свързано с познаването на потребителя, а това става все по-трудно през последните 60 години поради допълнителните функции, които се изискват и желаят в автомобила“, каза той. „Това означава, че имаме още много работа при проектирането на изживяването.“

Оказва се, че технологиите могат да са свръхразвити по отношение на брой сензори и изчислителна мощ, но анализирането на задкормилното устройство все още създава „ядове“ и така ще е поне докато не го заменят с нещо, което е по-читаво, по-спокойно и взима по-информирани решения по дизайн.