Кога конверсията от ДВГ към електромотор си заслужава?

Винаги ли двигателят с вътрешно горене е по-добър, или има моменти, когато моторизацията няма значение? Ето какво смята авторът Роджър Бирман от carbuzz.

В никакъв случай не съм фанатик на електрическите превозни средства,
но съм автомобилен ентусиаст, който се радва на появата на нови технологии и смята, че в този свят има място за електрическите превозни средства, точно както смятам, че има място за водородните горивни клетки и синтетичните горива. 

И така, кога е приемливо преобразуването на задвижването на електромобила?

Подкрепям ли електромодификацията на класическо Ferrari 308 или Mustang Shelby GT500 от 1967 г.? Категорично не. И страстно презирам настоящата тенденция за електрифициране на Porsche 911. Но ако ме попитате за мнението ми относно електрическата модификация на Citroen DS или на старо Mini, може би ще се изненадате да чуете, че съм напълно съгласен с последното. Защо?

Двигателят ли е от решаващо значение за изживяването?

Този въпрос е същината на проблема за мен. Автомобилите, особено класическите, са преживяване. Звукът им е толкова важен, колкото старовремският им вид и мирисът на стара кожа и цигари. Но всички ние сме склонни автоматично да приравняваме двигателя като част от това преживяване, а в някои случаи не мисля, че това е вярно.

При някои автомобили има толкова много други неща, че двигателят просто играе поддържаща роля и осигурява задвижването само защото трябва да се отговори на това основно изискване за автомобил. При други двигателят може да е нещо специално, но вместо това е толкова ужасен, че отвлича вниманието от останалата част от изживяването с жалка мощност, ужасен шум и недостатъчно добра надеждност.

За да илюстрирам тази гледна точка, избрах няколко автомобила, които според мен са напълно приемливи кандидати за конвертиране на електрическо задвижване.

1. Класическо Mini

Оригиналното Mini някога беше определението за народен автомобил – средство за масова употреба, което правеше личния транспорт достъпен и практичен за масите.

От него лъха характер и е в основата на десетки автомобилни клишета, вариращи от изключителна видимост до ужасна позиция на седене и, любимото ми, управление като на картинг. Нека бъде ясно – нищо друго освен картинг не се управлява като картинг.

Оригиналното Мини се славеше с много неща: емблематичния си дизайн, проектиран от Алек Исигонис, централния инструментален панел, компактните размери и, да, забавното управление.

Но с изключение на няколко специфични варианта на изпълнение, двигателят беше просто продукт на времето, предназначен да осигури адекватно задвижване по сравнително икономичен начин.

В цялостния контекст на изживяването от шофирането на старо Mini двигателят е просто шепот, толкова преобладаващи са усещането за управление, динамиката на управление, спирачките (или липсата на такива) и окачването, неспособно да поеме удара от преминаване над стотинка.

В едно старо Mini има толкова много шум от всеки камък, който се удря в ходовата част, и шум от всяко несъвършенство на пътя, че един електрически задвижващ агрегат не би променил много цялостното преживяване.

Но какво да кажем за теглото? Mini е забавна малка играчка, която не трябва да измине 580 км с едно зареждане или да достигне 100 км в час за по-малко от 10 секунди. Поради тези причини се нуждаете само от малка двойка електромотор и батерия, което ви осигурява 160 км пробег и 122 конски сили – точно както при официалното преустройство на Mini EV.

2. DMC DeLorean

DeLorean е известен с много неща. Той е имал стила на суперколата, дело на Джорджето Джуджаро, врати тип „чайка“, каросерия от неръждаема стомана и е бил със задноразположен двигател и задвижване на задните колела като Porsche 911, но действителният двигател? Той беше ужасен V6 от PRV, разработен съвместно от Peugeot, Renault и Volvo.

Първоначално се планира да има роторен двигател, но тази идея беше отложена в полза на V6 от Ford Cologne. Той също е изоставен, като следващата идея е за турбокомпресорна версия на четирицилиндровия двигател от Citroen CX 2000 – нещо, което Citroen блокира доста бързо.
В крайна сметка DMC се спира на двигателя PRV, който генерира само 130 к.с. и 207 Нм въртящ момент, и въпреки че е сравнително икономичен, не е спортен, като при реални тестове достига 96 км/ч за 10,5 секунди, докато DMC твърди, че може да го направи за 8,8 секунди.

В общи линии двигателят е разочарование и като се има предвид, че DeLorean трябва да демонстрира иновации на всяка крачка, неговият двигател се смятал за един от най-лошите елементи на автомобила.

Популяризиран повече от филмовата поредица „Завръщане в бъдещето“, отколкото от собственото си представяне като спортен автомобил, електрическият задвижващ агрегат би допринесъл донякъде за това DeLorean да получи характеристиките, които заслужаваше.

3. Citroen DS

Ако DeLorean е бил привърженик на футуристичните технологии за сметка на добрия двигател, Citroen DS може би е бил още по-голям фен на футуризма. При него даже имаме биомиметика. И докато DeLorean е замислен като спортен автомобил, DS е замислен като витрина на безумни технологии, най-вече – невероятната хидравлична система, която задвижва съединителя, окачването, трансмисията и др.

Самонивелиращото се хидропневматично окачване означава, че можете да карате на три колела, ако се спука някоя гума заради дупка или пък защото стрелят по нея, и същевременно осигурява на DS меко като възглавница возене, което много съвременни луксозни автомобили все още не могат да имитират. Казано по-просто, това беше технологичен „тур-де-форс“. Двигателят? Той едва се чуваше като някакво нерешително мънкане в разговора.

DS изпревари технологично времето си дотолкова, че може да се твърди, че щеше да бъде електромобил, ако технологията беше налична по онова време. Той олицетворяваше иновациите и напредничавото мислене и макар че някои от системите бяха краткотрайни, беше идеален пример за демонстрация на човешка изобретателност.

За автомобил, проектиран да бъде възможно най-тих, удобен и напредничав, концепцията за електрическо задвижване изглежда идеално подходяща.

4. Класически Rolls-Royce

Ако все още не съм изкарал пара от ушите ви, то може би ще го направя с тази идея.

Мнозина смятат, че сърцето на Rolls-Royce е неговият V8 или V12 двигател, но за да не забравяме, Rolls-Royce никога не са били спортни автомобили – те са били предназначени да бъдат олицетворение на лукса, съчетаващо мощност без усилие, върховен финес и забележително изолирано пътуване, което анилихилира всеки стон, всеки шум и нежелан звук.

Електрификацията е идеално решение за марка като Rolls-Royce, поради което Rolls-Royce Spectre е толкова логична стъпка за марката. Всъщност Spectre изпълнява 120-годишно пророчество, в което Чарлз Ройс казва:

Макар че не бих подкрепил жертвоприношение на сърцето на старинен Rolls-Royce Silver Shadow, в случаите, когато автомобилът се възстановява или дори реставрира, самият двигател не е нещо, което бих сметнал за неразделна част от преживяването или етоса на автомобила.

Други изключения

Има още случаи като горните и съм сигурен, че при достатъчно време бих могъл да се спра на десетки автомобили, достойни за място в този списък.
В края на краищата обаче всеки от тях е автомобил, чието очарование никога не се е съсредоточавало около моторизацията.

В епоха, в която законодателството за емисиите (особено на места като Обединеното кралство и Европа) затяга примката дори за притежаването на класически автомобили, има някои случаи, в които конвертирането на електромобил с цел удължаване на живота на класически автомобил не е кардинален грях. 

Може би ще нацупя някои, ако кажа, че бих бил щастлив от подмяната на електромобила с V12 на Jaguar E-Type от серия III – при условие, че това е проект за реставрация без наличен двигател – тъй като никога не съм вярвал, че V12 е подходящ за този автомобил.

Но в този случай бих предпочел да намеря шестцилиндров двигател на Jaguar, който да подменя – марката дори произвежда нови стари 3,8-литрови XK. Един E-Type с редови шестцилиндров двигател е съвсем на място.

Друга възможност са старите Range Rover-и, чиито двигатели са известни с ненадеждността си и едва ли генерират голяма мощност.

Може би най-спорният от всички би бил Alfa Romeo Spider – автомобил с неубедителен четирицилиндров двигател, който драматично сваля изживяването на иначе прекрасния крабриолет. 

А какво ще кажете за VW Type 2 Bus?

Разбира се, неговият боксеров двигател дефинираше изживяването при шофиране, но T2 беше нещо много повече и предвид, че е предпочитано превозно средство на хипитата, една екологична конверсия изглежда се вписва в характера му.

Отново повтарям, че не се застъпвам за това безпричинно да “изтръгваме сърцата” на автомобилите за забавление, но вярвам, че има моменти, когато е приемливо да го направим.

Ако изборът е да дадем на стария автомобил нов (електрически) живот или да го изпратим за скрап, а двигателят не е бил неразделна част от преживяването, тогава защо да не го електрифицираме?