Най-неочакваните роднински връзки между автомобили

Тези разделени при раждането автомобили показват колко гъвкави са станали съвременните технологии

Анализът е направен от Ронан Глон, горд автор на сайта autocar.

Какво е общото между Land Rover Freelander 2 и Volvo S80?

Те не си приличат, не са произведени под един покрив и са насочени към напълно различна целева аудитория. За да намерите отговора, е необходимо да свалите каросерията: И двата автомобила са създадени на базата на една и съща базова архитектура. Можете да го откриете и като надникнете под третото поколение Ford Mondeo, наред с други модели.

Споделянето на платформи е често срещано явление в автомобилната индустрия. Компаниите компенсират все по-високите разходи за разработване на един автомобил, като разпределят инвестициите си между няколко марки, включително такива, които не притежават или с които обикновено не работят. Присъединете се към нас, за да разгледаме изненадващите автомобили, които са били разделени при раждането си:

Какво представлява споделянето на платформи?

Споделянето на една платформа през 21-ви век не е толкова просто, колкото през 60-те години на миналия век, когато компаниите можеха просто да откачат каросерията от рамата и да я заменят с друга.

Много превозни средства, създадени на базата на обща архитектура, използват различна подова платформа, но споделят части като подрама, компоненти на окачването, кормилни уредби, електрически системи и технологии за безопасност. 

И забележете, че нямаме за цел да порицаваме автомобилните производители за споделянето на части; това е стратегия, която най-често има смисъл. Подчертаваме колко гъвкава е станала съвременната автомобилна технология. 

СНИМКА: Платформа MQB на Volkswagen

Audi TT – платформа PQ35 (второ поколение, 2006-2014 г.)

Audi конструира оригиналния TT на същата платформа като A3, за да контролира разходите; идеята никога не е била да се създаде главозамайващо скъп суперавтомобил. Компанията подновява ангажимента си към тази стратегия, като изгражда второто поколение на модела на същата платформа PQ35 като актуалния по това време A3, наред с други модели, продавани от Volkswagen Group.

Инженерите полагат значителни усилия, за да направят архитектурата по-гъвкава от нейния предшественик PQ34, така че TT да не се движи като Jetta или Golf.

Volkswagen Beetle – платформа PQ35 (2011-2019 г.)

Последната интерпретация на емблематичния Beetle със задно разположен двигател на Volkswagen е един от последните автомобили, създадени на платформата PQ35. Стилистите се възползваха от новите кости, за да го направят по-дълъг, по-нисък, по-широк и по-просторен от New Beetle, който замени.

Съобщенията твърдяха, че неговият заместник ще премине към платформата MQB, но Volkswagen потвърди, че не планира да пусне друг Beetle в близко бъдеще. Ако някога има такъв, той вероятно ще пристигне на платформата MEB, предназначена само за електрически автомобили, която се намира под ID.3.

Chevrolet Impala – платформа Epsilon II (десето поколение, 2014-2020 г.)

Десетото и последно поколение на Chevrolet Impala е последният автомобил, пуснат на пазара с архитектурата Epsilon II, която General Motors започна да внедрява в своето портфолио през 2008 г.

Opel ръководеше разработването на платформата и неговите инженери разработиха два основни варианта съответно за къси и дълги автомобили. Последният Impala е един от четирите автомобила, създадени на версията с дълга база на Epsilon II.

Opel/Vauxhall Insignia – платформа Epsilon II (второ поколение, от 2017 г. насам)

Платформата Epsilon II беше до голяма степен разработка на Opel, така че не е изненадващо, че я откриваме при Insignia, нейния най-голям модел. Вариантът на автомобила на Opel очевидно е изграден върху същия “скелет”, както и Buick Regal и Holden Commodore от поколението ZB. Те са изградени върху по-късата версия на Epsilon II.

Saab 9-5 – платформа Epsilon II (второ поколение, 2009-2012 г.)

Отчаяно опитвайки се да спести пари, Saab конструира второто поколение на 9-5 върху дългата версия на платформата Epsilon II, което означава, че споделя основната си основа с Buick LaCrosse, гореспоменатия Chevrolet Impala и Cadillac XTS.

Общите корени бързо бяха съобщени от представители на медиите след представянето на автомобила през 2009 г., така че Saab поясни, че около 70% от частите, използвани за създаването на 9-5 (включително наличната система за задвижване на всички колела), са специфични за марката.

Ford Fairmont – платформа Fox (1977-1983 г.)

Разработен, за да замени Maverick, Ford Fairmont поставя началото на платформата Fox, разработена през 70-те години на миналия век в основата на широка гама от модели. Въпреки че не е един от бестселърите на Ford, забравеният Fairmont дава началото на Mercury на име Zephyr и, странно, на пикап на име Durango, разработен съвместно с National Coach Works от Лос Анджелис като малосериен заместител на Ranchero.

Ford Mustang – платформа Fox (трето поколение, 1978-1993 г.)

Третото поколение на Ford Mustang е моделът, който най-често се свързва с платформата Fox; често е наричан Fox body. Ранните автомобили често бяха анемични, но ентусиастите отдават на тази версия на Mustang заслугата за подновяването на връзките на марката с производителността.

Моделът SVO с ограничена серия, произвеждан между 1984 и 1986 г., предизвикателно доказва, че принудителното пълнене е адекватен заместител на работния обем с 2,3 четирицилиндров турбокомпресор с мощност 200 к.с. в най-мощната си конфигурация.

Lincoln Continental – платформа Fox (седмо поколение, 1981-1987 г.)

Платформата Fox е необичайно модулна за времето си. Lincoln успява да я използва за основа на седмото поколение Continental, представено през 1981 г. за моделната 1982 г.

Използването на еволюцията на архитектурата на Mustang позволява на луксозната марка на Ford да сърфира на вълната на намаляване на размерите, обхванала американската автомобилна индустрия в началото на 80-те години, в резултат на което Continental е с 45 cm по-къс и с 400 кг по-лек от своя предшественик. Той остава все така удобен и меко окачен, както и преди.

Ford Focus – платформа C1 (второ поколение, 2004-2014 г.)

Ръководителите на Ford вероятно са забелязали, че са отхапали повече, отколкото могат да сдъвчат, когато в края на 90-те години стартираха стратегия, наречена „Глобални споделени технологии“.

Идеята беше да се намали значително броят на архитектурите и задвижванията на компанията, за да се рационализира процесът на разработка. Платформата С1, която се използва при второто поколение на Focus, е проектирана за основа на широк спектър от автомобили, вариращи от икономични хечбеци до премиум кабриолети.

Този подход имаше смисъл, но Америка не беше включена в кампанията за рационализиране. Второто поколение Focus, продавано в Съединените щати между 2007 и 2010 г., беше напълно различен автомобил, изграден върху еволюция на платформата C170, стартирана през 1998 г. от оригиналния Focus.

Mazda3 – платформа BK (първо поколение, 2003-2014 г.)

Ford конструира Focus върху платформа, наречена C1, а оригиналният модел Mazda 3 се движи върху архитектура, наречена BK. Какво се случва? В основата си те са едно и също нещо. В края на 90-те години на миналия век Ford, Mazda и Volvo обединяват усилията си, за да разработят платформата в Германия, и решават да ѝ дадат собствено вътрешно обозначение.

Шведите я нарекоха P1, когато тя беше в основата на C30 и V50, наред с други модели.

Платформата имаше смисъл. По онова време Ford притежаваше голям дял в Mazda и 100% от Volvo.

Ford Mondeo – платформа EUCD (трето поколение, 2007-2014 г.)

Ford разработи платформата EUCD, която да залегне в основата на по-големите автомобили от глобалната гама на компанията. Трите варианта на третото поколение Mondeo са изградени върху нея, както и S-Max, но Ford не е основният бенефициент на архитектурата. Нейните луксозни подразделения, особено Volvo, създадоха значително повече автомобили на тази архитектура.

Land Rover Freelander 2/LR2 – платформа EUCD (2006-2014 г.)

Freelander 2 на Land Rover (продаван като LR2 в САЩ) е единственият SUV, произведен на платформата EUCD. Архитектурата, произхождаща от автомобил, не попречи на инженерите да наберат щедро количество клиренс и да осигурят на модела по-добра от средната проходимост.

Volvo S80 – платформа EUCD (второ поколение, 2006-2016 г.)

Volvo създаде повече автомобили върху платформата EUCD на Ford от всяка друга компания. Първият модел, който използва архитектурата, е представеното през 2006 г. второ поколение на S80. Неговите производни (включително издръжливото XC70 и S80 L с дълга база само за Китай) също са базирани на EUCD.

Оригиналното XC90 също трябваше да бъде построено на нея, но вместо това Volvo избра да използва платформата P2, която разработи преди да се присъедини към Ford.

Mitsubishi Lancer Evolution – платформа GS (десето поколение, 2008-2016 г.)

Mitsubishi конструира десетото и последно поколение на Lancer Evolution, предназначен за ралита, върху платформата GS, която разработва съвместно с Chrysler.

Фирмата прави многобройни модификации на архитектурата, преди да прецени, че тя е достойна за основа на мощен модел. Сред другите автомобили, построени на платформата GS, са Eclipse Cross, пуснат на пазара през 2017 г., и ванът Delica D:5, пуснат на пазара през 2007 г.

Jeep Compass – платформа MK (първо поколение, 2006-2016 г.)

MK е името, дадено на версията на платформата, която Chrysler разработва съвместно с Mitsubishi. Партньорството между двете марки приключва през 2004 г. и Chrysler, който по това време се слива с Daimler, прави няколко промени в архитектурата, преди да я постави под оригиналния Jeep Compass, наред с други модели.

Малко известната връзка с Mitsubishi отчасти обяснява защо базираните на МК Compass и Patriot са по-ориентирани към пътищата, отколкото други модели в портфолиото на Jeep.

Nissan 370Z – платформа FM (от 2009 г. насам)

Nissan продава милиони автомобили с предно задвижване годишно, но се нуждае от архитектура със задно задвижване в портфолиото си, върху която да изгражда високопроходими автомобили. Skyline от поколение V35, представен през 2001 г. и продаван като Infiniti G35 на някои пазари, открива платформата FM, която компанията проектира с оглед на мощността и управлението. На нея е изграден и 370Z, лансиран през 2009 г. и продаван и през 2020 г.

Infiniti FX – платформа FM (първо поколение, 2003-2008 г.)

Nissan създаде и притежава Infiniti, така че не е изненадващо, че двете марки споделят платформи, двигатели и други компоненти.

По-необичайно е да станем свидетели на това как автомобилен производител използва архитектура със задно предаване като основа, върху която да изгради SUV.

Точно това направи Infiniti, когато пусна FX. Неговите пропорции и изключително острото му управление потвърждават, че той е тясно свързан с 370Z.

Второто поколение на FX (което се превърна в QX70 приблизително по средата на жизнения си цикъл) също беше базирано на FM. Времето ще покаже дали следващият Z автомобил, който условно трябва да излезе като 400Z през 2020 г., в ще роди SUV.

Peugeot Partner – платформа PF2 (второ поколение, 2008-2018 г.)

Изключително гъвкавият Partner от второ поколение на Peugeot дебютира през 2008 г. Купувачите можеха да избират измежду различни четирицилиндрови двигатели, въпреки че на някои пазари се предлагаше електрическо задвижване, а Peugeot отново предлагаше варианти за превоз на хора и товари.

Всяка версия на този ван е построена върху платформата PF2, споделена с 308, 3008 и DS 5, наред с много други модели.

Peugeot RCZ – платформа PF2 (2010-2015 г.)

Оформеното като концептуален автомобил Peugeot RCZ е единственото купе, построено на платформата PF2, което означава, че основата му е свързана с тази на Partner. Инженерите са направили цялостни актуализации, за да затегнат управлението му, а четирицилиндровият турбокомпресор с 267 к.с. на флагманския модел R прави напълно неразличима всякаква връзка с приятелски настроения му брат от Ikea.

Autocar похвали представянето и управлението му. RCZ R споделя своя 1,6 с няколко модела на Mini, но това е друга история за друго време.

Saturn Aura – платформа Epsilon (2006-2009 г.)

Дженерал Мотърс има десетилетна история на създаване на автомобили с помощта на компонентите, които намира в „кофата си за резервни части“, но някога Сатурн беше забележително изключение от правилото. Първият му автомобил, серията S, беше изграден върху специфична за марката архитектура.

Тази стратегия бързо се оказва твърде скъпа, така че по-късните модели на Saturn използват общи механични компоненти и компоненти на шасито с други автомобили от портфолиото на General Motors.

Краткотрайната Aura беше един от 15-те автомобила, построени върху двата варианта на архитектурата Epsilon.Списъкът включва още Saab 9-3, Vauxhall Vectra, Pontiac G6 и Chevrolet Malibu.

Fiat Croma – платформа Epsilon (второ поколение, 2005-2010 г.)

Един от по-малко известните модели, базирани на Epsilon, е второто поколение на Fiat Croma. Предлаган на пазара като Comfort Wagon, този модел с четири врати, променящ сегмента, е продукт на краткотрайния съюз между Fiat и General Motors.

Фиаското струваше на Детройт приблизително 2 млрд. долара, но продължи достатъчно дълго, за да може мениджърският екип на Fiat да договори, наред с други неща, използването на платформата Epsilon.

По принцип от немотия италианците мултиплицираха автомобили за норматив. Извадиха Fiat Coupe от Fiat Tipo. But that’s a story for another time, както казва един италиански ютубер.