ТОП 10 на вълците в овча кожа сред автомбилите

Няма нужда да казваме, че Audi R8 е бърз. Той пак щеше да изглежда като бърз автомобил, дори и да беше задвижван от двигател на косачка. В другия край на спектъра има цяла група коли, които крият мощни задвижващи агрегати под ламарините на нормален автомобил, като Rover 75 с двигател Ford Mustang V8. 

Авторите от autocar са се постарали да направят представителен списък на така наречените sleeper-и. 

Вълци в овча кожа. Те са обратното на Audi R8 с мотор за косачка. Мощни и бързи са за външния си вид, който често е обран и непретенциозен. Само някоя емблемка може да разкрие голямото сърце, което тупти под капака. Те са обратното на бодибилдър с нарушено либидо. Изглеждат флегми, а всъщност работят мълчаливо, отдадено и неуморно като отдавна залязлата звезда – Баче Кико.

Mercedes-Benz 300 SEL 6.3 (1968 г.)

Бащата на всички тях, създаден от странния инженер на Merc Ерих Ваксенбергер, който вкарва 6,3-литров V8 от седан 600 в предницата на 300 SEL. Резултатът е луксозна лимузина, която развива 225 км/ч и от 0 до 100 км/ч само за 7,3 секунди – изключително впечатляващи показатели за автомобил с размерите на гарсониера. Впечатляващо е, че между 1968 и 1972 г. са произведени 6525 броя.

BMW M5 E28 (1985 г.) 

Много хора смятат, че това е първият „sleeper“ автомобил, въпреки че това не е така. Но той създаде шаблон за супер бърз семеен седан от среден клас, който съчетаваше относителна достъпност с ежедневна използваемост. Просто го погледнете – никога не бихте си помислили, че E28 е оборудван със същия редови шестцилиндров двигател с 286 к.с. като средния суперкар M1, нали? И за разлика от по-късните M5, този първи модел е малко променен визуално от по-малките модели.

Ford Sierra Sapphire RS Cosworth (1988 г.) 

Проблемът на обикновения Cosworth беше масивното задно крило, което издаваше схемата, но седанът с четири врати, който се появи по-късно, беше далеч по-дискретен. 

Въпреки това той все още разполагаше със същия 2,0-литров четирицилиндров двигател с турбокомпресор, който имаше мощност от 217 к.с. при задвижване на четирите колела – достатъчно, за да развие 0-100 км/ч за 6,6 секунди.

Lancia Thema 8.32 (1986 г.)

Този автомобил е тук просто защото е анонимен на външен вид седан с три обема и модифициран V8 на Ferrari в предницата. Като такъв той е малко луд, но всъщност не е значително по-бърз от Thema Turbo с неговия 2,0-литров четирицилиндров двигател. 

Докато 8.32 може да развие 0-100 км/ч за 6,8 секунди и да достигне максимална скорост 239 км/ч, Turbo – който струва наполовина по-малко – е с показатели 7,6 секунди и 225 км/ч. Още по-лошо е, че по-късните 8.32 с катализатор са постигали само 7,2 секунди и 225 км/ч. Сложен е в списъка по сантиментални причини. #makelanciagreatagain.

Mercedes-Benz 500E (1990 г.) 

Необходимо е добре обучено око, за да се различи Mercedes-Benz 500E (W124) от по-евтините му, по-малко мощни братя и сестри. Той е получил специфична за задвижването предна броня, разширени арки на колелата и, разбира се, емблема 500E (по-късно E500, когато Merc променя системата си за наименования) на задната част. Ентусиастите знаеха какво гледат, но обикновените шофьори приемаха, че това е обикновен Mercedes с издуто окачване.

Избутването на предните колела е било необходимо, за да се монтира 5,0-литровият V8, заимстван от SL. И тъй като 500E е по-широк от стандартния W124, той не се побира в производствената линия на Mercedes, затова е сглобяван от Porsche, при това доста бавно: всеки 500E отнема 18 дни. V8 изпраща 322 к.с. към задните колела, което осигурява на 500E време от 0 до 100 км/ч от 6,1 сек. Мерцедес произвежда 500E между 1990 и 1995 г. и изпраща по-голямата част от произведената серия (1528 бройки) в Америка. Винаги останал в сянката на BMW M5, 500E остава един от най-интересните Mercedes-и в съвременната епоха.

Opel Carlton 3000 GSi 24v (1990 г.) 

Сигурно сте очаквали Lotus Carlton на това място, но този супер салон със 284 км/ч не е достатъчно скрит, за да бъде тук благодарение на небрежния си бодикит. Много по-незначителен е Carlton 3000 GSi 24v, който изглеждаше малко по-различно от „цивилните“ версии на изпълнителния седан на Opel, но можеше да развие 239 км/ч.

Volvo 850 T5-R (1994 г.) 

Volvo показа дивата си страна, когато създаде 850 T5-R. Поучавайки се от програмата си за Британския шампионат за туристически автомобили (BTCC) и плащайки за услугите на Porsche, когато е необходимо, то увеличава мощността на петцилиндровия двигател с турбокомпресор до 237 к.с., когато се задейства временната функция overboost. Периодичните пътни тестове сочат, че спринтът от 0 до 100 км/ч отнема около 7,0 сек и продължава да се движи до 250 км/ч.

Невъзможно е било да се запази нисък профил в жълтия 850 T5-R (на снимката), но Volvo предлага модела и в черно и тъмнозелено. Купувачите, които избраха един от двата модела, дадоха шанс на неколцина нищо неподозиращи състезатели на червена светлина. Около 5500 екземпляра (повечето боядисани в черно) са произведени за световните пазари.

Volkswagen Passat W8 (2001 г.) 

В продължение на десетилетия ръководителите на Volkswagen твърдяха, че трябва да позиционират Passat като удобен, семеен модел, а не като спортна кола. През 1977 г. те отхвърлят искането на инженерите за създаване на модел GTI. Служителите променят мнението си през 2001 г., когато под ръководството на Фердинанд Пиех (1937-2019) поставят в предницата на автомобила 4,0-литров двигател W8 с 266 к.с.

Сега скромният Passat достига 100 км/ч от място за 6,3 сек – време, което по-често се свързваше със спортни автомобили, и се възползва от системата за задвижване на всички колела 4Motion на Volkswagen. Още по-добре е, че на много пазари той се предлага стандартно с шестстепенна механична скоростна кутия. 

Специфичните за модела джанти, малката емблема на задната част и приглушеният рев на осемте цилиндъра от четирите накрайника на изпускателната система го отличават от по-маломощните варианти. Volkswagen произвежда Passat W8 от 2001 до 2004 г.

Rover 75 V8 (2004 г.) 

Rover V8 е един от най-възхитителните двигатели на последния половин век, но към края на живота на компанията тя беше по-скоро известна с производството на достъпни семейни автомобили с четирицилиндрови агрегати. 

Но няколко модела 75 (и MG ZT) получиха двигател V8, използвайки 4,6-литровия V8 с четири разпределителни вала на Ford (а не известния V8 на Rover, произхождащ от Buick), за да постигнат голяма мощнист. Единствено красивата специфична за V8 радиаторна решетка и алуминиевите джанти отличаваха модела от по-слабите 75-ици.

В естествено аспириран вид той развива 256 к.с.; за ZT е разработена версия с компресор с 380 к.с., но тя не достига до серийно производство. Между другото, комби версията 75 V8 Tourer (на снимката) е не само пълен sleeper, но и еднорог – произведени са само 17 бройки и изглежда, че са останали само девет от тях. Рядкостта значително е повишила стойността през последните години.

Subaru Legacy 3.0R Spec B (2004 г.) 

Subaru има огромен каталог от модели, които привидно могат да се противопоставят на законите на физиката. Някои от тях са по-дискретни от други, но на върха на класацията със сигурност е Legacy 3.0R Spec B. Не по-мощен от обикновения 3.0R с автоматична скоростна кутия, Spec B е получил ръчна скоростна кутия с предавателни числа, предназначени за по-добро ускорение; той може да ускори  от 0 до 100 км/ч само за 6,5 секунди.

Volkswagen Phaeton W12 (2004 г.)

Phaeton изглеждаше толкова безобидно, колкото Passat – автомобил, който обикновено се продава с четирицилиндров дизелов двигател. Но докато най-големият двигател, който можеше да се получи в Passat, разполагаше само с шест цилиндъра (с изключение на шепа W8), Phaeton можеше да се купи с чудовищен 6,0-литров 12-цилиндров двигател с 444 к.с. Ако жадувате за относителна икономичност, можете да изберете 5,0-литров V10 дизел с абсурдния въртящ момент от 750 Нм.

Audi S6 V10 (2006 г.)

Моделите RS на Audi са страшно бързи, но също така се отличават с раздувки, които издават цялата схема. Не и при моделите S. Еединственото, което ги издава, е комплект от четири ауспухови тръби и много дискретна емблема. Никога не бихте предположили, че отпред е разположен V10 с 435 к.с. Такава генерация може да се срещне и при 3.0 TDI.

Volvo S80 V8 (2006 г.)

Малко луксозни автомобили изглеждат по-безобидни от S80. Повечето от тези големи седани се задвижваха от 2,0-литров дизелов двигател, но той се предлагаше и с копринено гладък V8 Yamaha с 310 к.с., който изпращаше мощността си към четирите колела. Работата е там, че автомобилите с V8 мощност не изглеждат по-различно от тези с много по-скромни двигатели, като само малките обозначения на V8 издават играта. Това е още един „спящ“ автомобил, който е и еднорог.

Volkswagen Passat R36 (2008 г.) 

Вече разгледахме Passat B5.5 с двигател W8, но малко хора си спомнят, че въпреки пълната липса на успех, той имаше наследник – R36, който беше базиран на Passat B6. Снабден с 3,6-литров VR6 двигател с 296 к.с., R36 постигаше скорост от 0 до 100 км/ч само за 5,6 секунди – почти със секунда по-бързо от W8. Разликите с обикновения Passat комби са едва доловими.

BMW M550d (2017 г.)

Ако забележите M550d без емблеми, единствената подсказка ще бъдат 19-инчовите джанти – това е истинска стелт машина. Отпред е разположен 3,0-литров дизелов двигател с четири турбини, мощност 395 к.с. и въртящ момент 760 Нм, който е в състояние да ускори BMW от 0-100 км/ч само за 4,4 секунди – същото време като това на предишното поколение M5.

Ford Taurus SHO (1989 г.)

Оригиналният Ford Taurus, представен за моделната 1986 г., бързо се превърна в обичайна гледка по американските пътища, магистрали и паркинги. Повсеместната му популярност помогна на модела Super High Output (SHO), лансиран за 1989 г., да прикрие своите качества. 

Сдържаният комплект на каросерията сигнализираше за присъствието на 3,0-литровия V6 двигател на Yamaha, който се превключваше чрез петстепенна механична трансмисия. Поставянето на 217 к.с. между предните колела на Taurus му осигуряваше време от 0 до 100 км/ч от 6,6 сек.

Ford пусна второто поколение SHO за моделната 1992 г. Името продължи да се използва в продължение на години, но беше пенсионирано през 2019 г., когато Ford приключи производството на Taurus веднъж завинаги.

Chevrolet Impala SS (1994 г.)

През годините Chevrolet поставяше обозначението SS на някои не толкова бързи автомобили, така че ентусиастите бяха скептично настроени, когато през 1994 г. Impala го получи за първи път от десетилетия насам. Тя приличаше много на затъмнен полицейски автомобил, но нейният 5,7-литров V8 с 256 к.с. я изстрелваше от 0 до 100 км/ч за 7,0 секунди. Ако това не ви звучи много, имайте предвид, че е използвана обемиста, подобна на камион каросерия върху рама конструкция и е тежала над 1818 кг.

Американският тунер Callaway предлагаше своя версия на Impala SS, оборудвана с V8 с 395 к.с. от Corvette и дълъг списък от модификации на шасито. Допълнителните конски сили намалиха времето от 0 до 100 км/ч до 5,9 сек, което беше почти на нивото на BMW M5 от поколението E34. Chevrolet произведе близо 70 000 екземпляра на Impala SS през моделните години 1994-1996.

Buick Regal GS (1997 г.)

Buick прави сериозен опит да привлече ентусиасти в шоурумите, когато през 1997 г. представя GS вариант на четвъртото поколение Regal. Рекламиран като „официален автомобил на голямото семейството“, той получава 3,8-литров V6 с компресор, който изпраща 237 к.с. към предните колела. Buick обещаваше време от 0 до 100 км/ч от 6,9 сек и време от 14,9 сек на четвърт миля в опаковка, която изглеждаше като Regal-а на дядо.

Mercury Marauder (2003 г.)

Третото поколение на Mercury Marauder е базирано на каросерията върху рамата на Grand Marquis и това само по себе си е достатъчно, за да разсее всякакви подозрения относно представянето. Как може пенсионираното американско возило да се хареса на ентусиастите? Оказва се, че с по-стегнато окачване и V8 с мощност 298 к.с. от Ford Mustang.

Mercury преработи броните, затъмни светлините и добави 18-инчови джанти, за да постигне фин, но целенасочен външен вид. Компанията продава 11 052 бройки от Marauder през 2003 и 2004 моделни години.