Тук сме на едно мнение с Джеръми Кларксън

Така започва едно кратко видео в Instagram с Джереми Кларксън. Хората се фокусират върху това, което той казва след това, сякаш то е спорно. „Всички те вече са л***а.“ Въпреки че не използвах същата дума, стигнах до подобно заключение в текст, който написах през юли.

Каквото и да решите да кажете за един съвременен автомобил, ясно е, че повечето от тях са продукти без никаква страст. Нарекох ги бездушни и скучни. Кларксън синтезира по-добре.

През последните 25 години съм автор на статии за автомобили. Това ме кара да мисля, че Кларксън е имал повече късмет. Разполагал в с още 10 години, за да се наслади на автомобилите. И все пак, стигнахме до сходни заключения. Това не прави моята или неговата гледна точка специална в никакъв смисъл. Както британският журналист предположи – и вероятно е бил прав в предположението си. „Всички сме в една и съща лодка по този въпрос“.

In other news: Джереми Кларксън вече се опитва да се занимава със земеделие в новия сериал на Amazon „Фермата на Кларксън„

Дори и да не сте толкова радикални като Кларксън, нека направим едно упражнение. Отговорете бързо: Има ли напоследък автомобил, за който да сте мечтали? Ако сте в състояние да споменете повече от един, значи или сте късметлии. Живеете на място с възможности, или просто сте човек, на когото е лесно да се угоди.

Може дори да отговаряте и на двете условия едновременно. Идеята е, че на повечето хора им липсват. Впечатляването на такава голяма част от населението изисква необикновени продукти. Автомобилната индустрия не успява да представи толкова, колкото преди. Именно това кара няколко автомобилни производители да върнат стари модели или дори класически дизайни. Това е отчаян опит за постигане на харизма.

Много от тези опити за възраждане се провалиха с гръм и трясък. Връщането на легендарно име или дори носталгична форма не повтаря успеха, който тези неща някога са имали. Всички класически автомобили, които се възхваляват в днешно време, са много повече от една или две впечатляващи характеристики.

Винаги става въпрос за цялото. Динамика на шофиране, стил, мощност, дълъг път и т.н. Едно неотдавнашно интервю с Джим Фарли показва защо може да се стигне до тази липса на страст. По ирония на съдбата той очевидно я защитава.

Подходът на Ford

Главният изпълнителен директор на Ford заяви пред списание Car. Kомпанията „излиза от бизнеса със скучни автомобили и влиза в бизнеса с емблематични превозни средства“. Под скучни автомобили той имаше предвид Fiesta, Focus и Mondeo. Те „винаги са се конкурирали в сърцето на пазара на леки автомобили“. Според Фарли това „не се е получило достатъчно добре“.

Данните за продажбите ни казват, че това не е съвсем вярно. Главният изпълнителен директор на Ford трябва да има предвид нещо друго, което не е било наред, например маржове на печалбата. Най-вероятно те не са отговаряли на изискванията на компанията (и на акционерите).

Mondeo беше похвален за управлението си, особено във второто си поколение. Същото се случи и с оригиналния Ford Focus и петото поколение на Fiesta (някои харесваха и четвъртото, въпреки външния му вид). Това означава, че някога Ford е бил способен да произвежда забавни „скучни автомобили“, колкото и противоречиво да звучи това. Просто вече не се интересува от това, като се фокусира върху автомобили, които ще платят повече за усилията му.

Фарли заяви, че новият Ford Puma „олицетворява новата му стратегия“. Той може да се продава добре в Обединеното кралство. Но въобще не е близо до първите места в класацията в Европа. Според JATO Dynamics той е едва 15-ият най-продаван автомобил на континента през първата половина на 2024 г. Puma определено не е забавна за шофиране. Разумно би било най-доброто описание за нейната динамика.

За съжаление, нямаме представа за маржовете на печалбата ѝ. Ford трябва да е доволен от тях, дори и да не продава толкова, колкото скучните автомобили, които реши да убие. Чудя се също така кой би нарекъл сегашната Puma (а не оригиналната) емблематична.

Ех, Lancia

Lancia направи няколко такива автомобила. Един от тях е Montecarlo, който Джереми Кларксън караше на събитието, на което беше заснет видеоклипът. Британският водещ шеговито заяви, че преживяването е било като „да караш балетист“, защото автомобилът е бил толкова лек.

Регламентите и тестовете за ефективност при краш тестове направиха невъзможно новите автомобили да бъдат толкова леки, колкото старите. Te все още могат да бъдат брилянтни, когато става въпрос за управление. Всичко, от което се нуждаят, е достатъчно инженерно усилие и страст, за да го постигнат.

Предизвикателството вероятно е да се поддържа пламъкът жив при толкова много правила, които трябва да се спазват. Това може измества фокуса. От създаването на нещо забавно и желано към създаването на продукт, който да отговаря на всички изисквания. ите автомобили да бъдат толкова леки, колкото старите. Te все още могат да бъдат брилянтни, когато става въпрос за управление.

Всичко, от което се нуждаят, е достатъчно инженерно усилие и страст, за да го постигнат. Предизвикателството вероятно е да се поддържа пламъкът жив при толкова много правила, които трябва да се спазват. Това може измества фокуса. От създаването на нещо забавно и желано към създаването на продукт, който да отговаря на всички изисквания.

За сведение, това е нещо, което Lancia в момента се опитва да направи, преди Stellantis да приключи с емблематичната марка. Тя е трябвало да почине още преди години. Каквото и да е това, което е направило Lancia – Lancia някога, то отдавна е изчезнало.

Джереми Кларксън смята, че съвременните автомобили не са толкова добри, особено след като кара Lancia Montecarlo

Марките са просто етикети за човешкия гений. Lancia е фамилията на Винченцо, който въвежда няколко големи иновации в автомобилния свят. След като той умира през 1937 г., компанията все пак успява да покаже някои гениални качества с моделите Stratos, Fulvia и Delta, да не говорим за Montecarlo, което Кларксън кара, преди да каже, че съвременните автомобили са л***а.

Въпреки че видеото е забавно за гледане, британският водещ всъщност е дал воля на разочарованието си. Нещо, което повечето автомобилни ентусиасти по света сигурно споделят с него. Аз го споделям. Тъжно е да се наблюдава упадъка на нещо, което е вдъхновявало толкова много страст, колкото автомобила. Хиперавтомобилите и електричеството не го разпалват отново, така че вероятно трябва просто да се смеем, когато някой се оплаква от ситуацията в добро настроение. Изглежда, че това е единственото, което ни е останало. 

Споделяме мнението на Густаво Енрике Руфо от autoevolution.