AbleGamers: организацията с нестопанска цел, която се грижи за геймърите с увреждания

Хората избират да не играят една или друга игра, защото не им харесва, трудна е или пък е скучна. Но за милиони хора изобщо не е въпрос на избор.

Милиони хора с увреждания искат, но не могат да играят.

Стефани Уокър се сблъскала с този проблем в една петък вечер през 2004-та, когато не могла да влезе в гейм сесия с дългогодишния си партньор в игрите, Марк Барлет. Множествената склероза, с която Уокър била диагностицирана през 2001-ва, в крайна сметка ѝ коствала подвижността на дясната ръка, което направило играта с мишка и клавиатура физически невъзможна. “Уплаших се, че това увреждане може да ни отнеме нещо, което обичаме, затова започнахме да търсим източници”, каза Барлет в интервю за Ars Technica. “Не намерихме нищо, затова двамата с нея поехме нещата в свои ръце.”

Оттогава основаната от Барлет и Уокър организация с нестопанска цел AbleGamers Foundation помага за информирането на обществото и гейминг индустрията за проблемите, свързани с хората с увреждания. Организацията посещава конференции, домакин е на т.нар. „accessibility arcades“, където геймърите с увреждания могат да тестват игрите, създадени за тях, и оценява игри специално за нивото им на достъпност. Но наскоро публикуваният наръчник Includification: A Practical Guide to Game Accessibility е може би най-влиятелният им инструмент, плод на непрестанните им усилия да помогнат на индустрията да предостави по-добра поддръжка на игрите за хората с увреждания.

Барлет, който заема позицията на президент на AbleGamers, казва, че някои съвсем прости изменения в дизайна – като субтитри, опции за далтонистите, клавишни команди с възможност за промяна – са напълно достатъчни, за да покрият “голяма част от клиентите (с увреждания).” Тези опции обаче не са достатъчни, за да предоставят универсална достъпност. Насоките на Includification, по който организацията е работила цяла година, обхващат четири главни категории увреждания: двигателни, слухови, зрителни и когнитивни. За всяка категория насоките за промени в игрите са от Ниво 1, което е най-лесно за добавяне към играта (напр. възможността за променяне на големината на шрифта за хората със зрителни увреждания), до Ниво 3 (напр. озвучаването на текста в играта за слепите). Наръчникът включва и специални насоки за мобилни игри и много конкретни примери за това как определени игри са решили проблемите си с достъпността, както и препоръки от разработчици и ветерани в индустрията.

Барлет казва, че индустрията като цяло е приела с отворени обятия усилията на AbleGamers и е ентусиазирана да се опита да включи предложените промени. “Въпросът се измести от “защо трябва да го направят” на “как”. Надяваме се този документ да послужи като справочен наръчник за всички разработчици и издатели, докато създават игрите, вместо да се опитваме да ги настигнем, след като вече играта е факт, посещавайки ограничен брой конференции или срещи на борда”, каза Барлет в интервюто.