Адриан Киемеларж за #GamerGate и мейнстрийм медиите

Адриан Киемеларж, един от основател на The Astronauts, независимото студио, създало една от най-любопитните игри на миналата година The Vanishing of Ethan Carter, сподели пред Game Raptor, че играта е нямало как да се появи в каталога на някое голямо студио, и именно това, че е част от едно независимо студио е помогнало много за излизането на играта.

„Не ме разбирайте погрешно. Не, че света на ААА игрите е изцяло лош, тъкмо напротив. Аз мисля, че разработчиците на големи заглавия имат много повече свобода, отколкото мнозина мислят. Нека обаче не се залъгваме и да се преструваме, че щяхме да може да направим игра като The Vanishing of Ethan Carter, ако не бяхме станали независими“, споделя Киемеларж. Той самият е човек с достатъчно опит в индустрията, като започва професионално да създава игри през 1993 г. Преди да основе The Astronauts, Киемеларж е един от основателите People Can Fly (Painkiller, Bulletstorm.) и негов творчески директор.

Доста любопитно изглежда мнението на Киемеларж относно #GamerGate, публикацията на Оливър Кемпбъл в Medium и всичко това, което става зад кулисите на индустрията. Като да речем едностранчивото представяне на GamerGate от определени водещи медии. Дали се страхува от това, че заставайки зад позицията на Кембъл и може ли да влезе в черния списък на мейнстрийм медиите само, заради това, че не сочи с пръст представителите на движението.

„Нека започна с това, че поне на мен доколкото ми е известно, доказателство за такива „черни списъци“ – няма. Страхът от игнориране на играта ми или на която и да е друга игра не идва от света на видеоигрите, а от това, което виждам, че става в други сфери на развлекателната индустрия, които са монополизирани от крайно леви настроения„, споделя той. Киемеларж привежда за пример Лари Корея (Larry Correia) известен с книгите си от света на Monster Hunter, който започва да издава произведенията си сам, и въпреки, че печели награди (получава даже номинация за наградите Hugo), оглавява класациите за бестселъри, то той продължава да е пренебрегван от мейнстрийм медиите като Publisher’s Weekly, NYTimes или Guardian. „Ще ви помогна ли (да се сетите защо е така), ако ви кажа, че той е религиозен човек, с десни виждания и поддръжник за по-свободен контрол над оръжията?“, пита Киемеларж.

Изглежда цялата тази истерия и лицемерие в медиите, Интернет и публичното пространство е неразбираема за Киемеларж. Той споменава, че все пак му е известно, че журналисти вече използват специален филтър в Twitter, който държи настрана от акаунта им всеки, който по някакъв начин е свързан с #GamerGate. И не, че не се страхува от попадането в такъв списък, но връщайки се към Корея, Киемеларж споделя убедено, че щом той може да се справи без помощта на мейнстрийм медиите, така ще могат и The Astronauts.

„Но определено, аз няма да се чувствам в комфортна среда, ако геймингът бива движен от политиката, а не от качеството“, заявява Киемеларж.

Има ли изход от ситуацията? Окончателно ли са скъсани връзките между традиционните медии и геймърите – особено тези, които се определят като част от #GamerGate?

Според Киемеларж, исканията относно етиката на журналистите в тези медии, от страна на представителите на движението са три: да се казва истината за #GamerGate или поне да не се лъже (вероятно тези от вас, които са в течение на ситуацията около движението са забелязали едностранчивото отразяване на #GamerGate като тълпа от обезумели тролове – б.а.). Второто искане към медиите – да са прозрачни и да разкрият потенциални случаи на конфликт на интереси. Третото искане – откриване на платформите си, така че по страниците им да не присъстват гласовете единствено на тези, които са в крайното ляво – или поне да спрат да се занимават с политика или социална критика и да се съсредоточат на гейминга и игрите, като път за отвличане от реалността.

Киемеларж явно си е написал домашното, разглеждайки доста материали по въпроса. Той например изразява крайното си учудване от огромния обем на отразяването на Feminist Frequency и техните възгледи, и в същото време, колко малко се дава, ако въобще се дава, достъп до страниците на тези медии, на другата страна.

„Или вземете например самите GamerGate. Някои от тези големи сайтове публикуват множество анти-GamerGate материали, така че те показват интерес към въпроса – не казват, че са неутрални. Но как е възможно те никога да не предлагат трибуна на тяхната платформа за контра-аргументите. И това, което искам да кажа тук е, че даже и да мислят, вярват искрено, че #Gamergate е легион от кръвожадни женомразци, водени от самия Сатана, защо не предложат на своите читатели част от своите възгледи по въпроса“, пита Киемеларж.