Време за ревю: Assassin’s Creed: Unity

За играта:

Студио: Ubisoft Montreal
Издател: Ubisoft
Жанр: екшън приключение
Платформи: PC, PS4, XBOX One
Уебсайт:

Положителни страни: Париж е претворен по един страхотен начин„ колоритен главен герой; гъвкаво и маневрено придвижване; по-либерални мисии

Отрицателни страни: историята постепенно претопява главния си герой; недопустими технически проблеми от всякакво естество

Заключение: Очакванията към Unity бяха огромни и въпреки, че по отношение на геймплея те до голяма степен се сбъдват, удоволствието твърде често е помрачено

Френската компания Ubisoft връща своята поредица Assassin’s Creed у дома с появата на Unity – първата next-gen версия на историческото екшън приключение, която ни отвежда в революционен Париж от края на 18 век. Играта заменя морските битки от Black Flag със среда, която извиква спомени за Assassin’s Creed II и Assassin’s Creed: Brotherhood. Със започването на Френската революция хиляди хора тръгват по улиците на Париж, което превръща Unity в може би най-динамичната и хаотична игра от серията.

Но този интерактивен хаос има своята цена.

center>

Този път главната роля в играта се пада на нахакания и несломим Арно Виктор Дориан, който като цяло е доста добър герой. Останалите персонажи също не са зле и на някои момент в историята наистина има добри опити за тяхното превръщане в естествени и живи герои, за които да ви пука. За съжаление с напредването на играта сюжетът постепенно замира и голяма част от действието се развива прекалено предсказуемо. А може би най-лошото е, че към края на играта колоритната личност на Арно е притъпена за сметка на до болка познатата обща история за борбата между тамплиерите и асасините.

За щастие сцените в съвремието, които продължават общата сюжетна линия, свързваща игрите, са относително малко и на достатъчно разстояние така, че да не се усещат прекалено агресивно вмъкнати в сюжета, както преди. Тук основно място заемат времевите аномалии, поради които ви се налага да се пренесете за кратко в различни исторически периоди преди да се върнете отново в Париж. Тези внезапни мисии са линейни, но са доста забавни дори и когато реалното им влияние върху историята е ограничено. Все пак трябва да отчетем, че идеята е добра и дава нужното разнообразие.

Така или иначе, развитието на сюжетната линия е предимно на заден план и служи като извинение да продължите играта. За сметка на това истинската звезда на Unity е самият Париж. Подобно на Рим от Brotherhood, френската столица е пресъздадена по един брилянтен начин и често пъти самото обикаляне из пълните с живот и атмосфера улици на Париж е удоволствие само по себе си. Исторически сгради като Нотр Дам са изобразени по страхотен начин и тяхното покоряване благодарение на ловкостта на Арно дава неповторимо усещане.

В този ред на мисли, управлението на Арно с лекота може да бъде определено като най-доброто в поредицата. Той стъпва много меко и катеренето и тичането са впечатляващо гладки и гъвкави. За това допринасят и новите анимации, които правят движенията съвсем естествени. Преминаването по свободно избран от вас път никога не е било по-лесно и придвижването из пъстрия Париж е изключително приятно.

Ubisoft неколкократно изтъкна, че Unity позволява да подходите към задачите си по начин и в ред, по който искате вие. До известна степен това обещание наистина е спазено. За разлика от предните игри, тук няма мисията ви няма да бъде автоматично окачествена като провал, ако не успеете да се придържате към точно определените условия. Така например, ако решите, че нямате време за излишни любезности, нищо не ви спира да нахлуете в сграда, пълна с войници посред бял ден и след продължителна борба да елиминирате целта си. Просто по този начин пропускате няколко бонус сцени и задачи, които иначе бихте могли да видите и реализирате.

Подобен подход е определена стъпка напред за поредица, която досега по-скоро обещаваше, отколкото наистина позволяваше голяма свобода на действие. Измислянето на собствен план за действие и изпълнението му е особено вдъхновяващо, като разбира се винаги трябва да бъдете готови за някоя изненадваща динамична случка, която пък прави цялата операция още по-непредсказуема.

До тук изглежда, че Unity заслужава само похвали и от геймплей перспектива това е така, но вече стана широко известен техническия проблем, който играта има. Кадрите в секунда, които по принцип са ограничени до 30, много често падат до 20-25 и това е особено видно, когато се движите сред големи тълпи, а Париж е пълен с такива. Градът изглежда адски красиви и реалистично до момента, в който почнете да се движите и установите, че всъщност се влачите. А когато ситуацията изисква бързи действия от ваша страна положението става нетърпимо.

Ако паднете в битка, това технически няма да ви върне много назад благодарение на равномерните чейкпойнтове, но пък ще ви напомни колко бавно всъщност зарежда играта. Понякога изчакването може да продължи до 30-40 секунди. Понякога играта направо забива със съобщение, че е прекъсната връзката със сървърите на Ubisoft. Накрая идват и вече прочутите гличове като персонажи, които пропадат, заклещват се или изчезват.

В Assassin’s Creed: Unity определено се крие много добра игра, погребана под непростимо количество технически проблеми. Пачовете вече са на път, но за ААА заглавие подобно нещо е неприемливо. Новата игра е добър пример за това как в желанието си да пусне повече игри за кратко време, Ubisoft очевидно надхвърля възможностите си. Играта действително предлага интересен геймплей, структура на мисиите, която окуражава експериментите и забавен ко-оп. Когато всичко бъде изгладено и отстранено, Unity ще бъде наистина добра игра; на този етап обаче тя е един недовършен продукт, който всячески се опитва да заличи доброто впечатление с поредица от технически проблеми.