Време за ревю: Borderlands: The Pre-Sequel

За играта:

студио: 2K Australia
издател: 2K Games
жанр: шутър
платформи: PC, PS3, XBOX360, OS X, Linux
уебсайт:

Положителни страни: когато работи, геймплеят е все така забавен; играта в ко-оп със сигурност е по-забавна; не е нужно да имате скъпа нова конзола, за да я пробвате

Отрицателни страни: светът този път не е особено интересен; системата за плячка не е добре балансирана; бъгове, които нямат място в такова заглавие; нищо качествено ново

Заключение: The Pre-Sequel ще задоволи нуждата от шарени антигравитационни приключения, но не е Borderlands играта, която феновете заслужават и чакат

Истината е, че до момента практически липсваше игра, с която да бъде сравнявана поредицата Borderlands. Разбира се, шутъри от първо лице на пазара не липсват, но никой от тях не предлага същото ударение върху ко-оп играта и плячкосването в стил Diablo. С появата на Destiny миналия месец обаче това се промени. Въпреки това подобно сравнение е доста интересно, защото на теория двете игри си приличат, докато на практика се играят по твърде различен начин. Ако досега не сте играли някоя от предните две части на Borderlands, но пък сте пробвали FPS хита на втората половина на годината Destiny, то най-лесно можем да опишем The Pre-Sequel като Destiny с чувство за хумор… и по-издържана от научна гледна точка.

Говорейки за чувството за хумор, то определено е отличителна характеристика на цялата серия и The Pre-Sequel не е по-различна. Докато в Destiny историята е прекалено елементарна, а играта чисто и просто не успява да си изгради собствена идентичност, The Pre-Sequel е пълна с характер, запомнящи се персонажи и шеги, които често пъти са тотално извън контекста на открития космос. Приятното впечатление се засилва още повече от това, че играта дори не е дело на титулярното студио Gearbox  – то все пак е давало напътствия в процеса на разработка – а на 2К Australia.

В хронологично отношение The Pre-Sequel се разполага между оригиналната Borderlands и нейното продължение, откъдето произлиза и забавното заглавие. Голямата част от играта се върти около Джак Хубавеца (Handsome Jack), който в този момент още не се е оформил като истински злодеи и дори ще трябва да му помогнете да избяга от неговото заточение и да си върне контрола върху лунната база.

Цялата история е разказана като един голям спомен, което може би звучи добре като идея, но на практика означава, че често пъти ще трябва да раздвоявате вниманието си между случващото се на екрана и малкото квадратче в единия ъгъл, което изобразява други герои, коментиращи случващото се или споделящи някакви спомени. Въпреки че диалозите като цяло имат хумористична стойност определено е добре да сте играли предните части, за да имате представа какво всъщност се случва. Ако това беше пълноправна трета част, със сигурност сценаристите щяха да отнесат повече критики за този полвинчат подход, но предвид, че играта излиза само за PS3 и XBOX360 (плюс РС, разбира се), то тя очевидно е насочена към „старите“ фенове, които най-вероятно са се сблъсквали с поне една от двете части на своите конзоли.

Така например всеки един от четиримата герои, измежду които може да избирате, се е появял в поне една от двете игри. Athena например бе част от DLC-то The Secret Armory of General Knoxx докато Nisha бе шерифът на Линчууд от Borderlands 2; тук тя е едновременно майстор на далечните изстрели и най-бързият стрелец с пистолет. Wilhelm бе бос от същата тази игра, а сега има роля на получовек, полукиборг и от избора на играчите зависи в каква посока ще се развият уменията му. Накрая Claptrap дава първата възможност да играете с някои от забавните роботи от поредицата, но той също не е нов герой. Всеки герой може да се модифицира със съответни модове за класа му и друга екипировка, но ветераните в серията добре знаят, че началният избор не е толкова важен, тъй като героят ви търпи огромно развитие в хода на играта.

Четирима нови герои е абсолютният минимум, който човек може да очаква от нова Borderlands игра, пък била тя и само спин-оф, но съжаление извън това в играта сякаш не са отишли повече усилия. Наличието на кислородни резерви, чието съдържание трябва да наблюдавате, внася определен динамичен и дори стратегически елемент, особено когато се окаже, че запасът е на привършване, а вие сте далеч от така необходимата станция за презареждане или естествените резервоари. Ако пък решите да жертвате малко от него, може да подскочите високо във въздуха и тъй като гравитацията на луната е ниска, тези скокове представляват бърз и атрактивен начин за придвижване, да не говорим, че е възможно да атакувате отвисоко. Към арсенала са добавени и лазерни оръжия, които са доста забавни и предлагат различни видове атаки като стрелба с един изпепеляващ лъч или пък троен изстрел.
 
Извън това The Pre-Sequel вече навлиза в познатата територия на „повече от същото“. Пак ще обикаляте от място на място, за да убивате бандити и други гадини на два или четири крака, повечето от които говорят с отчетлив австралийски акцент. Borderlands 2 внесе повече разнообразие в локациите спрямо оригиналната игра, но The Pre-Sequel отново връща проблема като ви залива с километри сив лунен пейзаж. Между тях все пак има ледени полета или вряща лава, а периодично ще ви се налага да посетите Конкордия и няколко други поселища, но като цяло трябва да свикнете с много сиви скали и кратери заедно с еднакво сили коридори из станциите. За щастие пътуването в света на играта става по-приемливо благодарение на новите превозни средства, които обаче са ограничени само за един или двама пасажери.

Нищо от това обаче няма значение, когато влезете в поредната престрелка и след това се втурнете, за да проверите плячката, която падналите врагове са оставили. Както подобава на добре развита система за плячка, оръжията и екипировката постепенно стават по-добри и ви карат да продължавате, за да се сдобиете с по-ценни неща. Прави обаче впечатление, че като цяло качеството на предметите е доста занижено и в опита си да направи някои от тях по-желани, играта отнема прекалено дълго време преди да ви ги даде. Въпреки че кампанията е просторна и пълна със странични мисии, легендарните оръжия и истински полезните предмети се срещат крайно рядко и това е малко разочароващо. Всяко сандъче, с изключение на тези, които изискват 40 лунни камъка (или moonstones, което е местният еквивален на eridium от предната част) практически никога няма да ви пусне уникални или епични предмети, а най-често дори ви замерва само с безполезни оръжия. Едва към самия край на играта честотата, с която откривате по-добри неща се повишава и можете да се отървете от оръжието, което сте ползвали през последните три-четири часа. Така балансът между прогреса и по-добрата плячка изглежда малко нарушен.

От време на време има и досадни бъгове, които са недопустими за игра с такива претенции. Сред тях са NPC-та, които сякаш се движат на забавен кадър или блокират пътя, врати, които не се отварят или пък доста чувствително неотчитане на изстрелите. Обикновено повечето от тези неща могат да се оправят с просто рестартиране от последния чекпойнт, но със сигурност не правят добро впечатление. Трябва да отбележим, че това е може би най-кратката от трите игри и може да я приключите след не повече от 20-25 часа, като в тази стойност влиза всичко в кампанията, страничните мисии и райда след края на играта, който всъщност е просто по-силен финален бос.

Тук-там в кампанията има интересни и атрактивни моменти, но повечето от страничните куестове не са особено оригинални и понякога дори изискват да правите едно и също нещо на различни места. В играта има общо 9 боса, но реално само няколко от тях изискват по-особена стратегия. Това не е непременно лошо само по себе си, но за игра, която на външен вид изглежда толкова забавна и шантава наистина е малко разочароващо.

Borderlands: The Pre-Sequel в никакъв случай не е лоша игра и със сигурност може да задоволи желанията на всеки геймър, който иска нова порция от познатия ко-оп/луут геймплей. В същото време обаче това не е пълнокръвно продължение  – нещо, което се подсказва и от самото заглавие – а по-скоро някакъв масивен самостоятелен експанжън, който представя нещо, което всички вече познаваме. Налице са някои определени недостатъци, които гравитират основно около скучноватото странично съдържание и небалансираната система за плячка. Въпреки това в основата си геймплеят е все така солиден и не изневерява, просто не е достатъчно нов и разнообразен, за да му се зарадваме истински. Ето защо можем само да се надяваме, че когато се появи – защото в това по-скоро не може да има съмнение – Borderlands 3 най-сетне ще направи следващата голяма крачка в развитието на поредицата.