Дeйствията ви в No Man’s Sky няма да остават без последствия

No Man’s Sky има амбицията да се превърне в един от най-големите игрови дебюти тази година. Идеята за процедурно генерирания свят на играта, меките цветове и ретро рисунък и тази за квантовото състояние на вселената на No Man’s Sky – фактът, че всеки един от десетките хиляди светове едновременно съществуват (при посещението на планета, нейният свят бива автоматично генериран посредством специален и сложен алгоритъм) и не съществуват (всяка планета, която виждате от звездния си кораб е място със собствена атмосфера и фауна, което може да посетите, но то не съществува в реалния смисъл на думата, докато не го посетите), всичко това звучи достатъчно вълнуващо, за да очакваме с нетърпение 21-ви юни, когато играта ще дебютира. Нейният създател в момента е един от най-търсените хора за интервюта от медиите, отразяващи света на игрите.Шон Мъри и Hello Games не се и крият от медиите. В едно от последните интервюта, които Мъри дава за чикагския Daily Herald, той говори повече за правилата във вселената на играта и богатството на No Man’s Sky. Макар и да не е типичното sci-fi заглавие – нямате зла звездна корпорация, срещу която да се борите или красиво момиче, което да спасите от лапите на могъщ злодей, а по-скоро игра, в която да изследвате и откривате, в No Man’s Sky ще можете свободно да си взаимодействате със света, който посещавате. Ако искате може да играете като откривател тръгнал на мисия в отбелязване на разнообразието на света на посетената планета или на типичен човек – убивайки всичко живо, което мърда около вас. Това обаче няма да остане ненаказано.

„Можете да бъдете добър гражданин на вселената или да сте гадняр. Всичко зависи от вас. Ако изберете второто, то е добре да знаете, че тук има интергалактическа сила – „Пазителите“ (Sentinels), които понякога преследват тези, които създават проблеми, като например крадат от фабриките на извънземните или убиват прекалено много от съществата във вселената на играта. Това са тези саморепликиращи се дронове, които са създадени и пуснати от древните предци, които са го направили с цел да защитят планетите. Те обаче понякога губят контрол и е трудно да кажеш с убеденост добри ли са или лоши“, споделя Мъри. Особено интересно звучи фактът, че самият Мъри не знае какво точно има в света на играта, именно заради силата на енджина, който той създава специално за No Man’s Sky и използваните алгоритми, виновни за „случайните“ вселени в играта. Той разказва за момент, когато показвал играта на свой познат и кацнали на една планета, когато видели някакво огромно същество изглеждащо като зомби Тиранозавър екс. „Върви! Приближи се към него да го разгледаме.“, му закрещях аз. Доста е забавно, че даже и аз не познавам собствената си игра“, разказва Мъри.

Но играта не е безцелно, макар и красиво, пътешествие. Подобно на всяко пътуване, и в No Man’s Sky има крайна точка. Това е центъра на вселената. Онази ярка светлина, която ще виждате на звездната карта на играта, заобиколена от малки точици, всяка, от които представлява галактика. Колкото повече подобрявате възможностите на своя кораб и се придвижвате към вътрешността на вселената, толкова по-близо ще е целта.

„Когато стигнете центъра, ще намерите причина, за да продължите да играете, но за повечето хора, това вероятно ще е и моментът, в който ще спрат да играят. До този момент те ще са изиграли вероятно стотици часове“, завършва Мъри.