Ето как всъщност работи играта Duck Hunt, в която стреляхме с пистолет по патки

Простотата на лова на патици чрез насочване на пистолет-играчка към телевизора и пристрастяващото натискане на спусъка превърнаха „Duck Hunt“ в една от най-популярните игри за Nintendo Entertainment System (NES). Смеещото се куче бързо се превърна в едно от най-неприятните неща в историята на видеоигрите. Много от вас със сигурност са прекарали умопомрачаващо количество часове в една от най-приятните форми на забавление и разтоварване, които знаем. 

Въпреки че въображението на детския мозък можеше да накара фалшивото оръжие да се чувства истинско, единствената му обратна връзка беше емблематичният му звук. Няма никакви светлини, вибрация, някакъв откат, или каквото и да е било друго. 

Това породи голямо любопитство как точно се определя местоположението на изстрела.

Още по-интересно е, че пистолетът – продаван като Nintendo Zapper – е работил с всеки телевизор или екран, което го прави универсално съвместим през онази епоха. Нещо трудно срещано. Разбира се, много от вас са изпитали тази емоция на конзола-копие от сорта на Terminator, с нейния пистолет. Принципът на работа обаче е идентичен.

Как започва всичко?

„Duck Hunt“ се появява за първи път с пистолета Zapper през 1984 г. в Япония и достига до американските домове през 1985 г. Въпреки това наследството на пистолета, използван в игри като „Duck Hunt“, може да се проследи до 30-те години на миналия век, когато са създадени първите такива. Светлинни пистолети, които използват фото тръби или вакуумни тръби, които могат да засичат светлина.

Най-ранната известна игра със светлинни пистолети, Ray-O-Lite, е представена през 1936 г. от Seeburg – компания, специализирана в производството на компоненти и системи за музикални автомати. В тази игра играчите използват светлинно оръжие, за да стрелят по малки, движещи се мишени с фотоелектрични сензори. Всеки път, когато светлинният лъч от оръжието се удари в сензор на мишената, играта може да го открие. 

На подобен принцип е създаден пистолетът Zapper, използван в играта „Duck Hunt“.

През 70-те години на ХХ век видеоигрите със светлинни оръжия стават малко по-популярни благодарение на системата за видеоигри Magnavox Odyssey. Те обаче не успяват да се превърнат в хит, тъй като системата за игри е съвместима само с телевизори Magnavox.

Какво прави NES Zapper толкова популярен?

Освен ограничената съвместимост, самата система за игри на Magnavox е примитивна и без реално движещи се обекти. Вместо това тя изисква да залепите полупрозрачни плакати на телевизора, докато на различни места на екрана проблясват капчици светлина.

По-широката съвместимост направи пистолета NES Zapper популярен сред децата и възрастните по целия свят. Zapper доведе и до появата на безброй алтернативи и фалшификати, използващи подобна технология. Докато пистолетът вдъхнови оригиналния Zapper, други светлинни пистолети се появиха с различен дизайн, като например един с двойна цев и други с монтирани мерници и оптически прицели, като например Super Scope 6 на Super Nintendo.

Първоначално Zapper беше пуснат с вдъхновената от Дивия запад игра „Wild Gunman“ и поддържаше много други игри, включително „Hogan’s Alley“ и „Gumshoe“. „Duck Hunt“ се превърна в посланик на продукта поради карикатурните си графики и по-лекото насилие. Както и поради това, че беше включена в касета със „Super Mario Bros.“, която се доставяше с конзолата в много региони.

Компонентите на пистолета Zapper

Nintendo обръща принципа на светлинните пистолети при Zapper, като поставя фоточувствителен диод (наречен фотодиод) в пистолета. Откриваемата светлина се появява на екрана. Това е обратното на предишните светлинни пистолети, които изстрелваха лъч светлина към фотоелектричните сензори на мишените. Това прави Zapper съвместим с почти всички дисплеи по онова време. 

Фотодиодът е прост полупроводник, който преобразува светлината в електрически сигнал. Електрическият сигнал може да варира в зависимост от интензитета на светлината и затова фотодиодът се използвал за откриване на количеството видима светлина.

В контекста на „Duck Hunt“ фотодиодът на Zapper открива промени в интензитета на светлината, когато играчите натискат спусъка. За кратък момент по време на натискането на спусъка патиците се превръщат в бели блокове на черен екран. Фотодиодът регистрира попадение, ако „види“ някое от белите полета. Ето защо работи по-добре, ако го държите директно срещу телевизора – бялата кутийка е по-лесна за откриване от фотодиода.

Когато стреляте по няколко цели, играта показва бели блокове около всяка потенциална цел поотделно. 

Като засича последователните промени в светлината, конзолата може да определи кои цели сте поразили. Тъй като този процес отнема само няколко милисекунди, на никой не правеше впечатление, че има затъмнение или мигане на целите. 

Внедряването на системата от Nintendo помогна да се отстрани един сериозен проблем с по-старите светлинни оръжия. 

Този, при който играчите насочват оръжието към всеки източник на ярка светлина, като по този начин мамят системата, че мишените са застреляни. Играта се нуждае точно от контраста при бяла кутия на черен фон, за да може сензорът да я открие правилно. 

Стандартната светлина не би съдържала тъмен фон.

В знак на почит към емблематичното наследство, Nintendo включи Zapper като оръжие в поредицата игри Splatoon, а кучето от „Duck Hunt“, заедно с приятелска патица, като герой в поредицата „Super Smash Bros.“.