Излязоха първите ревюта на The Last of Us Part 2

По-малко от седмица остава до излизането на The Last of Us Part 2 и мнозина все по-често си задават големия въпрос: ще успее ли втората част да достигне успеха на първата? Ако се доверим на ревютата за играта, които тези дни започнаха вече да излизат, то отговорът на този въпрос би трябвало да е силно положителен. Naughty Dog вдигнаха завесата над ембаргото за ревюта на TLOU 2 и ще се опитаме да ви представим обобщен поглед над това, което мислят някои от водещите гейм и не-гейм медии по света за един от последните ексклузиви за PlayStation 4.

Така например от британския Metro акцентират над главната тема в играта – „цикъла на насилие“, както вече на няколко пъти го определиха от Naughty Dog – и важността на образа на Ели, която вече не е онова малко момиченце, търсещо опората на възрастните.

„Като във всяка една игра на Naughty Dog, диалогът и озвучаването от страна на актьорите е великолепно, но това, което е по-интересно е начинът, по който играта дава човешки облик на мишените ви и как симпатиите ви постепенно се пренасят от Ели към нейните жертви. Играта ви помага да прекарате значително време с основните цели на Ели, позволявайки ви да ги опознаете и разберете, или поне да гледате на тях като на реални хора, а не на цели или на босове в края на нивото. Ели не вижда нищо от това и убива без да се замисли или да прояви мисъл. Но вие, като играчи, разбирате кои са тези хора и защо са направили това, което са направили. Повече от веднъж, на вас, в ролята на Ели ви се налага да убиете някой, който знаете, че не го заслужава и тези моменти са особено смущаващи, сякаш сте въвлечени в престъпление, в което не бихте желали да участвате“, продължава анализа. Медията не е особено благосклонна към геймплея и неговото разнообразие, но нееднократно подчертава, че историята е това, което блести в The Last of Us Part 2.

„Дефиниращ поколението шедьовър“ е озаглавено ревюто на Кърк Макийнд от VG24/7.

Макар и публикуващите ревютата да са силно ограничени от Naughty и внимават да не издават спойлери, от Макийнд разбираме, че вместо сезоните от първата игра, действието в TLOU се развива в едва три дни. Той разкрива също така колко богат е света на първата игра, изпълнен с малки детайли, които вероятно лесно може да пропуснете. И докато изследвате този огромен свят, вие сте вкаран в една машина на времето, която ви връща в миналото и ви пренася обратно в настоящето, с което бивате погълнати неусетно от историята.

„Развитието е бавно – минават часове преди да се изправиш в битка срещу човек – връзките и развитието на героя е в основата. Минавате покрай сградите и виждате призрака на един свят, който е чужд на тези оцелели младежи, които търсят запаси, пренебрегвайки белите дъски, изпълнени с бележки за срещи и предвиждания за ръста в приходите“, пише Макийнд.

„Интензитетът на събитията се покачва с развитието на историята, но то е пресичано от споменатите връщания във времето. Това ви дава време да си поемете въздух преди главната история да ви връхлети. В един от тези моменти, вие разглеждате един музей с Джоел и Ели. Няма бойна сцена, просто двама героя, свързани помежду си, а вие си взаимодействате с декорите. Това е един от любимите ми отрязъци в игра, която въобще съм играл и ви поразява по-силно от виртуален куршум“.

„Когато тръгнаха финалните надписи на The Last of Us Part 2, аз все още бях под въодушевлението на последните няколко часа. Лоялността ми се местеше от един герой към друг. Заобичах тези, които мразех и намразих тези, които обичах. Смях се и плаках. Чувствах гняв и проникновение. Играта представлява нов маркер за качество на гейм героите и нямам търпение всеки да види колко специално преживяване е това“, завършва Макийнд.

За разлика от хората от Metro на Кали Плег от Gamespot, геймплея, комбат и стелт механиките, събирането на различни предмети и откриването на тайните зад тях ѝ допада, но тя разкрива нещо – въпреки ограниченията, наложени ѝ от Naughty – което звучи важно.

„Във втората част от играта, тези проблеми с изследването продължават, както и ужасите на насилието и боя. Но поради това, че имам забрана да разкривам подробности бих споделила само, че общата рамка на историята се променя значително в даден момент от играта и контекстът на всичко, което сте правили досега се променя с него“, обяснява Плег. „Има много неща, които би ми се искало да споделя, но не ми е разрешено, докато играта не излезе, но именно тази половина от играта е причината, поради която всичко в нея придобива своя смисъл и работи изобщо. Тя разглежда много от насилието случило се преди, макар и не всичкото насилие по принцип, и е момента, в който историята намира своя смисъл“.

Кеза Макдоналд от The Guardian също е смутена от поведението на Ели и възхитена от играта като цяло, давайки ѝ максимална оценка.

„Имаме стрелби и коктейли „Молотов“ и дори огнеехвъргачка по едно време, но имаме също така и много криене, бягане от опасността и провиране през високата трева, в отчаян опит да не бъдем намерени“, пише тя. „Това не е игра, която те кара да се чувстваш всесилен. Ели може да се грижи за себе си, но аз прекарах по-голямата част от играта с чувството, че съм ужасно застрашена“.

„Това не е история от типа, който директно ви учи, че насилието е лошо. Подобно на повечето зомби развлечения, насилието е вградено в този свят и в нашите взаимоотношения с него. Но тук става въпрос за мотивацията за това насилие, непрестанния цикъл на отмъщението, който кара отделни хора или цели народи в разрушителни спирали и какво е нужно да бъдат прекъснати тези цикли“, продължава Макдоналд. „Имаше части от играта, които трябваше просто да изтърпя чинно вместо да им се наслаждавам, бясна или отвратена от това, което вършат героите и конкретно – това, което вършех аз. Ще има много играчи, на които няма да им хареса посоката, в която ги отвежда тази игра, но за Бога, тя е изключително емоционално ефективна. Бях обсебена от нея още от първия ѝ час и сега, когато вече я завърших, не мога да спра да мисля за нея вече дни наред“.

„Емоционално изстискващо. Неуморимо, депресивно мрачна. Красиво разказана“. Така обобщава Джейкъб Сийгъл от BGR в ревюто си за The Last of Us Part 2, озаглавено „Ние сме вируса“.

Един от акцентите в ревюто на Сийгъл, подобно на другите му колеги е добрата работа на Ашли Джонсън, комабт стратегията, която ти помага да се учиш от грешките и разбира се общия ефект от видяното.

„Не всеки ще заобича това продължение. Самият аз не съм сигурен, че го направих, и играейки играта в разгара на действителна глобална здравна криза, това само засили ужаса. Но Tha Last of Us Part II е без съмнение незабравима, и поставя нова летва за това на какво са способни игрите история да постигнат“, обобщава Сийгъл.

И ще завършим с Дийн Такахаши от VentureBeat, който изтъква някои от големите достойнства на играта и това, което вероятно ще харесате в нея. Като подобренията на геймплея в множество аспекти в сравнение с първата игра – както при изследване на света и комбат механиките, така и във възможностите на Ели. Но също така и качествената история, разнообразието на герои, всеки от тях с различна позиция, невероятната графика, оказваща силно въздействие върху геймплея, хуморът, вкарван от време на време от качествения сценарий, красивата музика, написана от Густаво Сантаолала. Това, което Такахаши смята, че може да не се хареса на играещите са например дългите отрязъци от време между отделните ключови моменти в играта. Присъствието на поредния култ, което Такахаши смята за излишно клише в един толкова добре създаден и уникален свят. Контролите и по-точно разминаването във времената на натискане на бутона и времето, в което действието, което сте искали да извършите се случва в действителност на екрана“Ще проклинате всеки път щом се случи това, крещейки: „Но аз натиснах бутона първо!“. И нереалистичното представяне на мунициите, което наистина звучи разочароващо сякаш.

„Винаги не ви достигат муниции. Това е добра концепция за сървайвъл история. Но може да дразнещо също, когато елиминираш пазач и му вземеш пистолета. Тогава откриваш, че му е останал само един куршум или няма въобще. Защо въобще е пазач, ако няма никакви муниции“, се пита той.