Интервю с представител на #GamerGate

Геймърската общност тези дни отново е под напрежение. Погледите са обърнати към общността, поради скорошната поява на движение, което е обявило за своя мисия амбициозната цел да промени сериозно някои неща, които се случват в редакциите на геймърските медии, сред разработчиците и гейм журналистите на свободна практика.

Става дума за #GamerGate, движение придобило популярност това лято, около мини-скандала, който възникна около авторката на Depression Quest Зоуи Куин. Нейният бивш приятел се появи в Мрежата с директни обвинения, че Куин е имала интимни отношения с журналиста от Kotaku Нейтън Грейсън в замяна на написването на положително ревю за играта й. Цялата тази работа изглеждаше, като някаква еднодневна „селска драма“, ако не беше Мрежата и странните закони, по които се движи тя. На случая се придаде изключителна важност, макар и никой явно да не е подлагал под съмнение мотивите на бившия приятел на Куин. Вероятно това е било просто капката, нужна на някои хора, които да видят преливане на чашата.

Наложи се лично редакторът на Kotaku Стивън Тотило да се появи с материал, в който съвсем просто обяснява, че Грейсън и Куин са имали връзка – да, само че той не е писал ревю за играта й, а материал за гейм-шоу, в което се споменава Куин и нейната видеоигра. Въпросният материал, разказва Тотило, разглежда провеждането на game-jam шоу (което е включвало няколко независими игрови разработчика, в това число и Куин), което се е превърнало в тотално фиаско, благодарение на Pepsi и MountainDew – спонсори на събитието. Дали събитията, последвали материала са в стил „развален телефон“ или някой не е поискал да си направи труда да разбере какво се случва, но напрежението в социалните мрежи започна да се покачва, за да дойде и публикация на Адам Болдуин, известния холивудски актьор, появил се в Twitter с публикация, обединена от името на движението и връзка към видео в YouTube на InternetAristocrat, който обвинява Куин в какво ли не, показвайки като доказателство за заверата на Куин и Грейсън два материала на последния. И двата въобще не са ревюта на игри, а във втория, публикуван в RockPaper Shotgun, името на Depression Quest се нарежда до други 50 игри. Видеото, озаглавено „Quinnspiracy“ разглежда цялата история и подробности от живота и характера на Куин, както и история публикувана в Reddit, свързваща я с провалено друго game-jam шоу. Спорното поведение на Куин в този случай, предадено от потребител на социалната мрежа и отказа, по думите му, на някоя геймърска медия да отрази „скандала“, отразява един от проблемите на гейминг журналистиката днес, според InternetAristocrat.

Но поддръжниците на движението (или поне представящите се за такива), което настоява за спазването на етични норми от журналисти и разработчици, нерядко използват езика на омразата, за да общуват с въпросните журналисти и разработчици. Куин е обект на заплахи за живота й не само след цялата история, но и преди това. Заплахи и онлайн тормоз освен това получават и други разработчици и журналисти, като Анита Саркесян, Бриана Ву и др. По думите на Бен Скипър от IBT, самото движение може да се раздели на два лагера. Първият е представляван от споменатата екстремна група на хора, сипещи обиди и заплахи, а другата се бори за каузата на движението чрез нормална аргументация на исканията им. IBTimes UK се среща с представител на последните – 35-годишният Бари Смит.

На въпрос относно целите на движенето и защо той го подкрепя, Смит отговаря: „За мен GamerGate е най-вече движение, което се бори за етични стандарти в гейминг журналистиката. Разбира се, темите тук се разпростират и до по-далечни въпроси, но в основни линии, за мен то е това. Мисля си, че то обаче може да подейства като сутрешна аларма за политическото пробуждане на геймърите като цяло. Всички ние сме вече малко поостарелички днес“.

А какви промени иска да види?

Бари обяснява, че той най-вече иска да види ясно разграничаване между рекламирането, критикуването и разглеждането на игровите заглавия в ревюта. „Изтеклият в Мрежата материал TheGamejournopro сочи, че един от малкото сайтове, които позволяват провеждането на продължителни дискусии е The Escapist, който бива субсидиран отчасти от своите читатели. Ние също получаваме и доста оплаквания от анти-GamerGate хора по отношение на връзката на някои хора с рекламодателите. Това за мен е ясна индикация, че целия бизнес с онлайн журналистиката е изцяло зависима от приходите от реклами“, разказва Смит.

Смит дава и любопитен коментар отново въпроса на Скипър относно едно от исканията на GamerGate поддръжниците за премахване на коментарите относно сексизъм или расизъм в критичните материали относно игри, тъй като подобни актове политизират излишно медията. Смит смята, че именно това е една от причините, поради която за него трябва да има ясно очертана граница между ревю и критика. „Мисля си, че да позволиш на една игра да засегне нейната оценка и чрез нея metascore точките й, е много близко до манипулиране на това, което може да се говори или не в една медия, и това според мен не е нито в интерес на индустрията, нито пък помага на самите геймъри“, споделя той.

Смит не смята, че ако в играта присъства съдържание, което е обидно за някого, трябва да се смята за достатъчно за занижаване на крайната й оценка, „тъй като това провокира задаването на въпроса „Кой дава присъдата?“. Ако обаче трябва да се представи задълбочен анализ и критика на играта, това е друго.

Друго интересно виждане на Смит е по отношение на спомената първа група на екстремистки поддръжници на движението. Защо не се обръща внимание на нормалните поддръжници на GamerGate? Смит споделя, че това е просто за обяснение. Просто медиите търсят сензацията, пикантното, скандала. „Убеден съм, че има много геймъри, които подобно на мен ще се съгласят с мен относно това, че: в това да си геймър няма нищо срамно, че всички ние искаме по-добри медии, и че подкрепяме приобщаването към групата ни, но не смъртните заплахи и обидите“, споделя той. 

Вижда ли момент в бъдещето, в който няма да има нужда от съществуването на GamerGate? „На този момент етап смятам, че няма такъв момент“, заявява Смит, допълвайки, че движението представлява едно политическо пробуждане за игрите и за тези, които ги играят.

Смит мисли, че каквото и да се случи с движението, то хората, истинските поддръжници на идеята няма просто да изчезнат. „Ако това беше просто едно движение на тролове, то GamerGate нямаше да го има до седмица. Смятам, че всеки човек, който има интерес да изследва същината на проблема и какво означава реално GamerGate ще продължава да води геймърите към нови места и интереси, и си мисля, че тези нови открития вероятно ще са изумителни“, завършва Смит.