Как да се справиш с трол? Кажи на майка му!

Мрежата има не един и два проблема. Един от тях е използването на езика на омразата. Прикрити зад привидна анонимност и виртуалното си съществуване, потребители на киберпространството понякога изливат непредизвикания си гняв върху други участници в Мрежата, използвайки нецензурни думи, заплахи за саморазправа и даже за убийство, и то само защото си мислят, че могат да го направят и ще им се размине.

Срещата с подобни хора може да е изключително смущаваща, а ако Мрежата е и платформата, на която се изразяваш професионално, и ти се налага всеки ден да си обект на подобни посегателства, трябва да е и повече от смущаващо. Напоследък в геймърските общности има сериозен диалог относно използването на езика на омразата и отправянето на заплахи за живота на журналисти и разработчици от страна на потребители на Мрежата, които явно имат проблем не само с онлайн общуването си, но вероятно и с офлайн уменията си за водене на разговор. Това обаче няма как да не се отразява на жертвите на тези обиди и заплахи, ако и да са основно виртуални.

Е, една млада жена, която се занимава с гейм журналистика е решила да се справи по доста находчив начин с проблема. Става дума за 21-годишната австралийка Алана Пиърс. Освен студент по медии и комуникации, тя е журналист, отразяваща тенденциите във видеоигрите за местно радио и телевизия. Освен това си има и собствен YouTube канал. Гледайки коментарите на хората, които я обиждат, на нея й хрумнало, че това едва ли са възрастни хора, а по-скоро значително по-млади представители на мъжкия пол. И решила да се обърне за помощ към… техните майки.

„Оказа се, че повечето от тях са съвсем млади момчета и проблема е, че те не знаят друг по-добър начин на изразяване, така че отговаряйки им по разумен начин, не ми помагаше особено. И дойде момент, в който коментарите им започнаха да ме карат да се чувствам наистина некомфортно“, обяснява Пиърс за The Guardian.

Те изпълвали страницата й във Facebook с всевъзможни обиди и заплахи. След като направила свое проучване, тя разбрала, че да намери техните родители чрез профилите им в социалната мрежа било доста лесно и се захванала с въпроса.

„Това беше начин да намеря решение на проблема, да науча някои от тези момчета, че не е хубаво да се отнасяш сексистки към жените, даже и в Интернет – че сме реални човешки същества и трябва да очакваш последствия от действията си“, разказва тя. Относно хода й, определено е имало ефект, съдейки от отзивите на няколко от майките на момчетата, с които се е свързала.

А дали цялата тази работа има отношение с #GamerGate. Според нея – определено има.

В един-два материала тази година ви разказахме за зародилото се от страниците на Twitter пуританско движение, настояващо за спазването на по-високи етични норми от гейм журналисти и скъсването на зависимостта на някои от тях със студия и разработчици. Съставено от умерени представители на геймърската общност, стимулиращи честен диалог между журналисти, геймъри и разработчици, сред представителите на движението има една немалка група, съставена от груби, използващи езика на омразата геймъри, които изглежда са вечно недоволни от някого или нещо. И макар умерените представители на движението да се дистанцират от тях, то за широката публика, сякаш именно те, са представителна извадка за #GamerGate, а не нормалните, откритите за спокоен диалог представители на геймърската общност.

„Да, свързани са пряко (заплахите към нея и #GamerGate) и това е доста странно – което се случва в момента в гейминг културата. Хора ме питаха защо това момче ми изпраща заплахи за изнасилване, и има ли нещо повече зад тези заплахи. Аз само мога да предполагам, че вероятно то е гледало мое видео в YouTube, което не е харесало, а може би става дума за това, че съм жена и говоря за игри в Интернет. Знам, че звучи нелогично, но се случва на толкова много хора“, обяснява Пиърс.