Отново за насилието в компютърните игри днес

Днес, ще ви представим едно „мнение на заем“. Това е една статия появила се през почивните дни, на един от най-уважаваните журналисти, не само в гейминг-индустрията, но и в IT-журналистиката – Мат Сейнсбъри. Статията разисква един наболял проблем свързан с компютърните игри днес – насилието в тях. Дано ви е интересно:

„Видео-игрите представляват доминанта сред забавленията в света днес, и гейминг индустрията трябва започне да се държи по-отговорно при представянето на един широк спектър от нагласи, които се отнасят към проблемът за насилието днес.

Когато казвам това, нямам предвид, че игрите е нужно да бъдат цензурирани, нито пък това, че игрите карат хората да вършат злини – лично за мен, достатъчно психолози вече се провалиха в търсенето на допирни точки между игрите с насилие и агресивното поведение, за да ме убеждават в това, че игрите оказват по-силно влияние върху един разстроен ум, отколкото някоя книга или филм.

Но бих искал да акцентирам на това колко погрешно е становището на разработчиците на игри и твърдоглави в неправилното си разбиране за нещата. Това представлява смущаваща тенденция. Става дума за това, че не гейминг индустрията влияе на хората, а по-скоро игрите са отражение на една нездрава социална фиксация върху насилието. Е3 (известното световно геймърско изложение) всъщност се стори пошло събитие за немалко критици, заради огромното, като количество и наситено насилие, което бе представено на аудиторията. Но и това всъщност не е реалният проблем. Проблемът всъщност е много повече това, че гейминг индустрията представя насилието, както си знае и не се променя в това отношение.

Можете ли да си помислите за first-person шутър, където пръскането на човешки череп не е гаранция за награда? Това е и централната ми идея – има малко, много малки изключения в които убийството не носи награда, що се отнася до по-известните игри. Една игра може да не е спусъка, който веднъж натиснат ще накара някой в реалния живот да излезе и да почне да „очиства“ хора по улиците, но индустрията е представител на обществения интерес – както казах, тя е доминиращата форма за творческо изразяване – и точно сега, тя изразява едно много смущаващо отношение към насилието.

Във филмите и книгите има, разбира се много примери за формулата „насилието е слава“, но тя губи силата си благодарение на заглавия, като „Пълно бойно снаряжение“ (Full Metal Jacket), „Апокалипсис сега“ (Apocalypse Now) и „Войната е опиат“ (The Hurt Locker) – текстове, които ни карат да се запитаме, наистина ли е слава насилието. Гейминг индустрията все още не е намерила такъв балансьор и това е разочароващо – без да поставяме въпроси, не може да бъдем сигурни, че вършим това, което трябва.

Вместо да повдигат морални въпроси, разработчиците на игри са фокусирани повече върху това да изградят вида на поредното оръжие „по правилата“ или как да направят по-плавно отключването на 72-то ниво. Учат ни да не гледаме на хуманоидните аватари, като на хора, а като на движещи се мишени, като по този начин лишават от каквато и да е човещина цялото изживяване.

В една почти всеобхватно награждавана агресия и представящи насилието, като действие от което няма последствия, разработчиците на игри карат хората да не се държат, като хора. Предварително изгубена битка и е безсмислено да спориш за това, че игрите могат да накарат хората да мислят по определен начин.

Разработчиците на игри правят тези игри, понеже хората ги купуват – има невероятен апетит за такива игри, а маркетирането на насилието означава, че хората харесват насилието. Чрез провала им да произведат материал, който ще накара хората да поставят под съмнение този апетит, аз смятам, че разработчиците правят лоша услуга на обществото и отново ще кажа, че отговорните фактори в тази индустрия се държат изключително безотговорно в това отношение, особено, когато става въпрос за медия, която има потенциала и влиянието да бъде източник на социално възпитание, а не просто на гангстерска забава.“

А какво е вашето мнение по въпроса за насилието в игрите днес и връзката му с насилието в реалния живот. Има ли такава и каква е тя? От игрите към обществото или обратното?