Процедурно генерираният свят на No Man’s Sky и самостоятелния живот на вселената на играта

В края на миналата седмица, Atlantic публикува увлекателен и пространен материал, насочен към едно от заглавията, които се очакват с изключително нетърпение не само от феновете на sci-fi жанра, но и от много средностатистически геймъри. Става дума за No Man’s Sky на Hello Games. Амбициите на малкото студио (създатели на Joe Danger) са огромни, какъвто е и процедурно генерираният свят на играта.

18 446 744 073 709 551 616. Това е броя на уникалните планети в играта, всяка със свой собствен живот, за които разказват пред Рок Морин създателите на играта.

„Физиката във всяка друга игра е изфабрикувана”, споделя главният архитект на No Man’s Sky Шон Мъри. „Когато се намирате на една планета, вие сте заобградени от небесна кутия (skybox) – куб, на чиито страни някой е нарисувал звезди и облаци. Ако имаме денонощен цикъл, то това е просто защото някой променя погледа ви над различни кутии”. Това, пише Морин, представляват също така бариери отвъд, които играещият не може да премине. Звездите са просто осветени точки. В No Man’s Sky обаче, всяка звезда е място, на което може да отидете.

„В нашата игра, когато сте на някоя планета можете да видите в далечината докъде стига повърхнината ѝ. Може да вървите с години и след което да се озовете там, откъдето сте тръгнали в началото. Денонощният цикъл в нашата игра се случва в реално време, тъй като тя се върти около реална ос, обикаляйки свое слънце. Имаме реални физични закони тук. Може да полетите от космическа станция към планета и когато след кацането си поемат по обратния път, станцията вече не е там – планетата се върти. Има хора, които докладваха тази характеристика като бъг”, споделя с усмивка Мъри.

Самата игра със сигурност може да предложи своя огромен свят не само на геймърите, но и на специалисти и изследователи от различни области. Генерирането на вселената същ е нещо наистина значимо. И не става дума просто за 600-те хиляди реда код, който представлява No Man’s Sky, а за нещо много повече, коментира Морин. Всичко започва, разказва той, с едно действие – вкарването в системата на една-единствена случайна цифрова редица – телефонният номер на един от програмистите. С помощта на алгоритми, този ред е преобразуван в допълнителен брой математически редове, създадени и обработени от системата посредством компютъризиран генератор на псевдо-числа.

Морин припомня, че учените все още спорят, дали нашата собствена вселена функционира на случаен или на детерминистичен принцип. Самият Айнщайн е бил убеден, че „Господ не играе на зарове”, нито пък No Man’s Sky го прави, допълва Морин. Веднъж захранено празното пространство в програмата с първата числова редица, вселената е безвъзвратно създадена. Вселената в играта от една страна живее свой собствен живот, и в същото време е замръзнала, освен представяното пред играещия.

„Това, което виждате… няма значение съществува ли или не, защото даже и нещата, които не виждате си имат свой собствен живот. Животни на далечна планета, която никой никога не е посещавал пият вода от извор или заспиват, понеже следват формула, казваща им какво да правят и къде да ходят. Ние просто не пускаме изпълнението на формулата, докато не се озовете на тази планета”, обяснява Мъри.

Самите създания в играта са генерирани посредством процедурно разбиване на архетипи, като на всеки от тези разбити архетипи е получил свое собствено поведение. „Разполагаме със списък на обекти, за които животните знаят, че съществуват”, споделя на свой ред AI програмистът Чарли Тангора. „Някои от тях имат афинитет към определени обекти спрямо други и това е част от желанието ни да им дадем тяхна собствена идентичност и индивидуалност. Те си имат приятели и най-добри приятели. Това е просто етикет, прикрепен към малко код. Те питат телепатично накъде отиват приятелите им, така че да могат да се координират”.

Огромният, процедурно генериран свят на играта няма да е изненада само за геймърите, но ще е и толкова непознат за самите му създатели и има нещо, което е в някаква степен тъжно, понеже: „Хората ще спрат да играят играта още преди да открият и по-малко от един процент от света. Така е с игрите. Глупаво би било да мисля по друг начин. Това е и по някакъв начин тъжно. Когато летим през галактическата карта, ние виждаме всички звезди, всяка, от които имат свои собствени звезди около тях, живот и екология – и огромното, необятно разнообразие никога няма да бъде посетено. В даден етап сървърите просто ще бъдат закрити. Всичко ще бъде изключено и ние ще сме хората, които ще го направят”, завършва Мъри.

Играта прави премиерата си това лято.