Сам Барлоу за Her Story: Исках да създам игра, която да остане в главите на хората

Тези дни се шуми доста около Her Story и това не трябва да учудва никого при положение, че геймъри в цялата мрежа хвалят иновативната детективска история на Сам Барлоу. Самият той се радва на интереса на медиите и с охота дава интервюта, в които разкрива повече за играта. В едно такова интервю – за appunwrapper – Барлоу сподели основната мисия, която той си е поставил при създаването на Her Story: да създаде нещо, което да остане в главите на хората. И изглежда се е получило, имайки предвид всички онези положителни отзивив за играта и дискусии относно тайните в Her Story.

„Предполагам, че се опитвах да създам нещо, което ще остане в главите на хората. Това беше важно за мен – и мисля, че това е нещо важно особено по отношение на видеоигрите, където вие заангажирате прякото участие на публиката си – да оставиш някои неща на въображението на играещите. Именно въображението в голяма степен излиза на преден план, когато пред вас се разказва една история, и си мисля, че е хубаво да дадеш известно право на собственост на играещия за тази история, и да я оставиш да живее в умовете им. Така поне при мен се получава с някои от най-любимите ми истории“, обяснява Барлоу.

Барлоу споделя, че не е очаквал всъщност реакцията на геймърите, които обсъждат активно играта в онлайн пространството, спекулират за нейния край, сравняват я с някои от най-известните мистъри сериали. Барлоу разкрива също така, че се е изкушил да погледне някои от тези теории на геймърите.

А това ли е официалната версия в Her Story, това ли е нейната истинска история или играта е с напълно открит край?

Барлоу обяснява, че му е писнало вече да отговаря на един и същи въпрос стотици пъти.Той споделя, че официален край си има – в неговата глава – все пак той е писал историята с някаква мисъл, но той внимава какво нарича „официална версия“, тъй като до голяма степен той е оставил на играещия да реши коя версия е официална.
Самият Барлоу разкрива някои от своите вдъхновения за своята работа.

„Възхищавам се на артисти, които са щастливи просто да изложат своята творба на открито и да я оставят да говори сама за себе си… Въпреки че не бих се сравнил с него, някой като Дейвид Линч е добър пример за такъв артист – той отказва да създава разширени DVD издания на филмите си или материали, в които прави коментар за тях, тъй като всичко, което той има да каже там – на екрана – по най-специалния начин, по който може да го каже. Да говорш за творбата и да се мъчиш да я обясняваш е нещо много по-неефективно и грубо като начин да свържеш творбата с публиката, отколкото може да го направи самия филм сам за себе си“, разказва Барлоу.