Ревю на Moto Z Play

Moto Z Play много наподобява новия флагман на легендарния бранд (той се нарича просто Moto Z). Смартфонът е със същия дизайн и отново може да работи с добавяне на модули. Но най-важното — той е с рекордното по стандартите за автономна работа време. С едно пълно зареждане на батерията, Z Play може да възпроизвежда Full HD видео цял ден!

Комплект

Апаратът пристига в малка бяла картонена кутийка, в която всички аксесоари към комплекта са сместени прилежно един в друг и са подредени красиво. Комплектът не е особено богат и разнообразен, но все пак съдържа важните за удобната работа на апарата добавки. Тук освен самия апарат, ще откриете допълнителен черен гръб, пластина за изваждане на подноса за картата, стандартните инструкции за употреба и гаранция, както и бързото зарядно устройство TurboPower 15, наред с несменяемия USB Type-C.

Дизайн

Смартфонът не прилича и на никой от конкурентите си. Корпусът му е заоблен, а страничните ръбове остри. При това, четецът на пръстовите отпечатъци е квадратен и малък. Той все още леко излиза над корпуса – все едно е бутона „Home“, но не може да се натисне.

Задният панел е доста интересен. Камерата е толкова издадена, че дори iPhone 6 не може да се мери с нея – цели 3 милиметра. И това не е малък обектив, а цял кръгъл пръстен с двойна светкавица, метален ръб и логото на Moto. Той идеално прасва обаче, когато върху телефона се постави неговия гръб.

Дизайнът на Moto Z Play е уникален по днешните стандарти, но смятаме, че без използването на допълнителния гръб не е завършен и хармоничен.

Все пак, дебелината на смартфона е значително по-голяма от тази на Moto Z. Всъщност стигнахме до извода, че това оказва положително въздействие върху удобството при употреба. Смартфонът по-добре лежи в ръката, особено в сравнение с Moto Z. Общите черти на дизайна са останали същите, но все пак има някои разлики.

Предният панел на Moto Z Play леко се различава от предишния си колега: екранът е изместен малко по-долу, с което долната площ е станала и по-малка. Оформлението от горе също е леко по-различно, но всички елементи са същите: микрофона, сензорите и камерата с LED-светкавицата. Логото на Moto е изместено под говорителя.

Под екрана е поместен само скенерът за пръстовия отпечатък и микрофона. Рамката е метална, а  механичните бутони, както по форма, така и по разположение повтарят Moto Z. Върху бутона за включване са добавени хоризонтални разрези. В горния край — има допълнителен микрофон, тава за SIM/MicroSD и пластмасова вложка.

Със сигурност ще забележите необичайната площ на гърба – това са контактите за свързване на капаците-модули към смартфона, които обаче Lenovo ще продава отделно. Сред тях може да изберете капак-колона, батерия, камера и проектор.

Дисплей

Смартфонът е оборудван с 5.5-инчов AMOLED екран, чиято резолюция е по-малка от тази във флагмана и е 1920×1080 (плътността на пикселите е 403 ppi). Екранът е защитен със стъкло Gorilla 3 с олеофобично покритие, а ъглите на видимост са увеличени.

Всъщност е изключително трудно да се види разликата между QHD и FullHD. Мисля, че разликата ще бъде по-ясна при употребата на Cardboard. Що се отнася до цветовете и максималната яркост, то екраните са много близки.

Програмно всичко е идентично. Тук е налице аналогична програма за избор на режим за изобразяване на цветовете. Максималната яркост се оказа малко по-висока, от тази при предния модел – 361.047 cd/m2. Яркостта при черно поле е 0 cd/m2, а контрастността клони към безкрайност, което всъщност е стандартно за AMOLED. Заводската калибровка е сходна с тази на Moto Z. Все същата крива, клоняща към студените тонове, цветовата температура се колебае около нивото от 8500K (при референтните 6500K), вижда се прекалено много синьо и се наблюдава нисък дефицит на червено.

Производителност

Вместо флагманския модел процесор 820, в смартфона е използван макар и свежия, но значително по-скромен по производителност 64-битов 8-ядрен модел Qualcomm Snapdragon 625 и 3 GB оперативна памет. Въпреки, че е далеч от флагманската конфигурация, смартфонът работи много добре с всички игри, като корпуса остава хладен. Така, че ако не гоните цифрите в бенчмарковете, то това „желязо“ е напълно достатъчно.

Моделът е с вградена 32 GB памет и както вече писахме по-горе, можете да добавите и MicroSD карта памет (обявена е поддръжка до 2 TB), без да се отказвате от втората SIM-карта. Moto Z Play е снабден с двудиапазонен Wi-Fi модул 802.11 a/b/g/n 2.4ghz + 5ghz, Bluetooth 4.0 LE, NFC и GPS. Всичко това работи добре, без никакви изненади. Външният високоговорител е доста силен и бихте пропуснали повикване само в много шумна среда. В слушалката звукът е доста силен и тук всичко е наред.

Време за автономна работа

Moto Z Play е оборудван с батерия, чийто капацитет е 3510 мАч, което само по себе си не е рекорд при смартфоните с 5.5-инчови екрани, но времето за автономна работа е много приятно изненадващо. Изглежда, че това се дължи на използването на новия процесор, който е произведен в съответствие с 14-нм технологичен процес и AMOLED екран, който консумира по-малко от IPS.

В крайна сметка, смартфонът при значителни натоварвания (много обаждания, снимки, видео, постоянна синхронизация по Wi-Fi и 3G, от порядъка на 40 минути бенчмаркове/игри), без проблеми издържа 2 дни. Постигането на 3 дни при по-малки натоварвания е абсолютно реално. Поддържа се и възможност за бързо зареждане, тъй като в комплекта пристига подходящото за целта зарядно устройство TurboPower 15, което зарежда смартфона за по-малко от два часа.

Софтуер и допълнителни възможности

По отношение на софтуера, смартфонът е абсолютно идентичен с Мото Z и съответно работи на почти чистия Android 6.0.1 Marshmallow, който скоро трябва да бъде обновен до 7.0 Nougat. Съответно, приложения на трети страни почти няма и ОС лети, като за някакви забавяния и лагове и дума не може да става.

Като цяло, тук няма нищо излишно, а само необходимите и полезни неща.

Камери

Камерата на Moto Z Play е средна по стандартите на класа. През деня тя снима добре и старателно съхранява детайлите в тъмните области на кадъра. Въпреки това, на светло част от снимките в същото време често са преекспонирани. Би било чудесно, ако компанията подобри автоматичната експозиция.

Като цяло, Moto Z Play снима добре, но автофокусът се държи странно. През нощта, получаването на прилични кадри е възможно само в ръчен режим.

Но срещу ярка светлина, Moto Z Play снима страхотно. Камерата може да се приближи към обекта за снимане сравнително близо, за да се получи добро макро. Детайлизацията не е най-добрата за класа, но ъглите в кадъра не са замъглени: яснотата е равномерна по цялото поле.

Можете да правите снимки през нощта, но за помощ от автоматична функция просто забравете. Ако не искате да виждате размазани кадри със странни цветове, то превключете на ръчни настройки и нагласете ISO и баланса на бялото ръчно.

По-горе виждате сравнителни снимки, направени с Moto Z Play, Samsung Note 7, iPhone 6S Plus, Nexus 6P.

Резолюцията на предната камера – 5 MP. Автопортретите не се получават идеални, но са доста приятни. Полезно допълнение – вградената светкавица, която работи учудващо добре. Функциите не са уникални, но приятни. Разбира се, предната камера в допълнение със светодиодната светкавица наистина помага. Moto Z Play може да записва видео с 4К резолюция при скорост 30 кадъра в секунда и то без никаква стабилизация.

Връзка

Ползвахме смартфона само няколко дни, но за това време нямаше никакви оплаквания относно приемането и качеството на сигнала. GPS спътниците бързо се откриват, местоположението се определя точно. NFC също има, но поради някаква причина, инфрачервеният порт в случая отсъства.

Силата на звука от разговорния високоговорител не се губи, като нивото на комфорт по време на разговор е доста добро. Ако обаче се намирате в условията на шумна среда, то най-вероятно няма да успеете да проведете продуктивен разговор. Силата на звъненето е нормална: без резерви, но е достатъчна за да чуете апарата от съседната стая.

Почти уникален случай: в Moto Z Play може да се поставят две SIM-карти и карта памет.

Обобщение

Още на пръв поглед, Moto Z Play веднага се опитва да ни изненада с фантастичния си дизайн и подкупи с магията на легендарната марка. Но освен рекордната автономност, тук няма нищо друго, което да ме накара да изтичам до магазина и да викам „вземете ми парите!“.

Камерата изглежда добра, но конкуренцията е значително по-добра. Производителността е ниска, като запасът ще е достатъчен максимум за половин година. През това време, телефонът ще „получи“ програми, които ще са по-взискателни към хардуера и тогава ще започнат и проблемите.

А модулната система – това си е маркетинг в чист вид. Имат възможност да добавите към смартфона проектор, но той струва скромните $300. Камерата на Hasselblad също е много интересна, но все още не сме я тествали, за да споделим впечатление. С успех може се ползва и модула с допълнителната батерия, но Moto Z пък си работи достатъчно дълго и с вградената батерия.