12 от 13 много популярни мобилни антивирусни (включително ESET, Avast и Kaspersky) се провалиха на теста за шпионски софтуер

Приложенията за наблюдение, инсталирани тайно на устройства с Android продължават да бъдат невидима заплаха за жертвите. Въпреки наличието на вградени механизми за защита и антивирусни програми, повечето решения не успяват да открият своевременно такива приложения.

Ново проучване на Electronic Frontier Foundation (EFF) разкри масови пропуски в системите за мобилна сигурност – особено в откриването и адекватното уведомяване на потребителите за скрит шпионски софтуер.

Анализът е обхванал 13 популярни антивирусни програми за Android и само една от тях (Malwarebytes Mobile Security) е работила безупречно, като е открила всички 17 проби на шпионски софтуер.

Вградената система Google Play Protect показа най-лош резултат, като успя да открие само малко повече от половината от образците. Почти всички други решения дадоха частичен отговор: Bitdefender, ESET, McAfee и Kaspersky пропуснаха по един образец, Avast, Avira и F-Secure – по два, а Norton и Sophos уловиха около 82% от заплахите. След тях се нареждат G Data, Trend Micro и отново Google – с най-ниски резултати.

Шпионските приложения дават на нападателите постоянен достъп до съдържанието на устройството, като например съобщения, снимки, геолокация, аудио и други данни. Те често са маскирани като приложения за родителски контрол или проследяване на служители, но в действителност се използват за неоторизирано наблюдение.

След като бъдат инсталирани, което почти винаги изисква физически достъп до смартфона, тези приложения изчезват от екрана и започват дискретно да предават събраната информация. Някои от тях са допълнително защитени с пароли и заключващи системни настройки, за да се затрудни процеса по премахването им.

Авторите на проучването подчертават, че въпреки формалните правни резерви, практиката на използване на такива приложения в тайна от собственика на устройството може да бъде престъпление в някои държави. Въпреки това повечето разработчици на такива решения не предприемат мерки за реално ограничаване на използването им за престъпни цели.

Приложенията са проектирани така, че да останат скрити и да не предизвикват подозрения дори сред опитните потребители.

Тестовете разкриха също, че някои антивирусни програми използват прекалено опростени формулировки при съобщаването на заплахи, като например „открит е зловреден софтуер“ или „намерено е потенциално нежелано приложение“. Такива сигнали често не позволяват на жертвата да разбере, че става въпрос за софтуер за наблюдение, който е инсталиран на устройството. Нито едно от тестваните решения не е използвало надеждни канали за уведомяване, като например изпращане на съобщения на свързан имейл адрес, което би могло да увеличи шансовете за навременно откриване на проблема.

В доклада се отбелязва също така, че значителен брой програми за преследване изглежда са били по същество един и същ продукт, само че преименуван и с различни елементи на интерфейса. Установено е, че те споделят общи инфраструктурни елементи – от платежни системи и сървърни части до административни панели и изпълними файлове.

Според авторите на проучването само вградените мерки не са достатъчни за защита на уязвимите потребители. За да се противодейства на тази категория заплахи, е необходимо не само да се подобрят алгоритмите за разпознаване, но и да се въведат ясни известия, прозрачни обяснения на риска и сигурни инструменти за премахване. Само по този начин производителите ще могат да осигурят реална защита в ситуации, в които безопасността на хората зависи от навременната намеса.