Проучване: Светлинният сензор на смартфона ви може да ви шпионира сякаш е камера

Освен в камерата на вашия смартфон, опасност се крие и в привидно безобидния сензор за яркост на смартфона ви.

Как хакерите могат да използват екрана и сензора ви за светлина като камера

Тези миниатюрни сензори регулират яркостта на екрана ви въз основа на околната светлина, но за разлика от камерите, приложенията не се нуждаят от вашето разрешение, за да имат достъп до тях. Както откриха изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), тази на пръв поглед невинна функция има тъмна страна: хакерите могат да използват тези сензори, за да реконструират изображения на това, което се случва точно пред екрана ви.

Изследователи от Лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) на MIT са открили, че този сензор може да заснема и изображения на жестовете на ръцете ви и да разкрива личните ви данни.

За да разберете по-добре, представете си следната ситуация: разглеждате уебсайт без да знаете, че всяко ваше движение се заснема не от камерата, а от светлинния сензор. Или пък гледате филм с приятел, а ръката ви небрежно се опира до екрана – хакер може да събере данните за взаимодействието ви от разстояние.

Изследователите публикуваха статия в Science Advances по-рано като този месец, като предложиха алгоритъм за компютърно изобразяване, който може да възстанови изображението на околната среда от гледна точка на екрана на дисплея, като използва фини промени в интензитета на светлината, засечени от сензора.

Екипът на MIT, ръководен от Янг Лиу е разработил алгоритъм, който анализира фините промени в интензивността на светлината, уловени от сензора, когато обектите докосват екрана. Алгоритъмът реконструира пикселизирани изображения, като сглобява тези колебания, разкривайки жестове като превъртане, плъзгане и накланяне.

Те демонстрираха как хакерите могат да използват този алгоритъм, за да шпионират жестовете на ръцете, като например скролване и да направят извод как взаимодействате с устройството си, докато гледате видеоклипове. Например приложенията, които имат достъп до екрана ви като видео плейъри и уеб браузъри биха могли да използват тази техника, за да събират данните ви без разрешение.

Как изследователите тестваха тази заплаха за поверителността

Изследователите прилагат процеса към три демонстрации с помощта на таблет с Android. При първия тест те слагат манекен пред устройството, докато различни ръце влизат в контакт с екрана. Пикселизираните отпечатъци, събрани от екипа на MIT разкриха физическите взаимодействия с екрана.

При втория тест те показали, че хакерите могат постепенно да уловят как потребителите взаимодействат с екрана чрез същия метод за изобразяване, макар и само със скорост от един кадър на всеки 3,3 минути. С по-бърз сензор за околна светлина хакери биха могли да наблюдават в реално време взаимодействията на потребителите с техните устройства.

Третият тест установил, че потребителите са изложени на риск и при гледане на видеоклипове. Човешка ръка висеше пред сензора, докато на екрана се възпроизвеждаха сцени от „Том и Джери“, а бяла дъска зад потребителя отразяваше светлината към устройството. Сензорът за околна светлина улавяше фините промени в интензивността за всеки видеокадър, като получените изображения разкриваха жестовете на докосване.

„Всичко това превръща сензора за околна светлина и екрана на вашето устройство в камера!“

заяви професорът от Принстън Феликс Хайде, подчертавайки широкото разпространение и коварния характер на тази уязвимост

Аавторите подчертават заплаха за неприкосновеността на личния живот, която засяга обширен клас устройства и досега е била пренебрегвана.“

Въпреки. че камерите на телефоните от години предизвикват опасения за неприкосновеността на личния живот, сензорът за околна светлина е новост в това. Той не само заобикаля проверките за разрешение, но и пасивният му характер го прави практически неоткриваем. Може да предавате неволно действията си на хакер дори и при закрита камера.

Изследователите предлагат две важни мерки за противодействие

Разрешения за приложения: Потребителите трябва да имат изричен контрол върху това кои приложения могат да имат достъп до сензора за околна светлина, което ще им даде възможност да решават кой може да наднича в техния цифров живот.

Намаляване на качеството на сензора: Ограничаването на прецизността и скоростта на сензора намалява събираната от него информация, което затруднява хакерите да събират данни. Представете си размазани изображения с ниска разделителна способност вместо ясни снимки, което значително затруднява възможността на атакуващите да проследяват дейността ви.

Макар че понастоящем скоростта на извличане на изображения е сравнително ниска, с едно размазано изображение, улавяно на всеки 3,3 минути, потенциалът за подслушване в реално време с по-бързи сензори е смразяваща перспектива. Това изследване проправя пътя за нова вълна от проблеми, свързани с цифровата неприкосновеност на личния живот, като ни напомня, че дори най-пренебрегваните функции могат да бъдат използвани.

Освен това този проблем с поверителността на изображенията се потвърждава само за обекти, които влизат в контакт с екрана на мобилното устройство, подобно на това, че селфи камерите не могат да заснемат обекти извън кадър. Докато екранът може да заснема обекти извън екрана, тази техника не може.