Хората почти не сънуват смартфони. Какво не е наред?

Мобилният телефон винаги е под ръка, на масата, в джоба, под възглавницата и така нататък. Ние използваме смартфона толкова често, че в главата ни се появява нещо като мъгла. Но опитайте се да си спомните дали някога сте го сънували. Най-вероятно не. Защо тогава устройството, което заема толкова голямо място в живота ни, почти никога не се появява в нашите сънища? Има отговор и той не е толкова очевиден, колкото изглежда.

Смартфоните в сънищата наистина са рядкост

Изследователката на сънищата Кели Балкли анализира над 16 хиляди описания на сънища от специална база данни. Според данните на изданието Psychology Today резултатите се оказаха изненадващи: думите, свързани с телефона, се срещаха едва в 3,55% от женските и в 2,69% от мъжките сънища. За сравнение, автомобилите се появяват в около 9% от случаите, а всички видове транспорт – в 24%.

Самият автор признава, че това е бил приблизителен и много бърз анализ. В извадката са попаднали дори обикновени стационарни апарати, тъй като търсенето е било по широк набор от английски думи. Но основната тенденция е очевидна: цифровата техника се появява в сънищата ни непропорционално рядко.

Теорията за древния мозък и ефектът „Тетрис“

Дълго време най-популярното обяснение беше хипотезата за моделиране на заплахите. Според нея сънищата са древен еволюционен симулатор. В съня нашите предци безопасно са отразявали сблъсъците с хищници и врагове. Смартфоните са на пазара едва от няколко десетилетия и мозъкът просто не е успял да се научи да ги възприема.

Но тази красива версия се срива от един добре известен феномен – ефектът „Тетрис“. Ако човек дълго и с увлечение играе тази полезна за психиката видеоигра, преди да заспи, започва да вижда падащи геометрични фигури. Понякога играта продължава директно в съня.

Мозъкът много добре умее да включва напълно нови цифрови елементи в сънищата, ако преживяването е било интензивно, повтарящо се и визуално ярко. Следователно проблемът не се крие във възрастта на технологията.

За мозъка в съня емоцията е по-важна от интерфейса

Сънят не работи като пряк видеозапис на изминалия ден. За да стане даден обект част от нощния сюжет, важно е физическото или силното емоционално ангажиране.

Когато шофирате, тялото ви активно участва в процеса. Чувствате ускорението, вибрациите на волана, шума на двигателя, следите променящия се пейзаж. Автомобилът е пълноценно физическо преживяване. Телефонът е устроен съвсем по друг начин.

Веднага щом изключим екрана, преставаме да забелязваме самия пластмасов правоъгълник в ръката си. Не мислим за бутоните, а за това, което са ни написали в чата, смеем се на някое забавно видео или се ядосваме заради новините.

Телефонът се превръща просто в невидим прозорец към света на информацията. Три часа механично превъртане ще оставят по-малко следи в паметта, отколкото едно емоционално съобщение, прочетено за десет секунди. И именно тази информация, преработена в преживявания, в крайна сметка се превръща в сценарий за сън. Съвсем логичное, че няма да сънувате чат приложението, а човека, с когото сте се скарали в чата.

В сънищата на хората няма логика

Повечето ярки сюжетни сънища виждаме във фазата на бързия сън (REM-фазата). През този период невробиологията на мозъка се променя значително: активно работят зоните, отговарящи за емоциите и зрителните образи, но в същото време активността на дорсолатералната префронтална кора намалява. Тази област отговаря за строгата логика, планирането и контрола.

Именно затова спящият човек не забелязва абсурда, ако изведнъж се озове в училище на борда на летящ самолет. И по същата причина на мозъка му е изключително трудно да генерира работещ смартфон.

Работата с устройството изисква точна последователност: да се намери нужната икона, да се припомни даден контакт, да се въведе текст на малката клавиатура. Спящият мозък не е способен да задържи толкова стабилна картина. Ако все пак телефонът се появи в съня, той обикновено се държи странно:

• бутоните се размесват или изчезват;
• написаният текст постоянно се променя и е невъзможно да се прочете;
• нужният контакт изчезва от адресната книга;
• корпусът на устройството внезапно променя формата си директно в ръцете.

Сънят се справя много по-добре с общите идеи. Идеята „изпращам на някого важно съобщение“ се задържа лесно, но визуализацията на интерфейса и самия процес на писане претърпява провал.

Забравените детайли и парадоксът на недоспиването

Има и по-банална причина за липсата на технологични устройства, на която обръщат внимание специалистите. В паметта си запазваме само най-ярките и емоционални фрагменти.

Ако в съня си сте се разхождали из града, писали сте съобщение на някого, а след това гигантска мечка е започнала да ви преследва, на сутринта ще си спомните само мечката. Телефонът ще изчезне още сутринта просто защото е най-скучната и рутинна подробност.

Психолозите обръщат внимание на един забавен парадокс. Смартфонът може да лежи до леглото цяла нощ и наистина да влоши качеството на почивката, предизвиквайки дневна сънливост и усещане за недоспиване заради вечерното четене на новини. Но при това самият виновник за лошата нощ така и няма да се превърне в главен герой на сънищата.

Възможно е при поколението на „зумърите“, израснало с джаджи в ръце, ситуацията да започне да се променя. При разказването на сънищата вече се промъкват цифрови метафори като „бъгове“ и „симулации“. Все пак засега най-разумното заключение е следното: мозъкът пренася в сънищата на хората страховете и желанията им. А телефонът е само безличен инструмент, който психиката ни безмилостно изрязва по време на нощния монтаж.