Fujifilm представи стандарт за запис на 400 TB данни върху магнитна лента със стронций

Fujifilm разработи новия тип лентов стример LTO-13 с капацитет почти 400 TB, в който се използва стронциев ферит (SrFe). Това е 33 пъти повече от актуалния към днешен ден стример LTO-8.

Една касетка за стримера LTO-13 побира информация колкото 85 000 (осемдесет и пет хиляди) DVD диска.

Японската компания възнамерява да усъвършенства своите стримери и технологиите, които се използват в тях, дори и след 2030 година. Това е най-евтиният начин за запис на дигитална информация, като това направление продължава много активно да се развива, понеже тези продукти много се търсят.

Fujifilm е единият от само двата производители, като вторият е Sony. LTO е доминиращият формат на магнитната лента. Магнитната лента е основната запомняща среда за съхранение на най-различни архиви, понеже използването на хард дискове за тази цели излиза твърде скъпо. Но обемът на данните продължава да расте и необходимостта от лентови устройства за съхранение на информацията също расте.

През 2017 година IBM и Sony демонстрираха плътност на записа 201 Gb/инч² и 246 200 пътечки на инч. Това означава, че на теория е възможно да се направят лентови стримери с капацитет 330 TB, докато днешните LTO-8 ленти побират 12 TB.

Съвременните магнитни ленти са покрити с бариев ферит (BaFe) и всяко ново LTO поколение използва все по-малки магнитни частици, които образуват по-тънки пътечки с данни. Това води до увеличение на информационния капацитет на касетката в стримера.

Но ако BaFe частиците бъдат направени прекалено малки, то главите за четене и запис започват да не успяват надеждно да четат и записват битовите значения на лентата. Отделно съотношението сигнал/шум става твърде малко.

Fujifilm заяви, че информационните носители, базирани на стронциев ферит (SrFe) достигат плътност на записа около 224 Gb/инч² и капацитет 400 TB. В материалите от презентацията се казва:

„Почти всички магнитни свойства на SrFe превъзхождат тези на BaFe, което дава възможност да постигнем по-висока производителност при още по-голямо намаляване размерите на частиците“.

Ако погледнем таблицата с поколенията LTO ще видим, че днес се използва осмото поколение LTO с касетки за стримери с капацитет 12 TB. Всяко следващо поколение традиционно удвоява капацитета, така че с LTO-12 се очаква да имаме касетки с капаците 192 TB.

Fujifilm възнамерява да да използва SrFe материала в лентите LTO-11 и LTO-12.

От време на време консорциумът LTO обявява разширения на пътната карта. Форматът LTO-7 и LTO-8 бяха анонсирани през 2010 година. През 2014 година, когато вече се използваха LTO-6, консорциумът анонсира LTO поколения 9 и 10. Прогнозите относно LTO-11 се появиха през 2015 година, а поколенията LTO-11 и LTO-12 бяха обявени през 2017 година.

Според мнението на изданието Blocks & Files, ако се базираме на случилото се досега, към края на 2021 година LTO отново ще разшири своята пътна карта, която този път ще излезе извън пределите на LTO-12. Продължавайки прогресията за удвояване на капацитета с всяко поколение, което наблюдавахме досега, то потенциалният LTO-13 ще бъде с капацитет 384 TB.

Следващият LTO-14 ще бъде с капацитет 768 TB. Навярно тази технология ще се развива паралелно с анонсираните 400 TB стример касетки на Fujifilm. А ако продължим с тази екстраполация, можем да кажем, че LTO-15 ще бъде с капацитет 1,53 PB.

Blocks & Files счита, че за следващото поколение, Fujifilm ще има нужда от още една нова технология освен използването на стронциев ферит.

Историята показва, че между новите LTO поколения изминават средно по 2,5 години. Това означава, че LTO-12 би трябвало да се появи през 2030 година, а LTO-13, ако това изобщо се случи – през 2032/33 година.

При пресмятането на максималната плътност на записа може да се направи сравнение с хард дисковете, понеже при тях също се използва технология за съхранение на битове в магнитен слой, нанесен върху подложка. Само че в стримерите се използва лента, а не пластина. Максималната плътност при HDD е в района на 700 Gb на квадратен инч, но някои дискове имат много по-висока плътност. Хард дискът Seagate Skyhawk A например, има 867 Gb на квадратен инч, а 2,5-инчовият MQ0 на Toshiba записва данните  още по-висока плътност – 1.787 Tb/инч². Ясно е, че плътността на информацията при твърдите дискове е много по-малка в сравнение тази на лентата.

Това означава, че има голям потенциал за повишаване плътността на записа при лентовите стримери. На практика технологията на главата за четене и запис е еднаква при лентите и при дисковете. Главите за четене и запис на дисковете могат да четат и записват съвсем малки магнитни участъци, то поне на теория и главите на стримерите могат да вършат същото, а това означава, че потенциалът на лентите е много голям.

По този начин, благодарение на новия стронциев ферит информационният капацитет на стримерите с касетки, съдържащи магнитни ленти за цифров запис ще продължи както досега да расте с геометрична прогресия – тоест да се удвоява на всеки две години.