Възможно е да овърклокнете SSD диск, но е по-добре да не го правите

Изстискването на всяка частица от производителността на компютъра, независимо за какви цели става, или от гледна точка на стойността. Това е смисълът на овърклок. Той е обичаен начин ускоряване на работата на процесорите, графичните процесори и паметта. Но знаехте ли, че е технически възможно да приложите някои от същите техники към SSD дисковете?

Ютубърът Габриел Фераз наскоро показа какво може да се очаква с правилната комбинация от хардуер. В този случай той използва нискокачествен 2,5-инчов SATA диск RZX 240 GB, задвижван от контролер Silicon Motion SM2259XT2, който работи с 96-слойна NAND Xioxia TLC BiCS4.

Знаехте ли, че е възможно да овърклокнете SSD?

След изваждане от кутията SSD дискът е с капацитет за последователно четене до 540 MB/s и последователно записване до 450 MB/s. IOPS за произволно четене и запис са съответно 61 000 и 72 000. Очевидно е, че вече съществуват много по-бързи дискове. Te използват други интерфейси и са на много разумни цени, така че ако целта ви е максимална скорост, това със сигурност не е мястото, от което да започнете. По-скоро той просто иска да демонстрира какво е възможно.

Фераз също така отбеляза, че контролерът в това устройство е проектиран да работи на честота до 550 MHz, но по подразбиране работи само на 425 MHz. Освен това флаш паметта е с номинална честота до 400 MHz / 800 MT/s, но е работила на 193,75 MHz и 387,5 MT/s.

Ентусиастът използва адаптер от SATA към USB 3.0, за да улесни и запова с флашване на персонализиран фърмуер върху устройството. Използвайки софтуер, наречен SMI Mass Production Tool, той успява да регулира различни настройки.

В крайна сметка той успял да накара контролера да работи на 500 MHz, а Kioxia NAND – на 400 MHz, което представлява подобрение от съответно 17,6% и 106% в сравнение с наличните данни. Бенчмарк тестовете бяха неубедителни. В някои тестове и сценарии дискът се представил малко по-добре, отколкото при изваждането му от кутията. В други SATA шината се оказала ограничаващ фактор.

По-лошото е, че модифицираният диск консумирал почти два пъти повече енергия, въпреки повишената тактова честота. Дори и при това положение той достигнал максимална температура от само 45°C. Това са почти 10°C от неговата термична точка на дроселиране, така че няма място за притеснения в случая.

Колкото и привлекателно да е да извлечете всеки грам производителност от вашия хардуер, овърклокът на SSD не си заслужава усилията

SATA дисковете вече са няколко пъти по-бавни от NVMe дисковете, които използват контролери и NAND флаш памет, които обикновено са оптимизирани за производителност. Нещо повече, намесата в основите на устройството за съхранение е риск за повреда в данните, анулиране на гаранциите или нещо по-лошо. Дискът на Фераз е идеален пример за това. По време на един от тестовете дискът отказал работа и отказал да се зареди.