Ето кое може да вдигне цените на електрониката до небесата: Байдън, Си и войната за Тайван с цена $10 трилиона

Bloomberg Economics изчисли, че една война за Тайван би струвала около 10 трилиона долара, което представлява 10% от световния БВП и надхвърля „отзвука“ от войната в Украйна, пандемията от Covid и световната финансова криза.

Икономическата и военната мощ на Китай нараства, както и чувството за национална идентичност на Тайван – в същото време нестабилността в отношенията между Пекин и Вашингтон се засилва, а изборите на острова на 13-ти януари могат да се окажат потенциална точка на напрежение в тази криза.

Малцина говорят за голямата вероятност от китайско нахлуване – Народноосвободителната армия не струпва войски по крайбрежието, а съобщенията за корупция в нея поставят под съмнение способността на китайския президент да организира успешна кампания. Особено след срещата на Си с Байдън през ноември, напрежението между страните е намаляло – поне според американски официални лица.

Междувременно войните в Украйна и Газа напомнят, че всяко дълготрайно напрежение може да прерасне в пълномащабни военни действия. Експертите по национална сигурност в Пентагона, мозъчните тръстове в САЩ и Япония и световните консултантски компании обмислят своите сценарии – от китайска морска „карантина“ на Тайван през завземане на отдалечените тайвански острови до пълномащабна китайска инвазия.

Джуд Бланшет, експерт по Китай в Центъра за стратегически и международни изследвания, казва, че интересът към една криза в Тайван от страна на мултинационалните компании, които той консултира, е „експлодирал“ след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Темата се появява в 95% от разговорите, казва той.

Компаниите от Тайван са водещи в производството на полупроводници и чипове – така например 20-те най-големи клиенти на гиганта в производството на чипове TSMC имат обща пазарна капитализация от около 7,4 трилиона долара. Тайванският проток е и един от най-натоварените транспортни пътища в света. С оглед на това Bloomberg Economics моделира два сценария за оценка на въздействието върху БВП, като взема предвид удара по доставките на полупроводници, смущенията в корабоплаването в региона, търговските санкции и мита, както и въздействието върху финансовите пазари.

Най-големият удар за главните действащи лица, другите големи икономики и по принцип за света е липсата на полупроводници. Заводските линии за производство на лаптопи, таблети и смартфони, където висококачествените тайвански чипове са незаменимият така наречен „златен винт“, ще спрат работа. Автомобилите и другите сектори, използващи чипове от по-нисък клас, също ще понесат значителен удар. Пречките пред търговията и значителният рисков шок на финансовите пазари увеличават разходите.

Сценарий номер 1: Война

• Икономиката на Тайван ще бъде унищожена. Въз основа на неотдавнашните конфликти Bloomberg Economics изчислява, че БВП ще бъде ударен с 40%. Населението и промишлената база, съсредоточени по крайбрежието, ще увеличат човешките и икономическите разходи.
• Ако отношенията с основните търговски партньори бъдат блокирани и няма достъп до съвременни полупроводници, БВП на Китай ще претърпи удар от 16,7%.
• За САЩ, които са по-далеч от центъра на събитията, но все още имат много неща на картата – като например зависимостта на Apple от азиатската верига за доставки на електроника – БВП ще спадне с 6,7%.
• За света като цяло БВП ще спадне с 10,2%, като най-силно ще бъдат засегнати Южна Корея, Япония и другите източноазиатски икономики.

Сценарий номер 2: Едногодишна блокада на Тайван

• За Тайван, малката отворена икономика, която процъфтява благодарение на търговията, БВП ще спадне с 12,2% през първата година.
• За Китай, Съединените щати и света като цяло БВП през първата година ще спадне съответно с 8,9%, 3,3% и 5%.

Причината за по-слабото въздействие в сравнение със сценария на война е, че макар световната икономика все пак да губи достъп до всички чипове на Тайван, другите сътресения, включително митата между САЩ и техните съюзници и Китай, смущенията в азиатското корабоплаване и спадовете на финансовите пазари, са смекчени.

Дори резултатите от изборите в Тайван да не предизвикат непосредствена криза, те ще определят посоката на развитие на отношенията. Лай Чин-те, който сега е вицепрезидент в администрацията на Демократичната прогресивна партия, положи усилия да се представи като кандидат, който няма намерение да нарушава отношенията с Пекин (но в миналото се определяше като „прагматичен борец за тайванска независимост“). За Китай, който разглежда острова като част от своята територия, всеки официален стремеж към независимост би преминал червената линия. Според високопоставен служител на администрацията, по време на срещата си с Байдън Си е изразил дълбока загриженост относно възможността за победа на Лай.

Опонентите на Лай – Хоу Ю от Куоминдан и Ко Уен-дже от Тайванската народна партия – обещават прагматични стъпки за подобряване на отношенията с гигантския съсед на Тайван, без да жертват фактическата независимост на острова.

Американски служители твърдят, че Китай може да планира многостранен отговор на изборите чрез военни нахлувания, икономически санкции и тактики от сивата зона като например кибератаки. Отбелязва се, че периодът от изборите през януари до встъпването в длъжност на новия президент през месец май е опасна зона за действията на Пекин, насочени към потискане на следващия президент на Тайван.

Междувременно „индексът на стреса“ на Bloomberg Economics за Тайван – въз основа на предупредителните думи, използвани от китайското външно министерство и военните нахлувания в идентификационната зона на въздушната отбрана на Тайван – показва, че през изминалата година и половина градусите са се повишили.

Легендарният инвеститор Уорън Бъфет продаде дела си в TSMC през първото тримесечие на 2023 г., като посочи като причина геополитическия риск. Предприятията и правителствата също се подготвят, като инвестициите в електроника и електрическо оборудване нараснаха от 48 млрд. долара през 2020 г. до 181 млрд. долара през 2022 г., тъй като правителствата на САЩ, Япония и Германия отвориха портфейлите си, за да диверсифицират източниците си на доставки на полупроводници.

Ако в анализа на Bloomberg Economics има някаква положителна страна, то тя може би е следната: цената на кризата от 10 трилиона долара е толкова висока за всички участници, че съществува силен стимул тя да бъде избегната. Статуквото може и да не е идеалният изход за никого, но за Тайпе, Пекин и Вашингтон алтернативите са още по-лоши. Това е причината, поради която двусмислената автономия на Тайван може да остане в резултат на особено равновесие – дори когато условията, които я правят такава, се променят.