Как самолетни двигатели захранват центровете за данни

Реактивните авиационни двигатели все повече се разглеждат като заместител на класическите генератори. Компанията FTAI Aviation, която отдава под наем и ремонтира реактивни турбини планира да започне да продава преоборудвани двигатели, използвани в самолетите Boeing 737 за захранване на центрове за данни, съобщава The Wall Street Journal.

Акциите на компанията поскъпнаха с около 42% след съобщението, че ще започне да произвежда „силови“ версии на двигателите. Jefferies изчислява, че този бизнес може да генерира 750 млн. долара годишно, преди приспадане на лихви, данъци, обезценяване и амортизация.

Компанията ProEnergy, подкрепена от частни капитали също продава газови турбини, базирани на двигателите, използвани в Boeing 747. Авиационният стартъп Boom Supersonic обяви през декември миналата година, че ще продава модифицирана версия на своя двигател с доработки, а първият му клиент ще бъде Crusoe, който изгражда център за данни Stargate – компанията трябва да получи новите генератори през 2027 година.

Реактивните двигатели са идеални за производство на електроенергия.

Гигантите в областта на енергийното оборудване GE Vernova, Siemens Energy и Mitsubishi Heavy Industries вече продават силови турбини, наречени „аеродеривативи“ (aeroderivatives), базирани на самолетни технологии. Производителите на самолетни двигатели GE Aerospace и Woodward също продават турбини или компоненти за наземни решения. Засега производителите на тежко енергийно оборудване не се страхуват от нови играчи като FTAI, а GE Vernova изрично заяви, че не ги възприема като конкуренти, като отбеляза, че при разработването на 20-годишни бизнес планове „ефективността е важна“.

Въпреки това много компании имат дълги списъци на чакащи за подобни силови турбини, което отваря възможности за нови участници на пазара. От FTAI Aviation заявиха, че преобразуването на реактивен двигател в турбина за производство на електроенергия отнема между 30 и 45 дни, а разработването на турбина, която запазва повечето от решенията на оригиналния двигател отнема около 18 месеца. Компанията е в добра позиция – тя притежава правата върху двигателя CFM56, най-продавания двигател в сектора на търговската авиация.

Има два основни начина за преобразуване на самолетен двигател в наземен генератор – замяна на горивните инжектори за използване на природен газ и замяна на големия вентилатор в предната част на двигателя с по-малък, оптимизиран за производство на електроенергия на земята. FTAI твърди, че е в състояние да преоборудва части от реактивни двигатели с оставащ живот от няколко години за производство на електроенергия. В този случай те ще издържат още много години. Докато самолетните двигатели изпитват големи натоварвания по време на излитане и кацане, на земята турбините е по-малко вероятно да се износят – независимо дали работят като основен източник на енергия или се включват периодично.

Турбините с висока мощност са най-ефективните от генераторите, работещи с газ. Въпреки това цената им се е повишила значително и списъкът на чакащите за тях расте. FTAI и Boom Supersonic заявиха, че някои клиенти на пазара на центрове за данни обмислят да използват техните решения като основни източници на енергия в дългосрочен план. Компаниите са в състояние да предложат и варианти с възможност за улавяне на излишната топлина за още по-голяма ефективност.

Компаниите все още не са доказали възможността за производство на такива модели, но според Morgan Stanley глобалният капацитет на газовите турбини е приблизително 47 GW между 2023 и 2025 година.

Jefferies изчислява, че техническият потенциал за разширяване на капацитета е налице. Всяка година от експлоатация се извеждат около 1600 „търговски“ реактивни двигателя. Дори ако 1/3 от тях бъдат превърнати в генератори за електроенергия, това ще добави 13 GW към пазара, т.е. повече от 1/4от съществуващия капацитет на газовите турбини според статистиката на Morgan Stanley. Американската администрация за енергийна информация (EIA) вече предложи да се използват изведени от експлоатация двигатели на военни самолети, което теоретично би могло да доведе до 40 GW.

Промяната на производствения профил на някои предприятия може да доведе и до отрицателни последици. Ако повече двигатели бъдат пренасочени към производството на енергийни турбини, това може да изостри недостига на пазара на авиационни реактивни двигатели, който и без това е доста силен. Освен това това може да се отрази негативно на позициите на трите най-големи производителя на силово оборудване.

По данни на Morgan Stanley, GE Vernova, Mitsubishi Heavy Industries и Siemens Energy контролират приблизително 80% от пазара на газови турбини. Те вероятно дори се въздържат от увеличаване на производствения капацитет, за да избегнат кризи със свръхкапацитет като тези, наблюдавани в историята, защото увеличаването на производството на газови турбини е „изненадващо евтино“. Други производители на двигатели с голяма мощност, включително производители на корабни и други двигатели, също могат да променят профила си на дейност, за да произвеждат с „минимални инвестиции“.