Огромен промишлен робот на име „Годзила“ ще ускори сглобяването на реактора за термоядрен синтез ITER

Един от най-амбициозните научни проекти на човечеството – Международният термоядрен експериментален реактор (ITER) получи допълнение в лицето на най-големия промишлен робот в своя клас, наречен „Годзила“. Той ще помогне за тестването на процесите и инструментите, които ще се използват от други роботи за сглобяването на реактора за термоядрен синтез. Това е важна стъпка към проекта, без която завършването му няма да е възможно.

Роботизираната ръка на „Годзила“ е висока 4 метра и може да се разтяга на дължина до 5 метра. Тя може да вдига предмети с тегло до 2 тона и половина. Роботът обаче не е проектиран да работи директно във вакуумната камера на токамака, където някои компоненти тежат над 4 тона. Той ще служи като тестова платформа за практикуване на технологии за дистанционно сглобяване на реактори.

Основната задача на „Годзила“ е да тества и провери интеграцията на инструментите, които ще се използват от специализираните роботи при сглобяването на около 20 000 компонента във вакуумния съд.

Роботът ще оцени механизма за закрепване за бърза подмяна на повече от 30 специализирани инструмента за захващане, закрепване с болтове, заваряване, рязане и инспекция. Освен това роботът ще се използва за отработване на системи за машинно зрение за прецизно позициониране, както и на сензори за сила и въртящ момент за осигуряване на „докосване“ на автоматизацията и предотвратяване на повреди на частите в тесни пространства.

От началото на март техниките и инструментите за сглобяване на реактора ще бъдат тествани върху макети, симулиращи реалната среда в токамака. Ключов трик, който се практикува с робота е концепцията за ускорено сглобяване Rolling Waves – паралелно, а не последователно сглобяване на компонентите в реактора, което обещава да ускори сглобяването. Специализираните екипи и роботи ще се движат на слоеве: докато една група монтира компоненти от един слой, друга вече работи по следващия. Този подход ще намали значително времето за сглобяване и ще сведе до минимум рисковете.

Технологиите за сглобяване, които са се доказали като успешни при „Годзила“ ще бъдат включени в по-големите системи за сглобяване и дистанционна поддръжка на реактора. Тези системи ще се внасят при необходимост и няма да остават вътре по време на плазмените експерименти, но без тях сглобяването на вътрешните компоненти на реактора е невъзможно. Всеки техен елемент и операциите по сглобяването ще бъдат упражнявани от „Годзила“, с изключение на вдигането на изключително тежки товари.

Най-общо казано, „Годзила“ ще играе спомагателна, но изключително важна роля в подготовката за сглобяването на най-сложния елемент на ITER – вакуумната камера. Успешното утвърждаване на инструментите и процесите ще позволи преминаването към етапа на пълно сглобяване, което ще доближи проекта до целта за започване на операции с деутериево-тритиева плазма до 2039 г.