Първият работещ процесор с програмируеми мемристори

Учени от университета на Мичиган публикуваха статия в Nature за тестовете на първия процесор с масив от програмируеми мемристори.

Да си припомним, че през 2008 година HP първа съобщи за откриването на мемристора. Това е така нареченият четвърти базов електронен компонент, заедно с добре известните резистор, кондензатор и индуктивност. Мемристорът е управлявано по електронен път съпротивление на резистор, който запазва значението на това съпротивление в течение на времето, без да е необходимо подаването на поддържащо напрежение. Това е аналогов елемент, който може да се използва като клетка енергийно независима памет.

Най-важна е способността на мемристора едновременно да съхранява данните и да извършва операции с тях. Тоест, мемристорът би могъл да стане нещо като аналог на цифровия синапс. А масив мемристори може да работи подобно на главния мозък, без да се налага данните непрекъснато да бъдат прехвърляни от процесора към паметта и обратно.

Нещо подобно в съвсем опростен вид успяха да създадат специалистите от Мичиган. Те вградиха масив от 5800 мемристора в процесор с архитектура OpenRISC, като шините за обмен на данни са свързани с ЦАП и АЦП, понеже мемристорът работи с аналогови данни.

Предложеното решение е в състояние паралелно да обработва големи масиви данни с използването на незначителни изчислителни ресурси. Икономисва се много време, а консумацията на енергия е нищожно малко.

При проведените експерименти процесорът с мемристори на практика веднага започва със 100% точност да разпознава гръцките букви и с 94,6% точност – злокачествените и доброкачествените ракови образувания.