Тайван на ръба: липсата на ток може да парализира световната технологична индустрия

Силно зависим от вноса на изкопаеми горива, скоро затварящ последната си атомна електроцентрала и бавно изграждащ възобновяеми енергийни източници, най-големият производител на съвременни компютърни чипове в света се изправя пред енергийна криза.

На около 50 мили югозападно от Тайпе, столицата на Тайван, и стратегически разположен в близост до група от най-добрите университети на острова, научният парк Хсинчу с площ 3500 акра е световно известен като инкубатор на най-успешните технологични компании в Тайван. Паркът е открит през 1980 г., след като правителството е закупило земята и е разчистило оризовите полета, с цел да създаде технологичен център, който да съчетава напреднали научни изследвания и промишлено производство.

Днес в научните паркове на Тайван са разположени повече от 1100 компании, в които работят 321 000 души и които генерират 127 милиарда долара годишни приходи. Заедно с това Научно-изследователският институт по индустриални технологии към научния парк в Хсинчу е дал началото на стартиращи предприятия, които са се превърнали в световни лидери. Едно от тях, Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), произвежда минимум 90% от най-модерните компютърни чипове в света. Тайванските компании притежават 68% от целия световен пазарен дял в производството на чипове.

Това е грандиозен успех. Но също така той създаде проблем, който може да застраши бъдещия просперитет както на сектора, така и на острова. С настъпването на ерата на гладния за енергия изкуствен интелект Тайван е изправен пред многопластова енергийна криза: Тайван е силно зависим от вноса на изкопаеми горива, има амбициозни цели за чиста енергия, които не успява да изпълни, и едва успява да се справи с настоящото търсене на електроенергия. Според критиците на правителството преодоляването на този проблем става все по-належащо.

Над 23-милионното население на Тайван консумира почти толкова енергия на глава от населението, колкото и потребителите в САЩ, но лъвският дял от това потребление – 56% – отива в промишления сектор на Тайван за компании като TSMC. Всъщност единствено TSMC използва около 9% от електроенергията на Тайван. Според една от оценките на „Грийнпийс“ до 2030 г. тайванската индустрия за производство на полупроводници ще консумира два пъти повече електроенергия, отколкото цялата Нова Зеландия през 2021 г. По-голямата част от това огромно търсене на енергия, около 82%, според доклада, ще се дължи на TSMC.

Правителството на Тайван залага на продължаващия непрекъснат успех на своя технологичен сектор и иска островът да бъде лидер в областта на изкуствения интелект. Но само един малък център за данни, 16-мегаватовият център за данни Vantage в Тайпе, се очаква да изисква толкова енергия, колкото около 13 000 домакинства. Никълъс Чен, юрист, който анализира политиките на Тайван в областта на климата и енергетиката, предупреждава, че сблъсъкът между ангажиментите на Тайван за преход към чиста енергия и позицията му в световните вериги за доставки като ключов партньор на мултинационалните компании, които са поели ангажименти за крайни срокове за нулево нетно потребление – заедно с експлозивното нарастване на търсенето – има всички предпоставки за възникването на много сериозна голяма криза.

„За да се планират и експлоатират центровете за данни за изкуствения интелект, адекватното осигуряване на стабилна енергия с нулеви емисии на CO2 е задължително условие“, казва той. „Центровете за данни за ИИ не могат да съществуват без достатъчно зелена енергия. Тайван е с единственото правителство, което говори за разгръщане на центрове за данни с изкуствен интелект, без да се съобразява с липсата на зелена енергия“.

Не става въпрос само за изграждане на по-голям капацитет. Енергийната дилема на Тайван е комбинация от предизвикателства, свързани с националната сигурност, климата и политиката. Островът зависи от вноса на изкопаеми горива за около 90% от енергията си и живее под нарастващата заплаха от блокада, карантина или инвазия от страна на Китай. Освен това по политически причини правителството е поело ангажимент да закрие ядрения си сектор до 2025 г.

Тайван редовно присъства на срещите на ООН по въпросите на климата, макар и никога като участник. Изключен по настояване на Китай от членство в ООН, Тайван заявява присъствието си в периферията, свиквайки съпътстващи странични събития и приемайки целите на Парижкото споразумение за достигане на пикови емисии преди 2030 г. и постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Неговите големи компании, включително TSMC, се присъединиха към RE100, корпоративната инициатива за възобновяема енергия, и обещаха да постигнат нулево нетно производство. В момента обаче има голяма разлика между стремежите и резултатите.

Анжелика Унг, журналист и основател на Алианса за преход към чиста енергия, организация с нестопанска цел, която се застъпва за бърз енергиен преход, от години изучава енергийния сектор на Тайван. Оунг описва две големи прекъсвания на електрозахранването – едно през 2021 г., което засегна TSMC и 6,2 милиона домакинства за цели пет часа, и едно през 2022 г., което засегна 5,5 милиона домакинства. Според нея това е знак за енергийна система, която се движи опасно близо до ръба.

Никълъс Чен твърди, че правителството не успява да се справи дори със сегашното търсене на електроенергия.

„През изминалите осем години е имало четири големи прекъсвания на електрозахранването“, казва той, и „прекъсванията на електрозахранването са нещо обичайно“.

Сегашният енергиен микс на Тайван илюстрира мащаба на предизвикателството: Миналата година енергийният сектор на Тайван е бил 83% зависим от изкопаеми горива: На въглищата се падат около 42% от производството, на природния газ – 40%, а на петрола – 1%. Ядрената енергетика е осигурявала 6%, а слънчевата, вятърната, водната и биомасата – общо почти 10%, според данни на Министерството на икономиката.

Изкопаемите горива в Тайван се внасят по море, поради което островът е изложен на милостта както на колебанията на международните цени, така и на потенциална блокада от страна на Китай. Правителството се опитва да предпази потребителите от нарастващите световни цени, но това води до нарастване на дълга на Тайванската електрическа енергийна компания (Taipower), националния доставчик. В случай на военноморска блокада от страна на Китай Тайван може да разчита на запаси от въглища за около шест седмици, но не повече от седмица за втечнен природен газ (LNG). Като се има предвид, че втечненият природен газ осигурява повече от една трета от производството на електроенергия, въздействието би било сериозно.

Според редица тайвански икономисти, Тайван трябва да насърчава частното развитие на ядрената енергетика и да избягва обременителното регулиране, което според тях възпрепятства не само работата на ядрените централи, но и развитието на вятърната енергетика. Според специалистите едно от решенията се крие в малките модулни ядрени реактори, които дори могат да бъдат закотвени в морето и свързани с подводни кабели. Възможно е управляващата партия в Тайван да се съгласи с това решение.

Сложните предизвикателства пред Тайван се допълват от още един въпрос, свързан със сигурността. Обстоятелствата на острова са уникални: Той е функционираща демокрация, технологична сила и де факто независима държава, която Китай разглежда като отцепила се провинция, подлежаща на възстановяване – ако е необходимо, със сила. Фактът, че неговата технологична индустрия е от съществено значение за глобалното производство на всичко – от електромобили до балистични ракети – се отчита като плюс за сигурността на Тайван във все по-напрегнатото му противопоставяне с Китай. Не е в интерес нито на Китай, нито на Съединените щати производителите на полупроводници да бъдат повредени или унищожени. На жаргон за сигурност тези компании се наричат „силициевият щит“ на Тайван – щит, който правителството се стреми да поддържа. Фактът, че секторът е неизбежно зависим от енергийната сигурност на Тайван, прави търсенето на решение още по-належащо.