Чиповете скоро ще поскъпнат заради монопола на Китай върху редкоземните минерали

Както и при производството на компоненти за литиеви батерии, през последните години Китай успя да концентрира добива и преработката на много редкоземни минерали. Сега китайските власти използват този лост за влияние върху световната индустрия за полупроводници и до 2026 гoдина това може да се окаже проблем.

Това е заключението на анализатори от Boston Consulting Group, интервюирани от EE Times. За да се избегне това, производителите на чипове и оборудване за тях, базирани извън Китай трябва да диверсифицират своите канали за доставка на редкоземни минерали и в някои случаи да намерят по-достъпни алтернативи на материалите с китайски произход.

Припомняме, че в отговор на санкциите на САЩ тази година китайските власти засилиха контрола върху износа на доставките на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, скандий, итрий, церий, лантан, неодим и празеодим.

Износителите на тези материали от Китай трябва да получат специални лицензи, в които се посочва крайният получател на минералите и обхватът на тяхното използване. Дори ако чуждестранен клиент на китайските износители е непряко свързан с отбранителната промишленост на САЩ, лицензът ще бъде отказан.

В същото време много от горепосочените материали се използват активно в производството на електроника и оборудване за производство на чипове. Много участници на пазара вече са натрупали по-големи запаси от редкоземни минерали, но това вече доведе до повишаване на цените и разходите, а в случай на прекъсване на доставките поради китайските санкции това може да наруши дейността на много западни компании за полупроводници.

Дори и западните дружества да имат достъп до редкоземни минерали, капацитетът за тяхното рафиниране и преработка се осигурява предимно от китайски дружества, които често предлагат такива продукти на по-привлекателни цени, което обезкуражава западните конкуренти да навлязат на този пазар. За някои изделия китайските компании имат почти монополно положение по отношение на доставките, така че разработването на алтернативни канали ще изисква усилията на няколко компании от различни държави и ще отнеме време.

Австралия, Япония и Виетнам възнамеряват да се превърнат в конкуренти на Китай в тази сфера, но ще им трябват години, за да разширят присъствието си на световния пазар на редкоземни минерали. Трудно е да се разчита и на благосклонността на Китай, тъй като властите на страната едва ли ще се откажат доброволно от такъв лост за влияние върху геополитическите си противници. Рециклирането на излезли от употреба продукти с цел извличане на суровини също се превръща в реален начин за западните компании да се предпазят от китайските санкции.

Изследването на свойствата на алтернативни материали ще позволи на западните страни да намалят зависимостта си от китайските доставки.

В Япония например се произвеждат магнитни модули, които не съдържат неодим и се провеждат изследвания за използването на галиев оксид или боров нитрид като алтернативи на чистия галий, чиито доставки извън Китай са ограничени. Разбира се, потребителите ще трябва да платят за тази диверсификация на суровинната база, тъй като разходите на производителите ще бъдат прехвърлени към производствените разходи. Въпреки това, ако не се предприеме нищо в тази област, полупроводниковата индустрия може да се изправи пред криза през следващата година, ако ограниченията за износ на Китай продължат.