187 мегапиксела? Това само по себе си е впечатляващо в новия пълнокадров фотоапарат Panasonic Lumix S1R. Това не е основната негова особеност, но е най-запомнящата се. Въпреки, че тук има още една много важна цифра – това е цената на фотоапарата.

Lumix S1R струва около 3700 долара и това е само за фотоапарата. Очевидно това не е най-популярният модел, но решихме да разберем за кого е предназначен и кое го прави толкова скъп. Нека разберем заедно в поредното ни полезно ревю.

Характеристики

  • Пълно име на модела: Panasonic Lumix DC-S1R;
  • Резолюция: 47,30 мегапиксела; 
  • Размер на сензора: 35 mm (36.0 × 24.0 mm);
  • Комплектен обектив: 4.380 кратен зум 24-105 мм (еквивалентно 24-105 мм); 
  • Визьор: EVF / LCD; 
  • ISO: 100 – 25 600; 
  • Разширен ISO: 50 – 51 200;
  • Макс. Диафрагма: 4.0 (комплектен обектив); 
  • Размери: 149 × 110 × 97 мм;
  • Тегло: 1020 грама с батерията.

Мания за пиксели

В Panasonic Lumix S1R няма 187-мегапикселова резолюция, а този безумен показател се постига чрез слепването на 8 кадъра в един, благодарение на способността на 47-мегапикселовия сензор с висока разделителна способност да обединява резултатите в едно изображение. Естествено, това изисква статив. 

Този подход Ви позволява да увеличите пространствената разделителна способност 4 пъти, както и да получите пълна информация за RGB цвета във всеки пиксел за по-точно възпроизвеждане на цветовете, заобикаляйки конструктивните ограничения на филтъра. Въпреки това, RAW файлът ще “тежи” повече от 300 MB.

Но имаме едно важно оплакване. В режим с висока разделителна способност, Lumix S1R не може да използва светкавицата. Някои фотоапарати имат възможността да снимат с програмирано закъснение между всяка експозиция, за да могат да зареждат светкавицата. В S1R обаче, такава настройка липсва. Разбира се съществува вероятност да се появи такава с някоя от новите актуализации на фърмуера, но отсъствието му значително ограничава използването на S1R от професионалните студия.

Истинският проблем обаче – това е практичността. Подобно на мощните автомобили – едва ли ще успеем да ускорим напълно, както и при режим на висока разделителна способност. Повечето потребители не се нуждаят от подобна екстра, дори и когато става дума фотоапаратът да бъде използван от опитните фотографи.

Къде може да се приложи тази функция? При макрозаснемане на печатни страници или за заснемане на художествени произведения, където е важна точността на пикселите. Panasonic Lumix S1R има много други полезни функции, но ако наистина не се нуждаете от опцията с висока разделителна способност, можете да спестите и закупите Lumix S1 за много по-малко пари.

Такъв модел струва „само“ 2500 долара, има 24-мегапикселов сензор и в по-голямата си част, фотоапаратът снима точно като S1R. Има и вграден режим с висока разделителна способност, при който 24-мегапиксела се превръщат в 96-мегапиксела.

Дизайн и конструкция

Lumix S1R е с Leica стойка, както и S1. Това е първата сериозна стъпка на Panasonic в категорията с пълнокадрови фотоапарати. Моделът също впечатлява и със здравия си корпус, който притежава огромен електронен визьор.

Предвидени са слотове за SD и XQD карти, с директен контрол на достъпа (като при професионалните DSLR). Въпреки това, S1R е по-голям и по-тежък от своите огледални колели, а също дори е и по-тежък от мощния цифров SLR Nikon D850.

Едва ли Panasonic Lumix S1R може да се счита за пряк конкурент на Sony A7R III или Nikon Z7, които също са пълнокадрови и безогледални с висока резолюция, но са по-евтини. На пазара за фотоустройствата, брандът Panasonic няма същата тежест, като Nikon или Canon. Вероятно затова бяха положени и такива огромни усилия. 

В своята технологична S-серия – Panasonic е въплътила всичко, което в момента можете да си представите. Освен това дори бяха отворени и офиси за сервизи и ремонт по целия свят, както някога са правили Canon, Nikon и Sony. Без съмнение, Lumix S1R днес стои по-високо от повечето професионални безогледални фотоапарати.

Голямото захващане дава увереност при снимане, въпреки че ако имате малки ръце, това може да се окаже неудобство. Разположението на бутоните за управление е логично и с ергономична подредба, циферблатите и лостовете също. Само бутонът на затвора е разположен неудобно.

Ергономичност и удобство

Функциите на бутоните могат да бъдат разпределени както пожелаете. За целта, задръжте съответния бутон, докато на екрана на Panasonic Lumix S1R се появи меню за персонализирани настройки. Менюто след актуализацията стана възможно най-ясно, а иконите се четат лесно.

Ако искате бързо да превключвате между режимите за автоматично фокусиране, настройките на ISO или предварително зададените параметри на баланса на бялото, просто щракнете върху съответния бутон. Можете също да натиснете бутон и да използвате един от дисковите контролери за управление, за да промените параметрите. Но бях приятно изненадан, когато само с трикратно щракване върху ISO се вдигна параметъра до нужния предел и не се наложи да манипулирам две различни настройки. 

Вниманието към най-малките детайли създава приятно цялостно впечатление, поради което пълнокадровите безогледални фотоапарати се оценяват високо. Lumix S1R тук обаче е особен – по-достъпният S1 има същата конструкция и схема на управление.

Режими и особености

Съществува вероятност, режимът с висока разделителна способност да се окаже една от най-интересните опции в Panasonic Lumix S1R, но в останалите случаи, фотоапаратът стъпва далеч пред конкуренцията. Електронният визьор (EVF) е получил OLED панел с 5,76 милиона пиксела, което е няколко милиона повече от най-добрите фотоапарати на Canon, Nikon и Sony. 

Отделните пиксели са практически невидими на малкия дисплей. Той също така е получил отлично 0.78x увеличение и може да се актуализира със 120 кадъра в секунда. При работа, това е удоволствие и се превръща в основно предимство в спора с оптичните визьори.

Lumix S1R също така има 6K и 4K режими на фотозаснемане при скорости 30 и 60 fps, което ни позволява да получим идеалният кадър. Можете да използвате функцията ‘Post Focus’, за да фиксирате кадъра на всяко фокусно разстояние, а след заснемането да изберете нивото на дълбочината. 

Подобно на S1, S1R използва 5 осева система за стабилизация, която работи в комбинация със стабилизацията на обектива, осигурявайки до 6-степенно намаляване на трептенията. Той върши отлична работа, въпреки че Olympus OM-D E-M1X има по-добра стабилизация – до 7,5 степени.

На практика, можете да снимате от ръце до 1/10 от секундата, но с уговорка. В 47-мегапикселовия сензор, всеки пиксел е толкова малък, че размазването ще бъде по-силно забележимо, отколкото при моделите с по-ниска разделителна способност. Ако искате да използвате всеки от тези пиксели, трябва да оставите скоростта на затвора по-висока, в противен случай снимките Ви при увеличаване ще се окажат размити. 

При висока разделителна способност, Lumix S1R на Panasonic може да осигури впечатляваща скорост за непрекъснато заснемане до 9 кадъра в секунда или до 6 кадъра с непрекъснато автофокусиране. Същата скорост бе демонстрирана и от S1. Вместо да променя скоростта на заснемане, Panasonic реши да я остави еднаква за всички модели.

Но в S1R е реализирано по-бързо запълване на буфера. Ние успяхме да заснемем 32 снимки в RAW формат с една серия и скорост от 9 кадъра в секунда. Това се сравнява със 75 кадъра в RAW при S1. Тествахме също и високоскоростната XQD карта.

Що се отнася до видео-заснемането, S1R и S1 бяха първите модели на Panasonic, способни да снимат в 4K със скорост 60 кадъра. Максималното време за заснемане в 4K / 30fps е до 30 минути, в 4K / 30fps – 10 минути. 

Lumix S1 може да се окаже най-добрият избор за видеооператорите, тъй като няма ограничения във времето, когато снимате при 4K / 30fps. От S1 също можете да получите V-Log и 10-битов запис 4: 2: 2, но само с платения ъпгрейд на фърмуера.

В Panasonic S1R има батерия с капацитет 3050 mAh, която на теория е достатъчна за 360 кадъра. Но EVF с висока разделителна способност изисква много енергия, поради което фотоапаратът бързо изтощава батерията. Всъщност, реалната производителност се оказа по-добра – направих 250 снимки, при което зарядът на батерията достигна нивото от 50%. Така, че при пълно зареждане можете да направите около 500 снимки. В режим на пестене на енергия, лимитът на кадрите може да се увеличи до 1000, но това не сме го проверявали на практика.

Автофокус

Panasonic направи нееднозначен избор в полза на собствената си технология Depth from Defocus (DFD). Откритите фази в по-голяма или по-малка степен се превърнаха в златният стандарт за автофокус, тъй като това не само предоставя информация дали обектът е във фокус, но и определя фокусиран ли е образът отпред или отзад. С други думи, фотоапаратът Panasonic Lumix S1R сам определя в коя посока трябва да завъртите обектива, за да постигнете бързо фокусиране.

DFD технологията се основава на откриване на контраста, но Panasonic тук добави и една функция, която прави тази технология по-добра. Фотоапаратът постоянно извършва малки корекции отпред/отзад на фокуса. Анализира промяната в замъгляването и фокусното разстояние. 

В S-серията, DFD сравнява данните със 480 кадъра в секунда. Това ви позволява да получите цялата информация, необходима за регулиране на фокуса в правилната посока. Но DFD все още не е без проблеми. При видео заснемане се извършват постоянни промени, напред и назад, което води до трептене на изображението при използване на непрекъснат автофокус. Това е особено забележимо при липса на фиксирано осветление.

Когато правите снимки, въпреки че DFD е добър, фокусирането все още може да бъде проблематично. В редки случаи фокусирането може да отнеме няколко секунди, като това се случва рядко и без видима причина. Това може да попречи на работата на фотожурналистите и студийните професионалисти. 

Странно, но в други случаи автофокусът на Lumix S1R е впечатляващ. Откриването на лица и очи работи на много голямо разстояние, с което Canon EOS RP не могат да се справи. И когато фотоапаратът на Panasonic работи както трябва, DFD е толкова бърз, колкото и фазовото откриване. С чувствителност до -6 EV, апаратът може практически да вижда в тъмното.

Качество на заснемане

Трябваше да конвертираме RAW файловете от Panasonic Lumix S1R в Adobe DNG, след което да ги отворим в Lightroom. В тази връзка, качеството на изображението може да се промени, когато се появи официалната поддръжка на RAW, въпреки че като цяло всичко изглежда страхотно. 

Процесът на преобразуване не е с най-добрия ефект върху качеството на снимките, направени в режим с висока разделителна способност. Някои 187-мегапикселови DNG файлове изглеждаха с назъбени ръбове. В същото време, имаше снимки и с много ясно изображение.

Една от причините Panasonic да избере DFD вместо фазово определяне е, че последният може да генерира „раирано“ изображение при високи ISO или когато експозицията е твърде висока след обработката. Lumix S1R няма такъв проблем и RAW-файловете изглеждат много ясни. 

Дори ако експозицията и сенките са максимално размазани в Adobe Lightroom, детайлите и цветовете могат да бъдат възстановени, макар и с появата на малко шум. Това е равнозначно на много добър динамичен диапазон. Това е важно за пейзажните фотографи и при сценариите на заснемане, когато е необходимо да се заснемат детайли от широк тонален диапазон, с ярки акценти и дълбоки сенки.

Изображението е още по-чисто при висока разделителна способност. Една обикновена снимка, направена в ISO 400, показа малко шум, въпреки че в режим с висока разделителна способност при същия ISO 400 се оказа чиста. С оглед на това, максималната ISO при висока разделителна способност е ограничена до 1600.

Разбира се, това е много добър сензор и единствената причина, поради която Lumix S1R е толкова скъп. Но S1 също има поне същия динамичен обхват и по-малко шум. И двата сензора нямат оптични нискочестотни филтри, което увеличава вероятността от възможно увеличение на муара и появата на иридисцентни фалшиви цветове при заснемане на малки детайли. В същото време, този ефект никога не се е проявявал при S1R, докато той беше при нас за тестове и само веднъж при S1. Очевидно, по-големият брой пиксели ни застрахова от подобен ефект.

Тъй като по-вероятно е да възникне проблем при снимане на дрехи поради шарките върху тъканта, това дава предимство на S1R при портретно и моделно заснемане. Освен това, тук добре работи и постобработката на снимките. Дори JPEG файловете без допълнителна обработка изглеждат фантастично. Режимът „Портрет“ създава отлични снимки с естествен тон на кожата, което трудно може да се постигне ръчно при RAW обработката.

Обобщение

Panasonic Lumix S1R се оказа нишов фотоапарат, който се отличава само с 47,3-мегапикселовия си сензор от по-достъпния S1. Но това не е минус, а по-скоро показател за това, колко добре се справя Lumix S1. В крайна сметка, ако не Ви е необходима голяма разделителна способност на заснетите изображения, изборът на Lumix S1 също може да се окаже добър вариант.

И двата апарата от S-серията не могат да бъдат причислени към устройствата от начално ниво. Те очевидно ще бъдат предпочитани само от истинските професионалисти, които напълно оценяват високото качество на сглобката и една от най-удобните схеми за управление, използвани някога в безогледален фотоапарат.

Положителни черти:

  • Страхотно качество на изображението;
  • 187-мегапикселов режим с висока разделителна способност;
  • Здрав монолитен дизайн и качествена сглобка;
  • Най-добрият електронен визьор;
  • Добър автофокус при откриване на обекта.

Отрицателни черти:

  • Висока цена;
  • Периодични грешки при автоматичното фокусиране.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
  Абонирай се  
Извести ме за